- Очакваме същите обеми като миналата година - с цената на повече усилия и продажби в последния момент. Интересно е, че Южното Черноморие се продава по-добре в сравнение със Северното. Това се вижда не само при „Фърст чойз", но и при другите основни партньори от Великобритания - „Космос" и „Олимпик холидейз". Съотношението за двете летища Бургас и Варна е 70 към 30 в полза на Южното Черноморие. Допускам, че причината е много по-силното експониране на Слънчев бряг и във връзка с продажбата на недвижими имоти на британския пазар.

- Вече имаме стопяване на отбелязания спад от 20% от началото на годината почти наполовина. Към момента е 10% и сме сигурни, че ще го стопим до нулата и дано да излезем на ръст.

- България почти достигна максимума на възможностите си на този пазар, защото тя е продавана от всички големи туроператори. С всяка година легловата база нараства, но това не означава, че тя автоматично излиза за продажба във Великобритания. Този спад означава, че британският турист става по-селективен в избора си на почивка в България. С модернизирането на базата страната започва да се рекламира подобаващо, но и започва да влиза в силна конкуренция с всички останали играчи от средиземноморския пазар, включително нашите съседи Гърция, Турция и дори Испания. Нашият силен коз досега беше ниската цена, но тя започва да губи стойност.

Има и нещо друго, което дава негативен ефект. Когато се влезе в периода на късни записвания на британския пазар, каквато тенденция се наблюдава от тази година, повечето туроператори изкарват всички почивки на една и съща цена, независимо дали се отнася за България, Хърватия, Гърция или Испания. Например една седмица във всяка от тези дестинации е 199 паунда. Така се появява психологическа бариера дали един британец ще предпочете България пред останалите страни, щом като Испания му е само на час и половина път със самолет. За една и съща цена той посяга към нещо сигурно и познато в сравнение с колебливите сигнали, които идват от България, особено в началото на сезона със строителството. Май е почти затворен като активен туристически месец.

- Разбира се, че строителството дава отражение. Интересен е и един друг момент - само в Слънчев бряг има няколко хиляди британци, които са собственици на апартаменти. Тези хора няма да дойдат като организирани туристи. Освен това те могат да си отдават под наем апартаментите на приятели, които също ще дойдат без услугите на туроператорите. Така излиза поне едно число от 10-15 хиляди британци, които няма да са клиенти на туроператорите и на хотелите. При общ поток от 250-260 хиляди британци към България числото не е никак малко. Те, разбира се, са потребители за българската икономика, но трудно могат да бъдат отчетени от туристическата статистика.

- При всички случаи ще се отрази добре, но като цяло се наблюдава спад в записванията за летище Варна. Не трябва да се забравя, че преди да се прави разделение между големите курорти като Златни пясъци, Слънчев бряг, Албена и други, на тях се гледа като една обща дестинация - България.

- Бурното строителство в Златни пясъци през миналите години е един от възможните отговори. Мога да дам един пример с туроператора „Космос", който е вторият наш партньор. Ние се опитахме да го вкараме в Златни пясъци преди две години. Контракт мениджърът буквално избяга от курорта на 20-ата минута и каза, че няма да влязат там поне още една година, и така направиха. За предстоящия летен сезон ще водят за първи път туристи в Златни пясъци и не искам да правя предварителни изводи.

- Кметът на Варна Кирил Йорданов даде добро начало със забраната за строителство в курорта. Недостатъчният капацитет на пречиствателната станция води до сериозни проблеми. Всеки, който се разхожда през летните месеци по крайбрежната алея на Златни пясъци, усеща неприятната миризма на канализация. Курортът е със специфичен ландшафт и презастрояването затруднява транспортните комуникации. Това важи и за Слънчев бряг. Отдавна сме лишили туристите от удоволствието да ходят по тротоари. Навираме ги да ходят по пътните платна, където и без това цари безумие. Тротоарите и зелените площи покрай хотелите, особено в Слънчев бряг, са царство на сергии и всякакви подобни простотии. Изводът е, че не искаме да се оправим с тези проблеми, а това е част от имиджа на страната. Разбирам, че трябва да дадем бизнес и хляб на много хора, но не можем да се накачулим всички българи и да печелим от туристите.

- Свръхпредлагането на легла неизменно понижава цените. Най-отговорно казвам, че има нощувки по 5 евро и това е в тризвездна база, която е на втора линия от плажа. Макар и тихомълком, за съжаление има хотелиери, които го правят и работят срещу всички по този начин. Докато това се случва, нищо добро не го очаква българския туризъм. Всички приказки за привличането на по-платежоспособни туристи на този фон са фантасмагории.

- Не искам да бъда жесток в случая, но хотелиерите и туроператорите е трябвало да си направят предварително преценка и разчети, преди да започнат да инвестират. Например хотелите, които са управлявани от световни вериги като РИУ, „Иберостар", „Кемпински", „Барсело" и други, нямат проблеми с цените. При тях като задължителен елемент стои едно ниво на продукта, от което те не отстъпват, и въобще не може да става въпрос за сваляне на цена. Това е и въпрос на психология, защото клиентите знаят, че ще платят повече, но ще им е гарантирано високо качество. По този начин управляваните добре хотели си бранят цените, но когато се появи нелоялна конкуренция заради свръхпредлагане, клиентът отива там, където ще му дадат по-изгодни цени.

Някои колеги казват, че България е популярна и известна дестинация например на британския пазар. Това не е вярно. България е твърде малка дестинация и все още е непозната на британския туристически пазар. Затова клиентите и туроператорите наблюдават България много внимателно, защото търсят стабилност. За съжаление сигналите, които изпращаме в чужбина с презастрояването, не дават този резултат.

- Проблемът вероятно ще се стовари основно върху хотелиерите. Браншът има време да се подготви и да реагира адекватно. Подкрепям да има диференцирана ставка, доколкото това е законово възможно. Защото, ако други конкурентни дестинации го правят, в никакъв случай нашите управляващи не трябва да се предават и да пратят туризма ни на един силно конкурентен пазар. На него ние не сме от най-силните играчи и това трябва да си го кажем съвсем ясно. Нашият имидж даже не е достатъчно силен.

Препоръчвам на управляващите да пазят с всички сили преференциалната ставка, доколкото това е възможно, заради самия туризъм и заради това, че строителният бранш също се прехранва от него. Същото се отнася и за хранително-вкусовата промишленост, земеделието, транспорта и други сектори. От друга страна, в целия този хор срещу пълната ставка на ДДС има доста фалшиви гласове. Много от тези, които в момента викат най-силно, отдавна сметките им не са в България и едва ли ще бъдат засегнати по някакъв начин.

- Ако всичко е чисто и прозрачно, ще ги повиши. Но хотелиерите знаят две и двеста. Те имат и други механизми, за да не ги удари това директно. Въпросът е дали се изкарва на светло всичко, което правят. Дали всичките парични потоци са документирани. Защото ние като туроператор и агент работим по два начина. От една страна, агентираме външни туроператори, но от друга, на място продаваме по интернет чрез сайта „Хотелбедс" български хотели. Така работим със 7% ДДС за финансовите потоци, които постъпват отвън, и разплащаме с българските хотелиери на 20% на място. Независимо че цената се вдига заради местните 20% ДДС, пласираме, и то доста успешно, хотелския продукт на много европейски пазари.