Иван Иванов: Не виждам как този парламент ще приеме нов закон за хазарта

Иван Иванов беше назначен за изпълнителен директор на Българския спортен тотализатор (БСТ) през ноември 2005 г. Три години преди това работи като управител на Монетния двор към БНБ. Иванов, който е роден на 18 март 1960 г. в Перник, е завършил Техническия университет в София и школа за подготовка на специалисти по външна търговия. Специализирал е "Автоматизирани системи за управление" в Германия.
Какви са промените, които предлага Българския спортен тотализатор в закона за хазарта?
- В момента регулацията на дейността на БСТ го поставя в неравностойно положение по отношение на частните хазартни оператори. В стремежа си да предотврати възможни злоупотреби, законодателят е наложил ограничения, които правят БСТ неконкурентноспособен в условията на свободен пазар. До толкова, доколкото БСТ е създаден с цел набиране на средства за подкрепа на българския спорт, една сама по себе си изключително благородна кауза, нашите предложения целят създаване на предпоставки за по-нататъшното развитие на БСТ и увеличение на неговите постъпления.
Каква е сумата, която е в оборот в България от хазарт?
- Нямам точни наблюдения, но смятам, че е в хазартния бизнес се движат между 500 и 600 млн. лв. От тях само половината са официални. Основните средства са част от нашия оборот и този на "Еврофутбол". Останалите не е ясно откъде идват и как се случва всичко около тях.
Какви ще бъдат промените, които ще настоявате да бъдат внесени в закона за хазарта?
-Преди Нова година лобирахме и убеждавахме политиците, че е необходимо да следваме европейския модел. Той е много ясен. Естествената склонност на хората да играят хазарт се използва за набиране на средства за благородни каузи. Между другото, това не е измислено сега. Един от най-големите строителни обекти в света - големите европейски катедрали и Великата китайска стена, са финансирани по този начин. Великата китайска стена е построена с пари от данък върху играта Кено. Императорът е имал монопол върху нея.
Каква е логиката да настоявате за монопол?
- Изследванията показват, че там където има държавен монопол, средствата, предоставени за благородни каузи, са около 33% от постъпленията. Това са статистически данни за Европа. В България в момента БСТ плаща аналогичен процент. Плащаме 10 процента данък по ЗКПО, 22 процента за подкрепа на спорта, отделно превеждаме по 3 млн. лв. годишно или 3% за изплащане на субсидии на олимпийски медалисти. Допълнително спонсорираме с около 700 хил. лв. годишно по-малки спортни събития. Ще продължим да го правим, ако сме монополист. Там където има конкуренция, участниците на пазара в опита си да бъдат по-атрактивни намаляват своята печалба. Ние връщаме под формата на печалби за участниците 50% от нашите приходи. Там където има свободна конкуренция, процентът става 91. Това означава, че, за да привлечете клиенти, те трябва да печелят по-често и по-високи суми. При връщане на 91 процента от постъпленията като печалби за участниците остават 9%, в които трябва да бъдат включени всички разходи, данъци и някаква печалба. Средният процент, който се дава за благородни каузи в условията на свободна конкуренция, е 3%. По принцип европейските страни поддържат държавен монопол.
Защо трябва да бъде държавен, а не частен този монопол?
- Поради възможностите за укриване на данъци. Просто се приема, че държавата е по-добър "стопанин", защото аз като изпълнителен директор на държавно предприятие съм заинтересован да имаме по-високи постъпления. Това е критерий за моята работа. Ако съм собственик, е обратното. Ще търся всички възможни варианти, за да плащам по-ниски данъци. Вариантите не са никак малко да бъде намален финансовият резултат, който се облага с данъци.
Говорите за европейска практика, но голям брой евродепутати се обявиха именно срещу държавните монополи в хазарта. Тяхното желание е да либерализират този пазар като предпоставка за свободно движение на капитали в рамките на съюза.
- Да, има такива искания, но няма такива решения. Срещу тези искания има обратните по знак намерения, които са много повече. Миналата година месец февруари Европейският парламент извади хазарта от обхвата на услугите. Основополагащият принцип на ЕС за свобода на движение на стоки, капитали и услуги не се отнася до хазарта. Всички решения на Европейския съд в Люксембург са в посока на подкрепа на държавните монополи. Няма директива, регулираща хазарта към този момент. Прието е, че всяко национално правителство, може и има право само да наложи регулации точно поради особеностите на хазарта, свързани с рисковете от пране на пари, финансиране на тероризъм и т.н. Когато играете в интернет, не знаете на кого плащате. Има големи и популярни фирми като "Спортингбет", например, но има над 40 хил. малки портала за залагания с неясен произход. Поради тези рискове посоката е към рестриктивни мерки в областта на хазарта, където могат да съществуват неконтролируеми парични потоци. Това се отнася не само за интернет. Хората са измислили толкова оригинални начини за залагания, че те трудно могат да бъдат контролирани.
В България проблемът със залаганията в интернет не е регулиран...
- Да, така е. Тези залагания са изцяло забранени. Когато влезете в интернет обаче, ще видите, че на практика големи фирми като "Спортингбет", "Бет енд уин" и др. предлагат залози в България. Комисията по хазарта обаче смята, че реално тези залози се правят извън територията на България и затова те не могат да бъдат контролирани и съответно санкционирани. Това е огромен финансов ресурс, който изтича от страната. Затова ние, освен монопол в цифровите тото и лото игри, искаме и възможност да качим тези игри в интернет. Това е една възможност да разширим обхвата на нашите играчи в посока на друг сегмент хора, които едва ли имат време да се редят на опашки в нашите пунктове.
Имате ли проучвания какъв брой клиенти бихте могли да привлечете чрез интернет и какви приходи можете да очаквате?
- Направихме проучвания, но тогава насочеността не беше в посока интернет. Тогава залагахме на нагласите си за държавния монопол в този тип игри и 68% от хората поддържаха държавен монопол. Не мога точно да ви кажа като цифри какво очакваме от интернет. Зависи и дали ние ще заложим само на традиционните игри, които предлагаме, или ще разширим нашето портфолио. Реалистично е да очакваме, че чрез интернет ще увеличим нашите постъпления с около 30 процента. За миналата 2006 г. приходите ни бяха 91 млн. лв. Това е изключително малко на фона на колегите от други страни със съизмерими площ и население. Една от причините за това е, че ние нямаме съвременна система за залагания. Предполагам, че сме единствени в света. Нямаме такава система, тъй като рамката, в която работим е такава, че се изземват всички средства на тотото за подкрепа на спорта. От друга страна това, че нямаме система за онлайн залагания, ни принуждава да поддържаме огромен персонал. Говорим за 1600 човека на трудов договор, което е огромен разход. При съвременна структура като нашата не би трябвало да има повече от 200 човека обслужващ персонал. От тях 100 би трябвало да се занимават с креативна дейност и да мислят за бъдещето. Никъде по света не се работи по този начин. Работи се по схемата на "Еврофутбол" със залогосъбиратели, работещи на комисионен договор.
Каква е сумата, която ви е необходима за модернизация на тотото?
- Миналата година говорихме за сума от порядъка на 20 млн. лв. Междувременно обаче техниката се развива с толкова бързи темпове, че е възможно и почти наполовина да бъдат намалени тези средства. При 20 млн. лв. нашите разчети бяха за пълна смяна на компютърната мрежа. На една работна среща обаче финансовият министър Пламен Орешарски ни уведоми, че държавата не може да отдели необходимите средства и трябва да се справим сами. Това наложи да променим стратегията и да предприемем постепенна модернизация на системата, което е компромисно решение, но все пак дава възможност да се стартира.
Държавата все пак ще подпомогне ли финансово модернизацията на БСТ?
- Не. Ще се опитаме да се справим сами без помощта на държавата, но ако мога да се изразя по-тактично, това не е добре обмислено решение. При финансова помощ от страна на държавата от 20 млн. лв., бихме могли да върнем тези пари в рамките на една година.
В такъв случай ще търсите заеми?
- Вероятно. Провели сме предварителни разговори. Ако ние по закон сме монополисти, по-лесно ще можем да убедим сериозни финансови институции да финансират нашата модернизация, защото монополът гарантира по-сигурна възвращаемост на инвестицията. Ако не сме монополист, рискът нараства много. Дори и да се съгласи някой да ни финансира, условията няма да бъдат особено благоприятни. Вкрая на декември миналата година въпросът за тотото беше разглеждан на съвет на коалицията. Присъстваха повечето от политиците, които управляват в момента, включително и премиерът Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски. Там беше взето решение, различно от това, което ние искахме. Решението беше пълна либерализация на пазара, увеличаване на данъчните ставки върху всички хазартни оператори и всички постъпления от данък върху хазарта да подкрепят спорта. Аз не чух тогава от министър Орешарски точна сума, но след това прочетох във вестниците, че постъпленията от данъка върху хазарта са приблизително 70 млн. лв. годишно. Какво ще се случи. Досега тези пари са отивали някъде другаде, а сега ще бъдат отделени за спорт. Някой сектор ще бъде ощетен. До момента българският спорт не струва нито стотинка на българския данъкоплатец. Ако беше приет нашия подход, тези пари, които ние осигуряваме за спорт, можеха да бъдат удвоени. Беше възложено но министър Орешарски да прецени до каква степен и колко може да се увеличи данъкът върху хазарта и съответно законът да се гласува на заседание на Министерски съвет и след това в пленарна зала. Четвърти месец обаче законът не излиза от министерството на финансите.
Говорите за предварителни нагласи. Смятате ли че е възможно основният ви конкурент - компанията "Еврофутбол" и нейният собственик, чрез свое лоби да бави целия този процес?
- Има интереси и е нормална практика всеки да лобира за своите. До този момент не съм видял нищо незаконно нито в действията на "Еврофутбол", нито на останалите играчи. Така че, както ние, така и другите си защитават интересите. Няма нищо необичайно в това. Въпросът е в това кой ще представи най-сериозни аргументи.
До колко време, според вас, ще бъдат приети промените в закона за хазарта?
- Аз съм скептично настроен. Най-голямото ми притеснение е, че промените ще бъдат забавени твърде много. Още предишният парламент е правил опити за промени в закона за хазарта, но не се е случило нищо. Опасявам се, че тази история може да се повтори и сега, защото увеличението на размера на данъка върху хазарта, който и в момента е твърде висок, ще доведе до увеличение на дяла на нелегалния хазарт и респективно намаляване на постъпленията от данъка върху легалния хазарт. Повече от половината от хазартът е нелегален. Той не плаща данъци. Той може да си позволи по-атрактивни печалби, автоматично и по-добри коефициенти. В Англия, където съществуват традиционни букмейкърски къщи от дълги години, се принудиха да намалят данъка до 3 процента., за да им дадат шанс да оцелеят срещу нелегалните интернет залагания. А ние говорим за увеличение на данъка. Ако направим това, ще убием тези, които плащат данъци и работят, според закона. Така че, това не е добро решение и аз се опитах да го обясня още на съвета на коалицията. В тази посока, когато нито ние, нито "Еврофутбол", имаме полза от увеличаване на данъка, очевидно няма двигател, който да работи активно този закон да бъде приет. Нашето искане за държавен монопол среща отпор от другите оператори, които искат да се наместят тук на нашия пазар. Те пък ще лобират да няма такъв монопол. При тази ситуация не виждам как този закон ще бъде приет в рамките на този парламент. Имайте предвид, че когато говорим за хазарт, става дума за огромни парични потоци и огромни печалби. Именно затова интересите са много големи и залогът е огромен.
Друга предложена поправка беше лицензии да се издават само на компании, които оперират в страната поне три години. Това прави спортният тотализатор и "Еврофутбол" единствените участници с възможност да получат лиценз и ограничава навлизането на чуждестранни хазартни оператори.
- Това е само за издаването на лицензи за опериране в интернет. В това обаче не виждам нищо лошо, защото ние плащаме данъци в България все пак. Ако е офшорна фирма, или регистрирана в друга държава, България няма да спечели нищо.
Но при либерализиран пазар, тези условия се явяват предпоставки за скрит монопол.
- Ще спечели този, който изгради пръв мрежа. Такъв е примерът с "Еврофутбол". Още повече, че те имат зад гърба си "Интралот" като партньор, а това е третата по големина в света компания в този бранш. В областта на спортните залагания "Еврофутбол" ще бъде монополист винаги. Те имат клиенти и мрежа. При нас е по-различно, защото, ако ние имахме изградена мрежа за онлайн залагания, нямаше да се притесняваме изобщо. Имаме лоялни клиенти, добър имидж и трудно можеше някой да се справи с нас. Който изгради пръв такава мрежа, той ще бъде монополист. Ако сме ние, 35 процента от постъпленията ще остават в България. Ако е друг, този процент ще бъде около 10, при положение, че реши да плаща добросъвестно.
В една от промените в закона за хазарта, които предлагате, искате възможност тотото да се сдружава с частни фирми. Това не е ли ход към скрита приватизация?
- Има много спекулациии по този въпрос, но това е невъзможно. Ако имахме изградена мрежа за онлайн-залагания - да, някой можеше да мисли да я вземе наготово. При положение, че тя тепърва трябва да се изгражда, вие няма да получите нищо. Още повече, че самото тото няма никаква собственост. Ние разполагаме с държавна собственост, с която нямаме право да се разпореждаме. Ако искаме да продадем наш пункт, например, трябва да организираме търг. Резултатите отиват в ДАМС, където документите трбява да се подпишат от председателя Весела Лечева. След това трябва да мине по всички необходими инстанции през Министерството на регионалното развитие и благоустройството и най-накрая договорът трябва да бъде одобрен от съответния областен управител. Абсурдно е да се мисли за приватизация, защото схемата е прекалено сложна.