- Още когато беше сформиран кабинетът, ангажиментите по електронното правителство бяха стриктно разделени между Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) и Министерството на държавната администрация. Досега не сме имали спорове. В частта електронно правителство и услуги всичко ще прави министерството. Всичко, което представлява информационна и комуникационна инфраструктура на държавата, е задължение на ДАИТС. Ние правим политиката в областта ИТ и телекомуникациите и затова ще създадем регистър за стандартите и инструкция за сертифициране, и двете свързани с е-правителство.

Често се бъркат е-правителство и е-управление. Понеже исторически законът за е-търговия и за е-управление останаха задължение на министерството на администрацията, по инерция се приема, че това е тяхна дейност. Истината е, че е-управление е по-широко понятие.

- Разправията не ни свари неподготвени. Отдавна казваме, че в държавата трябва да има някой, който да отговаря за тях, и това е агенцията, която има технически и административен капацитет за подготовка на конкурсите.

Ще предложим на министър-председателя всички конкурси на министерствата да се обсъждат най-напред в Съвета по информационно общество. Решението още не е минало през правителството. Когато излезе, всички конкурси, които се отнасят до изграждането на единна информационна и комуникационна среда, ще се гледат в съвета. Така ще се избегнат фактически грешки и двусмислени формулировки.

Като държавна агенция ДАИТС не разглежда конкурсни документи. За да видим заданието, трябва да го купим. Не го направихме, защото не смятаме, че трябва да се действа така. Но взехме документацията за е-правителство от сайта на компания участник и го прочетохме. Вече имаме впечатления и ще дадем становището си в Министерския съвет.

- В нея има разумни предложения и ние ги поддържаме. Според нас проблемите ще се избегнат, ако се въведат правилата, за които говорих. Ще ви дам още един пример, за съжаление неприятен. Агенцията отговаряше пряко за доставката на техника и интернет за училищата до момента, в който беше променена стратегията за компютризация. Тази година Министерството на образованието и науката (МОН) пожела да доставя техниката и обяви търгове за размножителна техника, лаптопи и мултимедийни проектори. Министър Калфин, който наблюдава агенцията, не беше съгласен с промяната. Остана премиерът да реши въпроса. Той ни покани с министър Даниел Вълчев на разговор и се разбрахме да действаме с равен брой експерти и представител на правителството. След това МОН изобщо не ни уведоми и обяви търговете.

- Предишните проекти бяха движени от старата агенция - АРСИКТ, ръководена от Орлин Кузов, в момента съветник на министър Вълчев.

- Лично за мен няма друго логично обяснение, макар той да отрича и да казва, че решението е на министъра. Не съм говорил с министър Вълчев, защото той не спази уговорката ни, и смятам, че това е дълбоко непорядъчно.

- Голямата трагедия е там, че накрая ще се окаже, че и вие, и ние, и полицията знаем еднакво. ДАИТС написа писмо до "Булстрад", с което искаме да ни плати застраховката. Застрахователят продължава да не отговаря, нито да изплаща застраховката, и затова преди 2-3 седмици го поканихме нотариално да даде отговор. Оттам твърдят, че имат съмнения в начина, по който се е случила кражбата.

Според документите проекторите били оставени на отговорно пазене във фирмата доставчик, т.е. в склада на "Мултиелектроникс". Ако си позволя да разсъждавам по тази тема, която не е моя, а на правосъдието, ще ви кажа, че има смущаващи неща. Обявен е конкурс, като основната част от цената се формира от бързината на доставката, след което някой доставя проекторите и ги оставя на отговорно пазене. През това време те изчезват и не стигат до училищата. Разпределено е малко количество, което още не можем да уточним.

Говорих с БАИТ и оттам ми казаха, че такива проектори не се доставят в страната. Проверка по дистрибуторите показала, че такава поръчка няма, което не означава, че не могат да се намерят в чужбина от друг дистрибутор. Според БАИТ, ако изчезналите проектори се появят на вторичния пазар, цените им трябва да паднат поне два пъти. Но такова предлагане няма.

- Това ще се опитат да направят. Не знаем какви са техническите условия по новия търг. Главният секретар на МОН ни прати писмо, с което покани наши експерти да участват в разглеждането на документите по конкурса, и то три седмици след като беше обявен. Освен това аз твърдя, че МОН няма капацитет да се занимава с технически въпроси по конкурсите. Да не говорим, че търговете се провеждат по маниер, който предизвика неприятности и при доставката на компютри и на интернет.

- Формално погледнато, това е работа на администрацията и тя трябва да го прави. Друг е въпросът дали тя ще поиска да се съветва с бранша. БАИТ е най-голямата в ИТ сектора, поне според броя на фирмите. Що се отнася до конкурсите, всяко министерство се опитва да ги прави самостоятелно. Според мен министерствата трябва да имат информационна самостоятелност и ние се опитваме да им я осигурим при преноса на информацията.

- Не познавам в детайли документацията. Ще кажа какъв е принципът. При големи проекти, които изискват написването на специфичен софтуер, решението какъв да бъде той изпреварва хардуера. Това е системен принцип, който не съм измислил. Всички в ИТ бранша знаят, че е така. Първичното е това, което искаш да сложиш върху желязото. Въпросът този или онзи сървър е вторичен.

- Доколкото знам, то ползва външен капацитет. Но такъв голям проект не може да бъде оставен на външен капацитет, трябва и собствен.

- От 8.2 млн. лева бюджет при нас останаха 1 млн. лева, а 7.2 млн. лева ще отидат за търговете на МОН. Смятаме да доставим специализирана техника, сензори например, която да помогне на училищните лаборатории в онагледяването на уроците по физика, химия и др. Има такава потребност.

- Белята е много по-сериозна, отколкото изглежда. Има влязло в сила съдебно решение, с което се спира изпълнението на договора, и не мога да плащам не само по него, но и да продължа проекта. От август няма средства за плащането на интернет за първите 1000 училища, свързани в мрежа. Не можем да продължим работата и по включването на още училища към мрежата, за което до края на годината имаме около 8 млн. лева.

Има едно добро обстоятелство - БТК ми прати писмо, че е съгласна да подновим разговора с втория консорциум. Търся възможност да ги срещна за трети път в близките дни. Надявам се да постигнат извънсъдебно споразумение, защото съдебната процедура е дълга и ще ни прехвърли в следващата година.

- Не казвам добро или лошо, то е такова, каквото е. Има доста неща да се оправят. Повече от 9 години ИТ секторът е бил в сянката на транспорта, където има много сериозни проблеми и ще продължава да ги има, и се опитваме да преодолеем някои позатлачени неща.