- Това е международна конвенция на Европейския съюз, която касае както гражданите на ЕС, така и на нашата страна след януари 2007 г. Така наречената медицина по необходимост се извършва навсякъде, като заплащането е от съответния здравен фонд. Безспорно е, че рискове за източване на касата няма, но има рискове за увеличение на сумите, които ще плаща здравната каса, и те трябва да бъдат предвидени в бюджета й.

Има обаче нещо друго. Почти всеки турист, който посещава страната, има своите застраховки. Въпросът е как ще бъдат уредени нещата в закона, защото е възможно част от тях да се събират и да се предоставят на касата.

- Това не бих могъл да кажа, но както всеки български гражданин, когато пътува със самолет или отива някъде в чужбина, си прави застраховка за самото събитие, за самото пътуване, така и чужденците би трябвало да имат такива застраховки.

- Да, нещата са реципрочни.

- Има такава възможност. В България има клиники и лечебни заведения, които са над средното европейско ниво. В някои страни в Европа цените са по-високи, има и листа на чакащи, така че тази възможност съществува. Това също е проблем, които трябва да бъде предвиден.

- Безспорно е, че в условията на засилено търсене и предлагане на медицински услуги приоритет ще имат тези лечебни заведения, които освен добри специалисти и апаратура имат и добра хотелска част, с която да привличат повече пациенти. И тези, които успяват да предложат повече медицински услуги.

- Изискваше се регулация на процеса от началото до края, включително и проследяването на всеки орган от експлантацията до присаждането. Също и регулация на процеса на асистираната репродукция и присаждането на клетки. Ние сме приели исканите поправки, така че вече законът ще отговаря на изискванията.

Проблемът е и ние да се включим в европейската банка за органи, което означава да сме равнопоставен участник в обмена на клетки, органи и тъкани. Това ще даде възможност на наши граждани при получаване на орган в Европа да отидат там и да се оперират или пък обратно - органи, за които няма реципиент в България, но се окаже, че има такъв в Европа, да се използват. Става въпрос за органната и тъканна банка на Европейския съюз, в която ние все още не участваме. Дори България да стане член на ЕС, там искат гаранция, че ще бъдем равнопоставен участник не само в приемането, но и в даването и съхранението на органи.

Затова промените в закона, които се адаптират с европейските изисквания, са крачка в правилната посока.

- Да, категорично няма такова изискване. Но от 1995 г. до 2003 г. у нас действаше принципът на информираното несъгласие. Беше променено през последните две години и се оказа, че за този период много малко хора, мисля, че около 400 души, са декларирали желание да станат донори. Което е разбираемо.

Затова на базата на тези данни, на базата на общата визия и мнението на специалистите решихме да се върнем към старото решение за информираното несъгласие, което според нас би увеличило възможността за донорство. За да няма никакво съмнение за злоупотреби, в закона е предвидено дори за хората, които не са декларирали несъгласие да станат донори приживе, след смъртта им да се иска съгласие на близките за дарение на органите.

- В дебатите по закона имаше прекалено политизиране и спекулации. Смешно е да се иска допитване до народа за подобно нещо. След като 9 години у нас действаше този начин на вземане на органи и нямаше никакви трагедии и проблеми, мисля, че не се налага толкова да се усложняват нещата. Освен това в повечето страни от Европа редът е същият.

- Законът мина и през Комисията по вероизповеданията. Там е бил поканен представител на БПЦ. Комисията излезе със становище законопроектът да бъде приет.

На заседанието е присъствал Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил и той е заявил, че православната църква държи да се зачита свободната воля на човек.

- И в двата варианта всеки човек има правото да изрази волята си, докато е жив. Ако не е съгласен да стане донор след смъртта си, е достатъчно да запише това приживе в здравната си книжка и по закон волята му ще бъде зачетена.

Според експертите внесеният в комисията законопроект за закон за лекарствата в хуманната медицина е добър. С него се затяга контролът върху рекламите на лекарства, увеличават се глобите за некачествени продукти. Има обаче и недоволни от предвидения разрешителен режим за отваряне на аптеки.

- Законът има много добри моменти, но има и някои въпроси, на които трябва да се отговори. По отношение на затягането на контрола, регулацията и стандартите това е директива на ЕС, която ние трябва да изпълним. Но, от друга страна, в препоръките никъде не е казано кой да има аптеки. В същото време законът променя режима за откриване на аптека. Важно е да се реши също каква да бъде регулацията на цените на лекарствата - дали да бъдат пределни (да се определи възможната най-висока цена за препарат) или фиксирани (еднакви за всички аптеки). Трябва да се определи също кои цени да се регулират - само на лекарствата, плащани от държавата и здравната каса, или на всички медикаменти. Има доста неща за обсъждане, за които няма да има единно мнение. Убеден съм в това.

- Няма определени срокове. През септември ще започнем да го гледаме текст по текст и мисля, че нещата ще се изчистят.

- От една страна, фиксираните цени дават възможност да се елиминира нелоялната конкуренция на пазара. Въпреки че нищо не пречи на някой да дава бонус към лекарствата. Например да ги продава с подарък - четка за зъби или паста.

От друга гледна точка пределните цени пък дават възможност да има конкуренция и към крайния потребител - пациента, да отиват по-евтини лекарства. Целият проблем опира до това кой ще бъде собственик на аптеките. Дали ще се приеме да са само магистър фармацевтите, както е досега, или ще се разреши на всеки човек или фирма да отварят аптеки. Това е големият въпрос, от който произтича и въпросът за регурлацията на цените. Ако се разреши на всеки желаещ да открива аптека, включително на производители и дистрибутори на лекарства, тогава може да се помисли за въвеждането на фиксирани цени, за да се даде възможност за една уравниловка на пазара. Въпреки че винаги производителите ще имат своите приоритети. Те имат възможност по цялата верига да направят икономии и това ги прави много по-конкурентоспособни.

- Няма никакъв риск за здравето при тези клинични изпитания. Това ще става само след съгласието на родителите и при стриктно спазване на европейската практика.

Кога според вас ще бъде разрешена законово приватизацията на болниците? Засега тя е спряна и според експертите това е основната пречка за преструктуриране на болничната помощ.

- Според мен Законът за лечебните заведения малко позакъсня. Въпреки това мисля, че до една година ще имаме нормативна база, която ще разреши приватизацията на болниците. Знаете, че ние внесохме подобен законопроект, но той беше отхвърлен. Хубавото е, че от 1 юли вече действа Законът за концесиите, който дава възможност всяко лечебно заведение да бъде отдадено на концесия, и мисля, че това ще раздвижи нещата в здравната система. Предполагам, че в закона ще бъдат направени поправки, ще бъде определено кое е обособена част в една болница, кои са ненужни части, за да могат те да се продадат. Така ситуацията ще се промени.

- Остава да приемем Закона за лекарствените средства в хуманната медицина, Закона за фармацевтите и поправките на Закона за здравето. С това законодателството ни в здравеопазването ще бъде напълно съобразено с нормите на Европа.

- Въпреки извънредните заседания мисля, че в комисията се работи добре. Освен това последната дума по законопроектите се казва в пленарнана зала, а там нещата се оглеждат от всички страни.