- Първо искам да подчертая, че проектът не се казва "Митът за клането", а "Батак като българско паметно място". Идеята е да покаже как картините от клането са допринесли за формирането на колективния спомен в България. Не става дума за самото клане и затова не е вярна интерпретацията в някои български вестници, че отричаме събитието. Ние не отхвърляме фактите, всъщност изобщо не се занимаваме с тях, а се фокусираме върху изображенията, картините, възникнали от тези факти. Например известната картина "Баташкото клане" на полския художник Антони Пьотровски (1853 - 1924).

- Не бих говорил непременно за критично отношение. Ние се опитваме по научен начин да анализираме как изображенията, като картината на Пьотровски или пък фотографиите, които той е взел като образец, са образували и представите в България за клането, от което всъщност няма оригинални фотографии. Искаме да покажем и как тези представи са се променяли.

- Проектът е в ход от миналата година. Подготвяме изложба, която трябва да се открие на 17 май в Националния етнографски музей в София. Тя ще продължи един месец. Ще се проведе и конференция, посветена на Батак, паметта и различните спомени за него.

Бихте ли споделили заключенията от досегашната си работа?- Едно от заключенията е, че изображенията са играли важна роля във формирането на представите за Батак. Особено важни са снимките, които Пьотровски е инсценирал в края на 80-те години на XIX век - доста след клането, които впоследствие са възприети за автентични. Друг извод е, че в региона съществува и друга памет, местните мюсюлмани имат друг колективен спомен за последните години от османското владичество, различен от този на християнското население. Ще представим и резултати от етнографско проучване.

- Може би "митологизиране" не е коректният израз, защото за историята винаги научаваме от различни картини или източници. Но някои картини се възприемат като оригинални документи, без да са такива.

- Не. Фотографии, които са инсценирани. Пьотровски инсценира снимки, които после му служат като образец за картината. Той не е посетил Батак през 1876 г., не е виждал с очите си клането и се опира на известни съобщения и инсценираните фотографии. После в колективната памет границите между оригиналните документи и по-късните изображения се размиват. Всъщност това е напълно нормален процес, Батак е само един добър пример за този типичен механизъм за формиране на историческите образи.

- От една страна, става дума за вестници, които са известни с несериозната си журналистика, така че не ме изненадаха много. Но вероятно роля играят и някои националистически кръгове, около Божидар Димитров например, които се опитват да провеждат своята политика и не се интересуват от научно противопоставяне, а съзнателно интерпретират погрешно нашия проект. Те например не се свързаха с мен и аз не знам откъде са получили сведения за проекта, но във всеки случай не от мен.

- Да, това предположение ми се струва все по-вероятно. Когато Божидар Димитров казва, че ще изправи ръководителите на проекта на съд за отричане на клането, това вече няма нищо общо с научната критика, а по-скоро заиграва с националистически нагласи.

- Не съм провеждал етнографски проучвания в Батак, те са дело на моя български партньор Мартина Балева, която също ще участва в конференцията. Нейните изследвания показват, че в региона има много различни спомени, което естествено е разбираемо. Спомените на мюсюлманите за онова време са различни от тези на християните.

- Мисля, че в страна, в която живеят и големи малцинствени групи, е необходимо да се напише история, която взема предвид и опита на малцинствата. Винаги е имало посегателства от страна на българската държава към малцинствата, но те не са част от колективната памет в България, а от алтернативната на малцинствата. Но и обратно - мюсюлманското малцинство също трябва да види, че и тук е имало престъпления към българското население в името на исляма, на Османската империя.

- В последните дни не толкова. Но бях. И затова бих си пожелал, когато мине първоначалната възбуда, дискусиите да се съсредоточат в научния дискурс, в който да се чуят различни мнения. В момента полемиката е много силна, но се надявам, когато българската общественост се запознае с вярната информация, да се получи разумен дебат.

- Откриват се много паралели, но не само към Югоизточна Европа, но и към другите части от континента. Всяка нация се основава на исторически митове. И нашият проект е малка част от по-голям програма, която се занимава с критично разглеждане на историческите картини. Всяка нация си има своите митове и задача на учените е също така да деконструират историческите образи.