- Такова тълкуване е безкрайно погрешно и лаишко. Законът е система и трябва да бъде разглеждан като такава, а не да се изтеглят отделни негови параметри и да се тълкуват. Отдавна водим дискусия, аз от 17 години съм в комисиите, работили по подобен нормативен акт, срещали сме се и с експерти от Съвета на Европа още преди години. Стана ясно, че страна от Южна Европа, която е между трите европейски държави с най-богато историческо наследство, няма алтернатива и законът трябва да бъде рестриктивен.

- Тук не става дума законът да извади шпагите и да реже глави. Означава закон, който защитава археологическото наследство с лостовете на държавната организация, то да се контролира от държавата, като възможностите за приложение на частния капитал съществуват, но те са под контрола на институциите. Трябва да има и публично-частно партньорство при издирване, опазване и съхранение на културното наследство, но държавата трябва да има приоритет. За да не се стига до ситуации, които и аз съм наблюдавал последните години - хора, които биха искали да вложат пари в историческо наследство, в социализация, опазване, много превратно виждат ролята си и смятат, че трябва да им бъде даден някакъв паметник или район и стават пълни владелци на археологическото наследство и дори да не допускат музейните специалисти.

- Трябва много внимателно да се пипа по тази материя, да се прецени кои са пунктовете, в които частният капитал може да се намеси, и къде държавата трябва да има приоритет. Археологически обект не може да остане затворен за публиката и специалистите, но районът край него, на добре премислено разстояние, може да се използва за заведения, хотели и паметникът да е част от атракция.

- За най-големите трябва да има такъв списък, държавата трябва да запази пълен контрол над проучването и социализирането. Това са резервати като Плиска и Преслав, части от Велико Търново... За останалите, които също са достатъчно атрактивни, трябва да бъде допуснато участието на частния капитал.

- Рестриктивният закон изобщо не означава национализиране на частните колекции. Моето становище е, че частните колекции, независимо че са създадени по съмнителен, за да не кажа незаконен начин, трябва да бъдат амнистирани. След като държавата проспа дълъг период от 20-ина години, в който направи възможно натрупването на тези колекции благодарение на иманярството, сега трябва да преглътне горчивия хап и да намери компромис. Ясно е, че произходът на колекциите е свързан с унищожаване на историческо наследство и с изземване на национално богатство, но след като държавата не се грижеше за него, то попадна в частни ръце.

- Тук приемлив е американският модел, при който частните колекции не могат да се унаследяват. Трябва да се премислят възможностите как точно да стане, но тези колекции трябва да останат под контрола на държавата след смъртта на собствениците.

Какво е мнението ви - дали колекционерите да са длъжни да доказват произхода на сбирките?

- Би било смешно да искаме в този етап да се доказва произход. Всички знаем, че той не е законен, а е в резултат на иманярството. Има два варианта за придобиването на ценностите - от антикварни магазини, които нямат право да продават археологическо богатство, или когато антиките са минали границата и са попаднали в чужди аукциони. В чужбина също би трябвало да искат документ за произход, но тогава се скалъпват всевъзможни документи. И в двата случая може да се намери някакъв документ, но за всички е ясно, че реално произходът е незаконен.

- Твърд противник съм на антикварните магазини за археологически ценности. Не мога да разбера колеги, които смятат, че трябва да се разреши продажбата, за да се спре износът. Държавата трябва да вземе мерки срещу иманярството. Така и частните колекции няма да могат да бъдат попълвани от иманярството. Поне 10 години според мен трябва да има мораториум върху съществуването на подобни магазини, докато нещата се нормализират.

- Финансирането и сега в някои случаи е чрез частни дарения. Държавата не отделя средства за целенасочени археологически разкопки. Но във всички случаи находките трябва да попадат в държавния или в общинския музей.

- При нас няма такива хора. На Националния археологически музей българи не са дарявали. Знам, че има частно финансиране на разкопките на отделни колеги от институцията, като материалите пак влизат в музеите. През тази година обаче нещата ще бъдат променени - според правилника на института и музея всички средства ще трябва да се договарят чрез институцията. За да няма съмнения, ще се сключва официален договор с археологическия институт.

- Изискванията за частните музеи трябва да са такива, каквито са за държавните. Ако се приеме идеята за легализиране на частните колекции, моето настояване би било, когато собственикът има възможност да изпълни условията и да създаде музей, да го направи и да покаже колекцията.

- Именно тук рестрикциите на закона трябва да са най-силни. Това е болест на обществото, която води до агресия срещу културното и историческо наследство. Опазването на паметниците трябва да бъде организирано, да има съответни служби. И сега законът и Наказателния кодекс имат добри разпоредби, но те не се спазват. Трябва така да бъде облекчен наказателният процес, че да не се стига до сегашната ситуация, при която адвокатите измислят какво ли не, за да измъкват иманярите. Трябва да се намери механизъм за наказание по най-бързия и ясен начин, без възможности за отклоняване от присъдата. В случай на опити за износ на археологическо наследство трябва да бъдат предприемани достатъчно силни мерки, така че да отказват други хора.

- Не, защото Археологическият институт с музей не е изпълнител на наредбата за регистриране на частни колекции, тъй като не сме съгласни с някои аспекти от наредбата. Имаше преди две години дълга дискусия за наредбата и понеже бяхме против, казахме, че не можем да я изпълняваме. Детайли трудно мога да ви кажа вече.

- Ето един сравнително пресен пример, който се надяваме да бъде преодолян, като изрично и ясно се запише, че недвижимите исторически паметници са публична държавна собственост -  селищната могила Караново до Нова Загора. Това е най-известният български праисторически паметник, на него работихме с австрийски колеги, но те в момента са в процедура по изтегляне заради трудностите, които новозагорската община създава. Имахме разговори, включително с областният управител. Оказва се, че кметът на новозагорската община е издал акт за публична общинска собственост на паметник на културата с национално значение, което е абсолютно недопустимо и дори незаконно. Там има археологическа база на българско-австрийската експедиция на около 180 кв.м, на два етажа, много апетитна постройка. От всички разговори стана ясно, че искат паметника не само заради него, а заради земята. Къщата е построена с отстъпено право на строеж от Министерския съвет за 20 години, изтичащо 2012 г., и намеренията са постройката да остане общинска собственост. След това с решение на общинския съвет тя лесно ще стане частна общинска собственост и ще може да бъде продадена. С новия закон обаче подобни апетити ще бъдат пресечени.

- Единственият подобен случай е Дядовската могила край Нова Загора.

Как ще коментирате твърдения, че ваши колеги работят за частните колекционери?

- Такава информация до мен не е достигала и бих могъл да се произнеса само ако компетентните държавни органи излязат с подобни констатации. Вместо да се хвърлят такива обвинения обаче, държавата трябва да се замисли за положението на археолозите, които в страната са около 200. Те внасят в държавната съкровищница богатство за десетки милиони, а получават средна заплата около 220 - 250 лв., което е недостойно.