- Министерството на регионалното развитие изпълнява няколко проекта за изграждането на подходни пътища към пунктовете и самите тях. На границата ни с Румъния това са Силистра - Кълъраш, Никопол - Търну Мъгуреле. По южната граница в момента се изгражда подходният път към Маказа и шосето за ГКПП Еледже по линията Рудозем - Ксанти.

За съжаление, когато дойдох в министерството, всички проекти не бяха в добро състояние. Основната слабост е недостатъчната проектна готовност - достатъчно подробното изследване на терените, инженерна инфраструктура, сграден фонд. По тези причини се наложи да спасим някои от проектите чрез допълнително финансиране. За пътя Маказа заради увеличение с 50 на сто на земните работи допълнително ще бъдат дадени 7.3 млн. евро. На практика се върнахме на 24 млн. евро, въпреки че изпълнителят на обекта - турската фирма "Киска", спечели търга с 18.6 млн. евро. Аналогична е ситуацията с трасето към ГКПП Рудозем - Ксанти. Допълнително ще трябва да отпуснем 2 млн. евро на изпълнителя - консорциум "Щрабаг - Виастройинженеринг".

- От спестените пари по ФАР и националното съфинансиране през агенция "Пътища". Важното тук е, че подходният път ще бъде изпълнен. На срещата през януари със зам. външния министър на Гърция поставих въпроса за ускоряване на изграждането на пунктовете. От гръцка страна има много повече работа, защото пътят, който съседите трябва да построят, е по-дълъг от нашия, а и теренът е по-сложен. Гърците ще са готови с пътя до Маказа най-рано през 2008 г. Още по-неблагоприятна е ситуацията с ГКПП Рудозем - Ксанти. Този пункт няма никакъв шанс да бъде открит преди 2010 г.

- И след влизането в ЕС ще има преходен период, в който митниците, Пътна полиция, управление "Такси и разрешителни" ще продължат да действат. Затова ще има нужда от пунктове, но не с мащабите като ГКПП Илинден. Със зам.-министъра на външните работи на Гърция се договорихме експертна група от двете страни да работи по вида на пунктовете. Причината е, че първоначално всички бяха планирани да бъдат с голяма инфраструктура и площ. Това обаче няма да е необходимо, защото от 2007 г. ще бъдем член на ЕС. Голям шанс да заработи до края на годината има граничният пункт Ивайловград - Кипринос, който ще бъде само за леки коли и хора.

- Заварихме Силистра в ужасно състояние. Дадохме ултиматум на изпълнителя "Сиконко" да завърши пункта до 30 юни 2006 г. С другия пункт на румънската граница Никопол - Търну Мъгуреле историята е същата. Намират се обективни причини с кариерата в с. Муселиево, където има проблеми с екоорганизации. Дал съм срок на изпълнителя холдинг "Пътища" пунктът да е готов до 30 ноември 2006 г., защото румънците са готови на другия бряг. Това е политически въпрос. Не може на 1 януари 2007 г. ние да влезем в ЕС заедно с Румъния и съседите да имат ферибот, а ние да нямаме нищо.

- Аз съм строителен инженер. Оттук нататък няма да позволя да тръгне нито един проект, без да съм сигурен в неговата пълнота. Сега първият и неотложен за решаване въпрос е проектите да заработят нормално и да бъдат изпълнени. Да не пропуснем сроковете. Но в момента, в който заработят пунктовете, ще потърся отговорност за лошо свършената и несвършената работа.

Изработването на работните проекти на пунктовете се възлага на фирми, които се избират чрез търг. Отговорността на министерството е, че не е подходило настойчиво в оперативното наблюдение - как е изпълнен проектът. Не са подходили отговорно и съответните експертни съвети, които са приемали и одобрявали тези проекти.

- Това е най-голямата слабост. Това е мината, която може да ни взриви при усвояването на средствата - ако нямаме достатъчно отговорност, финансиране и време да подготвим качествени проекти. Обикновено оправданието винаги е едно и също - няма време и пари. Резултатът го виждаме. Моето разбиране е да отделим повече време и малко повече пари за проектиране. Това е възлов проблем в бюджета за 2006 г. - доколко има политическа готовност да се отделят достатъчно пари за подготовка на качествени проекти, с които ще кандидатстваме за финансиране по кохезионния и структурните фондове. Трябва да се разбере, че ако не отделим пари за качествено проектиране, после ще ни се налага да плащаме повече.

- Въпросът стои по същия начин с трите малки пречиствателни станции в Рудозем, Златоград и Мадан. Договорът е сключен през 2003 г., обектите трябва да бъдат завършени в периода ноември 2005 - март 2006 г. Изпълнение нула. Предложиха ми да спра търга. Въпросът е не е да го спра, а че три родопски града с потенциал за развитие на икономика и туризъм щяха да загубят. Направихме големи усилия с финансовото министерство и осигурихме допълнително финансиране от 2.9 млн. евро. Изпълнителят - германската компания "Ваймер трахте" (същата, заради която възникна скандалът с неизплатените заплати на българите в руския град Орешково - бел. ред.), спечели търга за 9.3 млн. евро. Не може основната работа на фирмата да бъде да пише т.нар. клеймове. Това е да намираш някаква причина, поради която да отлагаш, и пишеш - трябват ни още пари и време. Тези уважаеми изпълнители до последно ме рекетираха, намирайки какви ли не причини. Имаше едно срутище при Златоград, което беше паднало през март 2005 г. Те бяха загубили 7 месеца да обясняват на моите предшественици и на мен как това е изключително сложно мероприятие, за което трябва да се наемат скъпо платени специалисти. Поискаха ми 500 хил. евро, за да го отстранят. Изгоних ги. Намерихме допълнителни резерви и за 100 хил. лв. българска компания отстрани проблема. Сега поеха ангажимент до 30 ноември да приключат всички строителни работи и станциите да заработят в началото на 2007 г. Трябва да се наложи много по-сериозен контрол на външните фирми. Ние не сме разграден двор.

- За да влязат в черния списък на Европейската комисия, процедурата е много тежка. Попитах юристи какви са шансовете, ако ги съдим, да спечелим делото. Анализирайки документите, се оказа, че могат те да ни осъдят и дори да им платим неустойки. Така се получава парадоксът, че нещо, което може да свършим за 6 млн. евро с български фирми, трябва да го направим за 12 млн. евро с чужди.

- Трябва да укрепим капацитета още. Това са структурите, които ще имат ангажимента да провеждат целия процес по индентификацията, подготовката, одобрението, изпълнението и мониторинга на проектите на общинско и областно равнище. Към шестте района за планиране ще се създадат консултантски екипи, които имат опит в работата с еврофондовете и инженерно-технически персонал. Целта ни е да имаме добре подготвени и защитени проекти. Най-важното обаче е да осигурим финансови инструменти за съфинансиране.

Има финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и националното кофинансиране. Взети заедно, те ще са 85% от стойността на проектите. Ние трябва да осигурим и да подпомогнем заедно с общините останалите 15%. Проблемът е, че тези 85% по новите правила няма да се дават 50% в началото на проекта, а останалите в края, както е сега. В началото ще се дадат само от 2 до 4 процента за администрирането на проекта.

- По този въпрос работим с колегите от финансите. Необходимо е да се създаде специален фонд, който да обслужва бедните и слаби общини. Този фонд трябва да бъде държавно гарантиран. Водим преговори с различни финансови организации. Всичко това трябва да се реши, защото в началото на 2007 г. може да се окаже, че имаме прекрасни проекти, а нямаме пари да ги реализираме. В същата ситуация изпаднахме през 2004 г. при реализирането на проекти по САПАРД от общините. Тогава решението бяха държавни безлихвени кредити.