Кристине КУБИЦЕР: Безработица има там, където хората не са образовани
Кристине Кубицер е дългогодишен вицепрезидент на Общоавстрийския профсъюз на държавните служители, който включва повече от 90% от всички работещи в министерствата, общините, армията, полицията, учителите, висшите учебни заведения, държавните културни институти. Кубицер е известен педагог новатор в Австрия, бивш училищен директор.
Г-жо Кубицер, вие работите вече по втори образователен проект в България. Какво според вас не достига на средното ни образование?
- За всяка държава инвестицията в образованието е най-важното вложение в бъдещето. Практикувала съм 35 години учителската професия и знам, че учителите не дават единствено знание на децата, но са и пример за подражание с поведението си. Заедно с родителите учителите са най-важните личности, които изграждат развитието на децата. Това означава, че държавата трябва да им осигури, първо, добро основополагащо образование и после постоянно да им дава шанс за по-нататъшно професионално развитие. Формите на квалификация и преквалификация на учителите в България определено се нуждаят от актуализация. В Австрия например е задължително една седмица по време на лятната ваканция учителите да участват в организирани от държавата форми на обучение.
Основният проблем обаче, който поставят у нас синдикалните организации на учителите, е не толкова квалификацията, колкото ниското заплащане...
- Естествено, тази отговорна професия трябва да получи признание и чрез адекватно трудово възнаграждение. Според мен системата на заплащане на учителите у вас трябва да бъде обновена не само като размер, но и по критериите, по които се формират заплатите, за да се съизмерите с европейския стандарт.
Какъв е европейският опит в заплащането на учителския труд?
- Първо възниква въпросът какво образование трябва да имат учителите. Държавата трябва да контролира университетите да не подготвят педагогически кадри по остарели програми. В Австрия подготвяме промени в заплащането на учителите, въпреки че при нас то е по-добре поставено. Планираме младите учители, които тепърва започват да преподават, да стартират с по-високо заплащане, което плавно да нараства, за да ги мотивира да останат в професията. Отдавна вече е ясно, че възрастта на учителя не е гаранция за квалификацията му. Трябва да се освободим от мисленето, че дългогодишният учител е синоним на висока квалифицираност, а да оценяваме конкретните му постижения. Естествено, в критериите за заплащане, които сме разработили, присъства и елементът на натрупаната рутина с годините, но това не е определящо. При нас има силно формализирана система за периодични изпити на учителите за потвърждаване или промяна на оценката за квалификацията им - както по отношение на познанията, така и на педагогическото майсторство. Допълнителните проекти, по които работи учителят и които имат обществено значение, също се вземат предвид. В Австрия има единна база за възнаграждения на учителите и определен минимум, под който не може да се слезе.
На какво ниво са учителските заплати в Австрия?
- Учителската професия в Австрия е сред онези, които са над средното ниво на заплащане в страната. И то доста над него. Имаме две групи преподаватели – с университетско образование и завършилите т.нар. педагогическа академия, които преподават от І до VІІІ клас. Първата група са със заплати в най-високата категория. От няколко години работим по проблема всички учители да завършват по-високата образователна степен. Защото образованието на децата ще бъде толкова по-добро, колкото по-образовани са учителите. Затова инвестицията в квалификацията и преквалификацията им е инвестиция в бъдещето на страната.
Може ли да се направи изводът, че пониженото качеството на образованието у нас през последните години се дължи на влошаване на подготовката и преквалификацията на учителите?
- Да, наистина. Един учител може да даде най-доброто за образованието на учениците си, когато постоянно работи за собственото си усъвършенстване. Трябва не просто да повишаваме заплатите на учителите, а да инвестираме в преквалификацията им, и то на най-високо ниво. Разбира се, възнаграждението също е много важно за мотивацията. Затова учителите у вас трябва да преминат в кръга на добре заплатените професии.
В България престижът на тази професия е намалял чувствително. Кой според вас има вина за това - родителите, семейната среда, самите учители?
- Искам да пожелая учителите и родителите да работят много повече в синхрон, а не родителите да делегират цялата отговорност за възпитанието на децата си на учителите. Трябва да има сътрудничество. Майките и бащите не трябва да ги интересува само получената оценка, а познанията и възпитанието. Това, за което всички трябва да се грижим, е да има обучение чрез радост, децата да изпитват удоволствие от учението, а не стрес и негативно чувство.
Пазарът на труда в България, особено в големите градове, през последните години изпитва сериозен дефицит на квалифицирани кадри. Доколко вината за това е на образователната система?
- Първият етап на образованието е до навършване на пълнолетие, след това обаче идва вторият – обучението през целия живот. Светът на труда се промени толкова много през последните години и продължава постоянно да се изменя заедно с развитието на високите технологии. Затова образованието отпреди години не може да ни служи днес. Безработицата в европейските страни се концентрира там, където има голяма маса от необразовани хора, които през последните години не са работили за своята квалификация и не са адекватни на съвременните изисквания. За да се преборим с безработицата, най-важни са образователните проекти, които позволяват на хората да получават нова квалификация. Когато видим, че една професия остарява и скоро може да отпадне, трябва веднага да започнем да готвим тези хора за утрешния ден. Този въпрос ще бъде още по-актуален за следващите поколения.
Как Австрия подготвя учениците за постоянно променящия се пазар на труда?
- На децата в училище първо трябва да се даде солидно общо образование, което да им позволи след това да се развиват в различни посоки. Трябва да възпитаме у тях способността през целия си живот да се образоват, дори когато влязат в света на труда. Освен това училището трябва да формира много важни качества като способността да възприемат новостите, точност, коректност, абсолютна прецизност при изпълнение на задачите, радост от труда. Тези добродетели трябва да се възпитат още в училище. Това са нови предизвикателства и за педагозите, защото светът на труда изисква определени способности и само хората, които ги притежават, имат шанс да се развиват на този пазар. Ако училището не им ги даде, по-късно става невъзможно да ги получат. Затова в Австрия, а и навсякъде в ЕС, училищата работят по извънредно много проекти, които са допълнение към основната учебна дейност. Особено много се насърчават проекти, които стимулират учениците да прилагат на практика наученото в училище. Пътят от теорията към практиката трябва да се извърви още в училище, а не да се отлага за далечното бъдеще.