Два месеца преди срока, в който правителството се ангажира пред МВФ да трансформира доплащането за трудов стаж, синдикатите заплашиха със стачка, ако те бъдат премахнати. Европейската комисия също е отправила препоръки за повече гъвкавост при прилагането на надбавката, която зависи само от отработените години, но не и от упражняваната професия или кариерата в рамките на едно предприятие. Според действащите разпоредби всеки, работил над 3 години, получава по 0.6% от заплатата си за всяка година стаж. Работодателските съюзи са готови бонусът да се включи към основната заплата еднократно, а занапред всяка фирма сама да определя политиката по доходите в преговори с работниците си. Като контрааргумент КНСБ лансира идеята да бъдат законово регламентирани четири вида надбавки към заплатата - за стаж, за квалификация, за условия на труд и процент от печалбата.

---------------------

 

B: Какво е предложението на работодателските организации за начина, по който трябва да се уреди проблемът с класовете?

- Това е архаична надбавка, останала от времето на социализма, която не се дава в този си вид никъде по света. Сега бонусът за прослужено време се изплаща на всеки работник, който е натрупал три години трудов стаж, и всяка година размерът му се увеличава. Така признаваме, че индивидуалният принос на всеки работник зависи само от прослуженото време. Не се отчита дали човекът е работлив или мързелив, дали усвоява и изпълнява бързо поставените му задачи, дали проявява инициатива, или тежи на гърба на останалите. Ето защо ние многократно сме предлагали надбавките за прослужено време да бъдат включени към основните заплати, а в бъдеще подобни бонуси да се определят чрез колективни трудови договори или вътрешни нормативни актове на отделните предприятия. В никакъв случай обаче не е редно държавата да определя административно размера на отделните елементи на трудовите възнаграждения.

 

B: Според някои от синдикалните лидери с отмяната на класовете масово възрастните работници ще изгубят работата си, защото работодателят ще предпочете да назначи по-млад човек с по-ниска заплата.

- Тази теза е абсурдна. Ако мениджърите искаха да назначават само млади хора, какво им пречи да освободят възрастните и сега? За фирмата е безразлично дали ще плаща брутна заплата 350 лв. или 320 лв. заплата и 30 лв. класове. Естествено е работодателят да плаща повече на по-опитния и по-квалифицирания, но тези качества невинаги са пряко следствие от възрастта.

 

B: Синдикатите искат гаранции, че няма да има спад на доходите, ако класовете бъдат отменени. Според тях еднократното включване на бонуса към заплатата не гарантира ръст на доходите през следващите години, както е при класовете.

- Естествено е, че дългосрочни гаранции никой не може да даде. Ако ще прехвърляме тази надбавка от един документ в друг, то защо изобщо си губим времето да преговаряме. Един опитен стругар например би ли си сменил работата, за да отиде на по-ниска заплата? Абсурдно е да се мисли, че компаниите не са заинтересувани да задържат квалифицираните си работници. Националният осигурителен институт обявява на всяко тримесечие най-коректните работодатели, които плащат осигуровки върху най-високите заплати. От него се вижда, че в тези компании се плащат високи заплати - по 500, по 1000 лв. При липсата на квалифицирана работна ръка фирмите правят всичко възможно, за да задържат квалифицираните специалисти. Но нека това става според професионалните качества на работника, а не да раздаваме "на калпак".

 

B: Съществуват обосновани съмнения, че новопостъпилите няма да получават същата заплата както старите служители. Вече са измислени и "хватките" как да се избегне включването на класовете в заплатата.

- Няма пречка на ниво предприятие в колективните трудови договори да залегнат схеми за увеличаване на заплатите или допълнителни бонуси според резултатите на фирмата. Това и сега се прави на много места. Същото би могло да се направи дори и по браншове, както сега договаряме минималните осигурителни прагове. Ако мениджърите искаха да намаляват заплатите, те просто щяха да плащат минималния процент на надбавката, която е 0.6%. В повечето фирми обаче се начислява по-голям процент - 1 и дори 2 на сто, тоест работодателите и сега стимулират в по-голяма степен служителите си, отколкото законът ги задължава.

 

B: Един от аргументите на Международния валутен фонд да отпадне надбавката за прослужено време е, че така възрастните хора по-лесно ще си намират работа.

- Това е така. Сега при равни други условия работодателят предпочита да наеме по-млад работник, за да не плаща надбавки за прослужено време. Класовете противоречат и на Закона за защита срещу дискриминацията, защото поставят по-възрастните в по-неблагоприятно положение на пазара на труда спрямо по-младите. Дискриминирани са обаче и младите, защото за равен труд получават по-малка заплата от по-възрастните си колеги. Затова идеята ни е да оценяваме хората не според възрастта, а според способностите. При сегашния недостиг на кадри работодателите все по-често са принудени да увеличават заплатите на квалифицираните си служители.

 

B: Какво е становището на работодателите по повод предложението на синдикатите фирмите да отделят част от печалбата си за работниците?

- Такава практика има в големи международни компании в САЩ и ЕС, като по този начин се стимулира приносът на работника към дружеството и той става пряко заинтересуван от финансовия резултат. Някои предоставят безплатно миноритарни пакети от акции, от които работникът си допълва доходите. Как обаче си представяте бай Пешо, който има "Плод и зеленчук", да отделя част от печалбата си на двете продавачки. Да не забравяме, че над 90% от българските предприятия са малки или средни, много от тях са семейни фирми с един-двама наети... Тази идея ми се струва нереализируема засега.