Пламен Ранчев: Реституцията не е конституционно право

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Пламен Ранчев: Реституцията не е конституционно право

Пламен Ранчев
Пламен Ранчев
До 10 дни парламентарната комисия за царските имоти трябва да приеме окончателния си доклад. Засега мнозинството в комисията - БСП, ДПС и опозицията, се е обединило около тезата, че решението на КС от 1998 г. не е достатъчно основание за реституиране, и препоръчва да се приеме отделен закон. Тази позиция споделя и председателят на комисията Пламен Ранчев, депутат от "Коалиция за България", специалист по гражданско право.
Казахте, че трябва да се създаде специален закон за имуществото на Симеон Сакскобургготски. Какво трябва да съдържа той?
- Въпросът е доста сложен, за да му се даде просто обяснение, тъй като закон специално за имуществото и за личността трудно може да бъде създаден. Но въпреки всичко моето лично мнение (което доста хора споделят) е, че неуредената със закон материя е довела до това, че в момента имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници, които са върнати, са възстановени по незаконна процедура. Заради това те не могат да станат тяхна собственост.
Ето защо, за да може да се проведе реституцията съобразно законите и конституцията, трябва да бъде изработен закон, който да определи кръга на имотите, които могат да бъдат реституирани, процедурите, по които това да се извърши, и субектите, които могат да претендират за възстановяване правото на собственост. Това, разбира се, е въпрос, който трябва да се реши в пленарната зала.
Не означава ли евентуалният закон решаване от парламента на имуществен въпрос на конкретно лице?
- Не мисля, че е така. Въпросът е юридически преди всичко. Той засяга правото на наследниците на бившите царе да могат както всички останали български граждани да реализират правата си за възстановяване правото на собственост на отнетите им имоти преди повече от 50 години.
Щом като въпросът е юридически, защо държавата в лицето на областните управители или правителството не предприеме най-логичното действие - да оспори пред съда върнатото на Симеон Сакскобургготски имущество или актовете на длъжностните лица за възстановяването?
- Мисля, че този въпрос е трябва да го задавате на мен. Задайте го на съответните областни управители и на министъра на регионалното развитие, който упражнява правото на собственост на държавата.
Казахте, че наследниците на бившите царе трябва да могат да предявят правото си на собственост както всички останали български граждани. Това не означава ли, че ако можеш да докажеш собствеността, можеш да поискаш й възстановяването й?
- Точно това означава.
Тогава каква ще бъде ролята на евентуалния закон?
- За да може да се претендира за право на собственост, трябва този въпрос за бъде уреден със закон, защото реституцията не е конституционно право на гражданите. Това е право, което може да бъде постановено със закон. Както е станало през 1992 г. за останалите български граждани, на които са били отнети имотите през 40-те години. Приета е нова уредба и е определен кръгът на хората, които могат по реституционните закони да претендират за възстановяване правото на собственост.
Но за тях парламентът само посочва, че трябва да докажат, че е било тяхно имуществото, за което претендират.
- Точно това казвам и аз - че заонът, който трябва да се изработи, не може да бъде по отношение на личността или по отношение на определен кръг имоти. Защото законът, с който са обявени за държавни имотите на бившите царе и техните семейства, не е конкретизирал имотите. Той просто обявява за държавни всички имоти като собственост или владение на бившите царе, без да детайлизира. А самото им преминаване от патримониума на короната или личната тяхна собственост към патримониума на държавата е станало още когато България е била обявена за република с референдум през 1946 г. Законът от 1947 г. само е декларирал едно вече настъпило обстоятелство.
Как да си обясним тогава, че сред 18-те конфискувани имота със закона от 1947 липсват дворецът в центъра на София и резиденцията Евксиноград, но ги има Врана и Царска Бистрица?
- За да бъдем коректни, конфискуване на имоти няма, има обявяване на България за република след референдума от 1946 г. и отмяна на част от Търновската конституция, която третира въпросите, засягащи цивилната листа на короната.
Но Конституционният съд отмени одържавяването от 1947 г., без да го обвързва с обявяването на републиката през 1946 г.
- Когато е обявена републиката и царската фамилия е екстрадирана от България, имотите са станали държавна собственост и година след това е приет този закон, който има декларативен, политически характер, а не конфискационен характер. Защото след 1945 г. съгласно споразумението на великите сили на всички, които са били обявени за военнопрестъпници и са били съдени от Нюрнбергския съд и от други съдилища като виновници за Втората световна война и като присъединени към хитлеристкия блок, имуществото им е било обявено за държавно. Следвало е да се извърши такъв акт и в България, но то е било вече станало с факта на екстрадирането на царската фамилия при обявяването на България за република.
Българският цар никога не е бил обявяван за военнопрестъпник.
- Обяснявам защо е бил приет този закон - в изпълнение на изискването на великите сили. Той следва аналогичните закони в другите държави, които са били в хитлеристкия блок - в Румъния, в Унгария, Италия, Гърция. Това е един политически акт.
Защо тези мотиви не са посочени в закона от 1947 г.?
- Аз ви обяснявам от какво се е ръководел законодателят тогава, за да приеме този закон.
Не ви ли се струва, че с тези аргументи вие оборвате тезата си, че проблемът е юридически, и подготвяте почвата за политически закон?
- Няма такова понятие политически закон. Законът, който евентуално ще се направи, следва да уреди една празнота в правната материя, защото няма процедура, по която да се проведе реституция специално за имотите на бившите царе и техните наследници. В реституционните закони не е включен законът от 1947 г., а по аналогия реституция не може да се провежда. Пак повтарям, реституцията не е конституционно право на гражданите, нито е конституционно задължение на държавата да го осигури.
Защо според вас всички правителства в историята на Третата българска държава, включително и отечественофронтовското на Кимон Георгиев, са смятали тези имоти за лични на царете - каква точно е била тяхната грешка?
- Нямам информация да са ги смятали за лични.
Как ще коментирате писмата, разменени между министър-председателя Кимон Георгиев и Дирекцията на държавните имоти, в които се прави ясно разграничение между държавните и личните имоти?
- Това не са документи, на които можем да се позовем. Кореспонденцията не е доказателство, нито списъкът, който е бил изготвен и с който много се спекулира, има правно значение. Доказателства за нас са нормативните актове и всичко останало, което може да установи безспорно юридически факт.
Защо в годишните бюджети на Царство България, а и в разбивките на бюджетите по министерства не са предвиждани средства за поддръжката на Врана, Царска Бистрица и другите оспорвани имоти, нито за интендантството, докато за Евксиноград и софийския дворец са отделяни бюджетни пари?
- Защото парите са включени в бюджета на цивилната листа съгласно закона от 1894 г. По този начин са осигурявани средствата за двора, короната и за всичко, което включва издръжката на царската фамилия.
А трябва ли да се прави разлика между придобитото с лични средства и останалото?
- Няма разлика, освен когато в нотариалния акт фигурира собственикът като физическо лице, бил той Фердинанд или Борис Трети. И такива актове има.
Как парламентът, ако реши да създаде закон, ще заобиколи новоиздадените актове за собственост на Симеон Сакскобургготски?
- Той няма новоиздадени актове за собственост за всички имоти. Има само документи за деактуване имотите като държавни, но те не пораждат права и не са документ за собственост. Документът за собственост е единствено нотариалният акт.
А старите актове?
- Старите не ги е приложил. Приложени са актове на интендантството и неподписан нотариален акт от 1928 г. пак в полза на интендантството, с който е върната Врана. Има актове на Фердинанд, но те не са използвани, за да се предявят по тях претенции за възстановяване на имотите. Използван е обобщаващ нотариален акт, който е недействителен.
Извинете, г-н Ранчев, но може ли парламентарна комисия да определя с политическо вишегласие дали един нотариален акт е действителен, или не е?
- Обяснявам внимателно. При наличието на оригинерни документи за собственост (крепостни актове, продавателни записи и други първични документи - бел. ред. ) е недопустимо да се правят деривативни такива (обобщаващи - бел. ред.), това е основен принцип в правото. При това деривативните са били изготвени въз основа на обстоятелствена проверка и давностно владение в полза на интендантството. Но такива актове са недействителни, защото давностно владение може да се признава само в полза на физическо лице, което може да изрази анимус и корпус, тоест намерение да владее, за да стане собственик.
Интендантството като юридическо лице не може да изразява такава воля. Не може да бъде посочена и давност. Това е другата груба правна недомислица и грешка, която е извършена тогава. Извършена е, за да се заобиколи мораториумът върху имотите на Фердинанд, за да може да се посочи давност в полза на интендантството и за да не може да наследяват другите наследници на Фердинанд, а само Борис да наследи цялото имущество.
В какъв срок прогнозирате да се приеме законът?
- Трудно ми е да ви отговоря. Не мога да прогнозирам и дали парламентът изобщо ще реши да приеме закон.
В евентуалния закон трябва ли да се даде право и на царската фамилия да доказва собственост и без нотариални актове, както могат останалите български граждани според реституционния закон?
- Не смятам, че може да се дават привилегии на когото и да било. Следва да се постъпи по еднакъв начин, както е за всички български граждани.