- Твърде вероятно е всички проектокандидатури, които се заявиха публично, да се реализират, такова е моето усещане. Те отдавна загряват, включително и Волен Сидеров, и би било странно, ако не се включат в надпреварата. Извън твърдите кандидатури на Първанов и Беронов ще има поне още трима претенденти. Без да броим онези, които редовно участват на олимпийски принцип.

Участието на повече кандидати ще осигури практически пълно присъствие на цялата политическа палитра - от най-ляво до най-дясно. Което е един шанс - не казвам, че със сигурност ще се реализира, да се случи и смислен дебат, ограничен, разбира се, в рамките на онези правомощия, които президентът има в българските конституционни условия.

- На ГЕРБ наистина не му е лесна задачата. Щеше да е не много логично от гледна точка на досегашните заявки на тази проектопартия тя да подкрепи президента Първанов. Най-малкото това би отрязало радикално шансовете й да търси място в десния спектър на политическата сцена, където кризата е сериозна и се разкрива широк простор за някакъв нов десноцентристки проект, какъвто по замисъл е ГЕРБ. Така че неподкрепата на ГЕРБ за Първанов не ме изненадва. А и обратното нямаше да е много добре за самия Първанов, то щеше да даде допълнително храна за всевъзможни съчинения на тема договорки между президента и Борисов.

В същото време не са за пренебрегване знаците, че ГЕРБ би могло да подкрепи и Беронов при определени условия. Това е по-безопасен вариант за сдружението на Бойко Борисов.

- Каквото и да се случи с кандидатурата на Беронов, ГЕРБ има шанс да не понесе щети. А в същото време може да консумира ползи. Ако допуснем възможността - безкрайно абстрактна и малко вероятна впрочем, Беронов да спечели, ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов ще присвоят победата, те умеят тези неща. Ако Беронов загуби, това ще бъде преди всичко удар върху традиционните десни партии, от което ГЕРБ пак печели, защото дясното получава тежка травма. И в двата случая ГЕРБ печели, просто няма ситуация, в която сдружението да изглежда загубило.

Докато ако излезе със самостоятелен кандидат, възможни са неблагоприятни за ГЕРБ процеси: слабо представяне, загуба, която е риск още на старта на новата политическа формация. А това, от което ГЕРБ най-малко има нужда с участието си в президентските избори, е загуба - под каквато и да било форма.

- Ако приемем, че това е окончателният вариант, той се дължи вероятно на това, че явяването на Бойко Борисов на президентските избори срещу Първанов е силно рисково за столичния кмет. Евентуална загуба до голяма степен означава пресичане на шансовете той да продължи да консумира благата на високия рейтинг. Това би означавало и отказ от летящ старт на ГЕРБ като политическа формация, каквато рано или късно движението ще стане. Тоест той много повече рискува при такъв ход от всеки друг.

А дори и да спечели Борисов президентския пост, това пък означава, че проектът ГЕРБ няма да се състои. От което в крайна сметка всички онези, които са ангажирали себе си по една или друга причина с бъдещето на това движение, остават без шанс за реализация. Защото е много трудно държавен глава, който по дефиниция трябва да се проявява като надпартиен президент на всички българи, да се ангажира с партийно строителство. Това няма как да се случи. То ще дискредитира ГЕРБ, а до голяма степен би дискредитирало и Бойко Борисов, който гради имиджа си на тезата, че, общо взето, каже ли нещо, го прави. Макар че по-педантичните наблюдатели ще открият доста неща, които той обещаваше, но не са се случили, например по едно време ГЕРБ трябваше да се конституира до края на юни, но не стана. Трупат се нереализирани неща, които, ако продължат да се трупат, биха превърнали Борисов в един от многото обещаващи политици.

- Няма особен смисъл НДСВ точно в момента да издига свой собствен кандидат. Не могат да разчитат на значим успех, който да излъчи вдъхновяващи импулси към партията, която не е в добра форма в момента от гледна точка на обществено доверие.

Вариантът НДСВ със свой кандидат щеше да има смисъл, ако беше приета тяхната идея президентските избори да се съчетаят с избори за евродепутати. Но с отпадането на тази възможност се обезсмисля участието на НДСВ със собствен кандидат.

- Надали. Но винаги има вариант да се гласува по съвест. При мажоритарен вот, какъвто е президентският, това е възможно.

- Това е най-трудното за отгатване, дори само защото още не сме тествали изследователски споменатите хипотези. Моята лична преценка е, че това участие е полезно за вота като цяло: някакъв вид идеи, които съществуват в България, получават свое политическо представителство, а от това печели демокрацията. Не мисля, че Първанов губи от това. Интуитивно ми се струва, че ген. Петров има шанс да активира част от хората, които иначе не биха гласували. Това вдига избирателната активност, от което печели изборният процес като цяло, а в частност и Първанов има полза на първия тур при добро представяне. Второ, ген. Петров има шанс да привлече към себе си хора, които иначе биха гласували за каузата "Атака", персонифицирана от Волен Сидеров. Но чудеса не очаквайте.

- Нагласите в момента са много условни, нека изчакаме да се регистрират всички кандидати. Освен това август е най-неподходящото време за изследване на обществените настроения, активната публика е прекалено мобилна и трудно стигаме до нея. Всички августовски изследвания трябва да се възприемат в скобички.