Атанаска БОЗОВА: Ще прекратим делото срещу Гад Зееви за "Балкан"

Атанаска БОЗОВА: Ще прекратим делото срещу Гад Зееви за "Балкан"

Атанаска БОЗОВА
Атанаска БОЗОВА
От началото на годината АСК започна кампания по ипотекиране на активи, за да обезпечи вземанията си от купувачи на приватизирани дружества. Тези права агенцията получи с последните поправки в закона за приватизацията с цел по-бързо да събира неустойки. Част от ипотеките са наложени не върху имущество на длъжниците, а върху активи на продадените дружества, някои от които вече са с други собственици. Един от основните проблеми е, че новите собственици не са уведомени за утежнението върху активите им.
Колко са ипотекираните имоти на приватизирани дружества или на купувачи?
- Общият брой молби, подадени от Агенцията за следприватизационен контрол, за учредяване на законни ипотеки върху имущество на приватизирани дружества и на купувачи за задължения по договори, е 536. От тях 468 са за учредяване на ипотека върху имуществото на приватизираните предприятия за обезпечаване на задължения на купувачите. Около 68 от молбите са за ипотеки върху имущество на купувачите. Към средата на март общият брой на молбите, по които съдиите не са се произнесли, е 118, а отказите са 132. Останалите вече са вписани.
Ще обжалвате ли отказите?
- Не всички. В случаите, когато отказът е, защото имотът вече принадлежи на трето лице и ни се представи необходимата документация за това, нямаме основание да обжалваме. Има и случаи, когато имуществото е било продадено от Агенцията за държавни вземания. Има и случаи, в които не сме могли да учредим ипотека, защото приватизираните дружества са в несъстоятелност и има наложена от съда обща възбрана. Не са малко и случаите, когато дружествата са се заличили след производства по несъстоятелност и ликвидация.
Има ли случаи купувачи да започнат да се издължават след наложена ипотека?
- Формално погледнато - да. За първото тримесечие на тази година постъпленията на агенцията са с 2.6 пъти повече в сравнение със същия период на миналата година. Очакваме през второто тримесечие доста от купувачите да платят, тъй като сме имали разговори по този въпрос, изпратили сме им писма с конкретните суми и с дати, на които да платят. Мисля, че тази мярка до голяма степен е спомогнала за тези резултати.
Промяната в закона, която ви даде тази възможност, не е ли много крайна предвид това, че АСК има право на законна ипотека, т.е. в повечето случаи потърпевшите не знаят, че има учредени тежести върху имуществото им?
- Това, което ми направи впечатление през периода, в който писахме молбите за вписване на ипотеки, е, че купувачите на приватизираните дружества притежават имущество в доста големи размери, а задълженията им към нас са относително малки. Мисля, че за по-голямата част от тях няма да е проблем да си платят дължимото на държавата.
Те имат и много неоперативни активи, които биха могли да се продадат, без това да нарушава функционалната цялост на дружеството. За мен беше учудващо, че имат много активи, а в над 200 от случаите не си плащат дори цената по договора.
Има ли вече жалби от потърпевши?
- Не ми е известно да има.
Някои от предприятията обаче отдавна не са собственост на този, който е подписал приватизационния договор...
- Всеки случай е индивидуален и търсим различни подходи.
Когато тази практика на агенцията стана известна, се чуха мнения на юристи, че това е противоконституционно?
- Не съм юрист, за обявяване на противоконституционалност има Конституционен съд и, доколкото знам, до момента никой не го е сезирал. Ние изпълняваме това, за което законът ни дава възможност. А когато законът дава възможност на една държавна институция да събира пари, тя максимално трябва да се възползва от това. Макар че в закона не е записано императивно, че трябва да се учредяват ипотеки, от гледната точка на държавно ведомство, което има да събира пари и има възможност да си обезпечи вземанията по този начин, как да отговорим на въпроса защо не го правим. Би могло, ако тръгнем към принудително изпълнение - публична продан на ипотекираните имоти, третите лица да възразят и това да не се случи.
Последните промени в закона развързаха ли ви достатъчно ръцете, за да сте по-ефективни в работата си?
- След още три - шест месеца ще се види резултатът от промените в закона. Най-голямото облекчение в работата ни е възможността по извънсъдебен ред да се снабдяваме с изпълнителни листове за неплатената цена по приватизационните договори. Смятам, че в резултат на това до една година няма да има нито едно дружество, което да не е изплатило изцяло цената по договора. И за самия бизнес не е здравословно, когато искаме да изграждаме конкурентна среда, да има на пазара дружества, които са платили само 10% от стойността на предприятието, което са купили.
Колко е общият брой на делата, по които АСК е страна?
- Висящите дела към края на миналата година са 589, от които по 563 агенцията е ищец, а по 26 е ответник. Влезлите в сила решения са 920.
Некоректните купувачи ги водим по брой на исковете - към един купувач може да има повече от един иск. Има случаи, в които купувачите имат по пет-шест неустойки. В общи линии броя на дружествата купувачи, които не си изпълняват ангажиментите по договор, е около 1000.
Ще продължи ли второто дело за авиокомпания "Балкан", по което АСК е страна?
- Това дело беше спряно до постановяване на решение по първото, заведено от Гад Зееви срещу българската държава - Агенцията за приватизация и Министерството на финансите. За спора по това дело има вече влязло в сила решение. Претенциите на АСК бяха за неустойките за неизпълнение на приватизационния договор, като част от тях бяха предявени по делото на АСК срещу Гад Зееви и "Аркия". Тези неустойки наред с други претенции бяха предявени в насрещния иск по първото дело. В момента, в който се реши първото дело, то вече има силата на присъдено нещо и имаме предложение от Арбитражния съд за прекратяване на делото на АСК. Становището на нашата агенция, на процесуалния ни представител и на финансовото министерство е да прекратим делото.
Какви ще са приоритетите в работата ви през тази година?
- Основната цел е да повишим събираемостта на вземанията, да приключим с констатациите за задълженията на купувачите за 2006 г., както и да осъществяваме приоритетно контрол на структуроопределящите сделки. Годишно получаваме около 900 отчета за изпълнение на задълженията, като целта ни ще е приоритетно да се разгледат тези, които са по големи сделки - електроразпределителните дружества, топлофикациите, БТК, БРП и т.н.