Георги ГАНЕВ, програмен директор на Центъра за либерални стратегии: Еврото ще дойде или с либерализация, или с по-нисък растеж
Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан Клод Трише охлади, макар и деликатно, амбициите на българското правителство и БНБ за подмяната на лева с еврото през 2009 г. В лекцията си пред дипломати, финансисти и политици миналата седмица в София европейският банкер очерта факторите, които правят това трудно изпълнимо: "Когато един млад, амбициозен и талантлив спортист иска да попадне колкото може по-скоро в Шампионската лига, може би за него е по-добре да отдели повече време за тренировки, да развие таланта си и да се подготви в една по-благоприятна среда", каза Трише, правейки аналогия какво трябва да е поведението на България. По този повод потърсихме мнението на Георги Ганев.
Какви сигнали изпрати Жан Клод Трише към България по отношение на въвеждането на еврото?
- Най-важното, което каза Трише, е, че няма да се променят критериите за влизане в еврозоната. Друго важно послание е, че трябва да има бюджетен излишък, въпреки че управляващите хич не са доволни, че има излишък, а по-скоро го приемат като необходимо зло. Трише направи нещо като PR на фискалния излишък - да не си помисли някой, че може да правим бюджетни дефицити на този етап. Третият сигнал беше да не отписваме варианта за по-дълго от две години чакане във валутния механизъм ЕRM 2, който е необходимо условие за желаещите да бъдат част от паричния съюз. Това може да се случи, ако не изпълним критерия за инфлация, който е единственият проблемен за изпълнение от страна на България на този етап. Валутният механизъм ЕRM 2 обаче не създава никакви ограничения за страната, тъй като той позволява колебания на курса на националната валута към еврото в границите на 15%, а България в условията на валутен борд подържа фиксиран курс на валутата си. Така че "чакането" в механизма ще е един чисто формален акт и нищо няма да се промени за нас през 2006-2007 г. Единствено трябва да се обяви официално, че централният курс на лева към еврото ще е 1:1.95583. След това ангажиментът на България да подържа фиксиран курс и валутен борд ще е едностранен, а ЕЦБ ще ни следи дали ще спазваме коридора от 15%.
Защо тогава, след като "отборът" е почти готов за еврозоната, Трише показа резервираност към намерението ни да станем част от паричния съюз през 2009 г.?
- Хладното отношение на Трише е продиктувано от горчивия опит с новите страни в ЕС, които се опитват да влязат в зоната на еврото. Маастрихтският критерий за инфлация най-силно затруднява новите в ЕС, защото, за да се изравнят с развитите икономики, трябва да генерират по-висока инфлация. При това тази инфлация е равновесно по-висока. Тя не се дължи на лоша парична политика, още по-малко в България, където поради условията на валутен борд такава няма. Инфлацията се дължи на ефекта от догонването. По равнище на цените България например е 34-35 на сто от нивото в Европа. Образно казано, това, което се купува в ЕС с 1 евро, тук може да се купи за 68 стотинки. При това положение е ясно, че поради догонването цените постепенно ще се изравняват. Ефектът, при който се натрупва по-висока инфлация заради догонване, се нарича "Баласа-Самюелсън". Когато една икономика догонва друга, повишава производителността и конкурентността на производството си на стоки, които могат да се изнасят - т. нар. търгуеми, което води до увеличаване на заплатите. Последното пък стимулира и ръст на заплащането и цените в сектора на стоките и услугите, които не могат да се изнасят - нетъргуемите, като комуналните услуги например. Тъкмо от нетъргуемия сектор идва инфлация, особено когато той е силно изкривен и монополизиран, какъвто е случаят в България.
Какво трябва да предприеме правителството, за да смекчи инфлацията и да се побере в изискванията за еврозоната?
- Има механизми, чрез които инфлацията да се забави. Един от тях е да имаме по-ниска инфлация през 2009 г., когато по план трябва да влезем в еврозоната. Това означава, че тя трябва да е по-висока през предишните години. "Издърпването" на увеличението на акцизите с една година напред, което направиха управляващите, е един от тези механизми. Правителството може да се възползва от широкия диапазон на действие, който позволяват Маастрихт и ЕЦБ. Точните параметри по критериите за влизане в зоната на еврото не бива да заблуждават, че правителството няма поле за действие. Така например има различни варианти за докладване на равнището на инфлация. Страните от еврозоната ползват както национални индекси за нея, така и хармонизиран европейски индекс. При втория, който отчита не само потреблението на домакинствата в страната, но и консумацията на всички потребители, в това число и чужденците. При хармонизирания индекс се получава, че инфлацията през последните години в България е по-ниска от отчетеното. Маастрихт не определя кой индекс да се ползва.
Отделно има същинска, целева инфлация, която се следи от ЕЦБ, която изключва цените на храните и горивата и има за цел да види доколко покачването на цените се дължи на паричната политика. Така че има теоретични спорове кое точно е инфлация. В тази връзка трябва да следим внимателно какво ще се случи с Естония това лято, когато там ще бъде приет доклад за готовността на страната да премине от ЕRM 2 в паричния съюз. Подобно на България прибалтийската република е във валутен борд и не може да се справи единствено с критерия за инфлация. Европа предлага и вариант за решаване на проблема с инфлацията чрез либерализация на монополната структура при комуналните услуги, които спадат към нетъргуемия сектор. Една либерализация в съчетание с въвеждане на истинска конкуренция винаги води до по-ниски цени. В крайна сметка всичко е въпрос на политическо решение, както и повечето неща в Евросъюза.
Доколко е реално да се очаква либерализация на цените на комуналните услуги?
- Смятам, че би било много добре това да се случи. Опасявам се обаче, че е малко вероятно, доколкото идеологията на водещата партия в управляващата коалиция не споделя виждането за демонополизация. Затова смятам, че по-вероятният сценарий е управляващите да търсят ограничаване на вътрешното търсене, което е катализатор за повишаване на цените. Може да се очаква през 2009 г. правителството да търси натрупването на излишък евентуално чрез увеличаване на данъчното облагане или друга форма за изземване на доходи за определен период от време. Това обаче ще коства и загуба потенциален ръст на БВП на страната, който се влияе от динамиката на търсенето.
Трябва ли да се жертва потенциален икономически растеж само и само да се изпълнят изискванията за еврозоната?
- Така или иначе трябва да се присъединим към паричния съюз и е по-добре това да стане възможно най-скоро. Плюсовете са много повече от минусите. От една страна, валутният риск и разходите за обмяна на валута и за транзакции ще бъдат премахнати. От друга, дори и да не влезем в еврозоната, запазването на фиксирания курс на лева към еврото в условията на валутен борд носи и негативи, като нарастването на дефицитите по търговската и текущата сметка например, които теоретично може да изгонят външните инвеститори и кредитори. След присъединяване към еврозоната тези дисбаланси ще престанат да бъдат интересни и няма да носят притеснение, тъй като вносът от Евросъюза ще се покрива с евровалута, която вече ще е национална валута.
Не става ли твърде противоречиво - от една страна, Трише изтъкна като проблем търговския дефицит, а от друга, ни препоръча да не избързваме с евроизацията, която би решила този проблем?
- Приемането на еврото в България всъщност показва защо дефицитът по текущата сметка не е проблем. В САЩ например, които са единна валутна зона, едва ли някой би се поинтересувал какъв е търговският дефицит на един щат към друг. Същото е и в еврозоната. Трише го изтъкна като проблем, защото паричната единица на България е левът и нарастването на дупката във външната търговия може евентуално да блокира влизането на чужди инвеститори и кредитори. Едностранната евроизация обаче е нещо, което ЕЦБ не приема и Трише го потвърди в София. Така че, ако една страна приеме еврото еднолично, това не би направило страната част от "отбора", т.е. от паричния съюз.
Какви са възможностите България да натрупа бюджетен дефицит, при положение че е страната с най-строга фискална политика в Европа?
- Опасност съществува поради няколко причини. Първата са плащанията към Евросъюза, които ще дължим като член, които са над един процент от БВП. Това са около 500 млн. лв. на година. В същото време усвояването на средствата по еврофондовете може да се забави и по този начин да се окажем нетни платци и това да повлияе негативно на бюджетния баланс. Друга опасност са големите капиталови разходи на правителството, които ще трябва да се направят като ангажимент на страната за изграждане на инфраструктура, опазване на околната среда, подобряване на условията за труд, което е свързано с управлението на еврофондовете, където се изисква бюджетно съфинансиране. Третият риск е чисто психологически - ако имаме правителство, което не може да спре да харчи пари, особено когато МВФ вече няма да е каишка за харчовете. Последният риск е най-опасният за мен.
Кое би било най-разумното поведение на правителството за влизане в еврозоната?
- Според мен трябва да се подържа бюджетен баланс, а не висок бюджетен излишък. Ако е необходимо и няма начин, бих препоръчал да се генерира излишък през 2008-2009 г., когато ще трябва да покажем, че сме смекчили инфлацията. При натрупване на излишък се свива вътрешното търсене и по този начин се задържа покачването на цените.