- В България съм за трети или четвърти път, но при сегашното ми посещение тя вече е член на Европейския съюз. Двете страни са част от европейското семейство. Гърция подкрепи изключително много влизането на България в ЕС. В София на 12 април 2005 г. бе подписан меморандумът за Бургас - Александруполис, който стана основата за междудържавния договор. Срещите ми с г-н Гагаузов и Овчаров бяха изключително добри.

- Конкретното предложение от българска страна е да има участък от газопровода в отсечката Родопи - Тракия до Южна България, на което предложение Гърция гледа положително. В момента газопроводът е на етап на проучване и обсъждане. Освен това се разглежда и въпроса за изграждане на терминал за втечнен газ в Северна Гърция, който ще може да захранва и България с природен газ.

- Природният газ ще идва от Каспийския регион. Има обсъждания по въпроса, но все още няма нищо договорено.

- Сегашното гръцко правителство от първия момент, когато пое управлението на страната, в сътрудничество с правителствата на България и Русия положи съществени и продължителни усилия за активизирането на проекта, за да се стигне до подписването на договора на 15 март. Две неща изиграха решаваща роля. Първото е, че трите страни през юни 2004 г. възобновиха преговорите след дълъг период на застой. Постепенно позициите се сближиха, за да стигнем до подписването на меморандума през април 2005 г. Последваха преговори по договора. Второто условие е свързано със същественото увеличение на търсенето на петрол на международните пазари в съчетание с претоварването на Босфора.

- Ще бъда категоричен. Във всички фази на преговорите за съдържанието на междуправителствения договор за нефтопровода Бургас - Александруполис нито е поставян, нито е обсъждан такъв въпрос.

- Изграждането на нефтопровода ще бъде от съществена полза не само за България, Русия и Гърция, но и за целия регион, и за международните пазари. България и Гърция ще получат транспортни такси от Международната проектна компания (МПК) за десетки милиони долари годишно. Гръцката държава вече се е ангажирала, че ще ги предостави за изпълнението на проекти за развитие на инфраструктурата в окръг Еврос и в другите две области в района на Тракия, през които ще мине петролопроводът.

При осъществяването на инвестицията, която ще достигне 1 млрд. евро, ще бъдат създадени стотици нови работни места по време на строителството на нефтопровода в периода 2008 - 2010 г. и отделно около 250-300 постоянни при експлоатацията на съоръжението.

- Размерът на транспортните такси ще бъде определен в договора за транспортиране, който страните ще подпишат с Международната проектна компания. Още веднъж повтарям, че гръцкото правителство се ангажира да предостави приходите от таксите за инфраструктурни проекти в окръг Еврос и района.

- Българското и гръцкото правителство преговаряха с руското, изхождайки от интересите на нашите страни и от убедеността, че това съоръжение е много важно за световните енергийни пазари. Първо, нефтопроводът е частно съоръжение, но с мощна междудържавна подкрепа. Тръбата няма да се строи от държавите, а от компанията, в която участват акционери от трите страни. Гръцките и българските компании не разполагат с петрол. Само руските дружества имат петрол.

- Както според чл.3 на междуправителствения договор между Гърция, Русия и България, така и в учредителния документ на компанията ще са предвидени правата на миноритарните акционери. Включително и такива, отнасящи се до промени в акционерния капитал на компанията съгласно националното законодателство на страната, в която ще се намира седалището на МПК.

- В подписания договор се предвижда, че Международната проектна компания ще учреди съответните клонове на територията на България и на Гърция, както и че като подизпълнители ще бъдат наети български и гръцки компании, без да се изключват тези, които са акционери в МПК, имайки предвид икономическата ефективност и с цел осигуряването на техническата експлоатация на тръбата.

- Предоставянето на дял от участници в проекта на производители на петрол е предвидено в подписания в Атина на 15 март междуправителствен договор. Правото на гръцките участници в проекта да предоставят свой дял се дава след писменото съгласие на гръцката страна. Гръцката държава има 1% в Международната проектна компания и няма да прехвърли този свой дял. Що се отнася до участието на гръцкото смесено дружество ЕЛПЕ АД - "Траки" АД, което е включено с 23.5% в Международната проектна компания, гръцката държава няма право да налага на акционерите каквито и да било бизнес решения.

- Не мога да кажа, това е въпрос на частните компании, които участват. В договора ние сме предвидили, че дяловете на фирмите, които участват, могат да се продават само на компании, които разполагат с петрол. Дяловете не могат да се продават единствено с цел да се постигне печалба, а само на фирми, които имат петролни залежи.

- Не само държавната казахстанска компания се интересува от износа на петрол. Има различни кандидати, включително и американски - "Шеврон", която добива петрол в Русия, TNK-BP. А също така и Оман. Това показва, че този петролопровод, който е допълнение към Босфора, представлява изключителен интерес за международни петролни компании, предизвиква и интереса на световната енергийна общност. Това показва икономическата целесъобразност на този проект и големите ползи от него за двете страни - България и Гърция.

- При изграждането на нефтопровода ще се спазва европейското и международното право за опазване на околната среда. Така че тя ще е защитена при транспортирането на петрола. България и Гърция са длъжни и ще приложат европейското екологично законодателство при изграждане на петролопровода. Гръцкото правителство има в своя "арсенал" една строга законодателна рамка по въпросите на опазване на околната среда, която ще приложи в неговата цялост.

- По никакъв начин. Според мен петролопроводът ще допринесе за развитието на област Еврос.

- След като парламентите на трите държави ратифицират договора, ще започнат процедурите по нейното учредяване.