- Хората от бранша още не искат да приемат факта, че сме в общия европейски пазар и че държавата не може да прави баланс на производството или да следи какви количества зърно се търгуват примерно в Румъния или Гърция. От нас като национална служба се изискваше да направим баланс за производството на хлебно зърно и ние го направихме - прибрани са 2.2 млн. тона. Но какво става с това зърно след прибирането му в складовете ние нямаме право да следим.

Според еврозаконодателството всеки, който търгува с друга европейска държава, трябва до 14-о число на следващия месец да представи в Националната агенция по приходите справка за сделките, но само ако те са за количества над 100 хил. тона в рамките на един месец. Никой обаче не може да хване товари от по един-два камиона. При положение че Румъния има дефицит от хлебна пшеница за около 1.2 млн. тона, е невъзможно фермерите в Североизточна България да бъдат спрени да продават зърното си по-скъпо от това, което им предлагат у нас. Държавната администрация обаче не успя да предвиди, че наред със законните сделки ще се развихрят и нелегални канали за изтичане на количества, които се водят в хлебния баланс на страната, но реално са транспортирани към Гърция или Румъния.

- Получихме сигнали за нови измамни схеми за продажби на зърно или друг вид продукция за Румъния, като изобретенията са най-невероятни. Схемата е следната - български производители сключват сделка примерно за зърно с румънците. Камионите се натоварват, цената се плаща още в България и, както е редно, товарът се придружава с касов бон плюс фактура с платено ДДС. Дотук няма измама, защото мобилни митнически групи често проверяват с лазерни устройства тези камиони да не би евентуално да са празни. Търговците знаят това, затова износът си е напълно редовен и житото се транспортира до Румъния. Измамата става след неговото разтоварване, когато представители на българската фирма отиват в Румъния с частен транспорт още същия ден, вземат обратно фактурата, която вече не е необходима на румънците, връщат се в България и я анулират. Житото е изнесено, но по документи сделка няма. Така държавата губи от неначислено ДДС, а вътрешният пазар - от липсите на пшеница, които според баланса трябва да са останали в страната. Измамите се правят не само с пшеница, но и с други стоки и този проблем тепърва трябва да се решава от полиция и митници.

- Подготвяме промени в закона за търговия и съхранение на зърно, които да въведат изискване за отчетност на движението на продукцията по подобие на акцизните стоки. Ползвахме опита на Франция, където всеки производител предоставя продукцията си само на три места - в публични складове към техните кооперативи, в лицензирани складове на търговците на зърно, които са собствени или наети, или в преработвателните предприятия (мелници и фуражни заводи). Всеки месец фермерите подават справка в службата си по зърно, която следи движението на тези количества. Целта е министерството на земеделието да следи наличностите в страната, за да може да се вземат адекватни управленски решения при кризи като сегашната. За никого не е тайна, че тази година някои фермери укриха добиви, за да получат компенсации за сушата. Тази андрешковска позиция е изключително погрешна, затова спешно се налага да следим информацията за производството.

- Още в началото на есенната сесия смятаме да ги внесем в земеделската парламентарна комисия, за да влязат в сила до края на годината. По сегашния закон събираме информация за количествата зърно в складовете с вместимост над 500 тона, но проблемът е, че зърното все още стои под навесите на стопаните, не е депозирано в базите и за нас е трудно да обобщим данните. Освен това ние не водим на отчет малките складове под 500 тона, затова с новите промени ще предложим задължителна регистрация за всички складове в страната. Така ще обхванем цялото производство, което сега е невъзможно да проследим. От 2.2-те милиона тона произведена продукция в момента 50-те публични складове и 105-те зърнобази съхраняват 1.2 млн. тона пшеница и 204 хил. тона ечемик. От стара реколта има 78 хил. т царевица и 14 хил. т слънчоглед. В бъдеще смятаме да водим на отчет и рапицата, защото знаете, че производството й нарасна заради алтернативното й използване за биогориво. Необходимо е тя да се складира в публични складове, затова в промените на закона ще включим и рапицата към зърнените култури.

- За първа година показателят за съдържание на протеин в пшеницата - глутенът, е изключително висок, на места той е над 30. През последните години той се движеше между 18 и 20, което принуждаваше хлебарите да използват различни подобрители, за да постигнат необходимите качества. Тазгодишните показатели обаче са коренно различни и това личи от последните изследвания, направени от службата по зърното. Пшеницата от трета група е с 12% по-малко от произведената през 2006 г., има леко увеличение и първокачествената пшеница. Анализите показаха, че в първа група е 1.7% от зърното, във втора - 5.3%, във втора Б група са 16.3% и в трета - 76.7%. За неспециалистите ще обясня, че трета група пшеница не означава, че е непригодна за производството на хляб, напротив, тя притежава добри качества. Причината толкова голям процент от зърното да бъде в трета група е полученото необичайно високо отпускане на глутена до 15-16 милиметра при максимална норма 10 мм. Глутенът набъбва и произведеното от това зърно тесто става много по-разтегливо, което вече е проблем за хлебния бранш.

- Не, защото продължителното засушаване увеличи стойностите на хектолитровата маса. На практика хлебопекарната сила на зърното е над 45 условни единици, което позволява дори малките мелници да правят качествено брашно. Основната причина за отпускането на глутена според експертите е, че зърната са били убодени от житната дървеница, срещу която не е пръскано. Стопаните разбраха, че добивите ще са слаби заради необичайната суша и много от тях са решили да спестят разходите си за пръскане и това е основната причина за отпускането на глутена. Колкото до общите мероприятия по отглеждането на есенниците, няма промяна в разходите на стопаните. Основното торене и подхранване на почвите е направено като досега. Високият глутен се дължи единствено и само на метеорологичните условия.

- Себестойността за отглеждането на културите е средно около 50-60 лв. за декар и всякакви твърдения, че разходите им достигнали 150 лв., са напълно неоснователни. Разбираемо е стопаните да искат високи цени за продукцията си, първо, защото пшеницата поскъпна в цяла Европа, и, второ - защото състоянието на пролетните посеви е изключително тежко и с доходите от пшеницата те искат да компенсират загубите от царевица и слънчоглед. Вярно е, че това лято цените два пъти нараснаха спрямо търговията през миналата година, но ситуацията е извънредна и цените навсякъде в Европа се движат около нашите нива. Средно за страната те се движат между 370 и 420 лв. за тон за хлебната пшеница и 350-370 лв. за фуражната. Проблемът е, че дори при тези цени производителите задържат пшеницата под навесите в очакване на по-високи цени. Друг път по това време стопаните масово продават, за да освободят хамбарите си за царевицата и слънчогледа, но сега не го правят, защото пролетниците масово изсъхнаха и реколта там почти не се очаква.

 Блокирането на търговията според мен е голяма грешка, защото поскъпването едва ли продължи. А когато зърното се съхранява под навеси, вероятността да го нападнат гъглици или други вредители е изключително голяма. В същото време дори при средни добиви от 220 килограма от декар и при високите цени доходите от пшеница неизбежно ще компенсират загубите от царевица. Вярно е, че стопаните не помнят такъв провал при производството на царевица като тази година, но знаете, че сушата и липсата на поливни съоръжения доведоха до тези трагични резултати. Въпреки това пикът в цените на пшеницата ще бъде 400 лв. за тон, те трябва да започнат да следят пазарите и да продават. Не може и без това малкото прибрано зърно да изгние под навесите.