Джеръми ХАРГРИЙВС, британски либералдемократ: Политиците трябва да станат и добри слушатели, не само оратори
Джеръми Харгрийвс (33 г.) е политик от Либералдемократическата партия на Великобритания и един от нейните най-обещаващи млади стратези. Той е заместник-председател на комисията, която подготвя политиката на либералите, участва и в екипа, разработващ стратегията за следващите парламентарни избори. Харгрийвс беше за кратко в София, за да представи българското издание на "Наръчника за млади политици", създаден по международен проект на Британския съвет, и изнесе лекция за начините на привличане на гражданите към политиката.
Г-н Харгрийвс, кои са най-големите трудности в ангажирането на обществото с политиката?
- Най-големият проблем според мен е, че избирателите все повече мислят, че политиката няма ефективен отговор на проблемите, пред които са изправени. За тях политиката е нещо друго и "външно", в което участват някакви хора, говорещи за големи идеи. Не съм убеден, че проблемите им нямат политически отговор, но въпросът е какво е политическото решение. Може би хората искат решение, което варира от местния им проблем около дома например, та чак до възможностите за намиране на добра работа.
Избирателите не виждат политиката като отговор на това. Второ, мнозина чувстват политиците като различни от тях. Повечето политици обикновено са мъже на сериозна възраст, заможни, с произход от големите етнически групи. И ако вие например сте жена или по-млад човек, политиците естествено няма да ви ангажират, няма да ви се сторят привлекателни. Истинското предизвикателство пред всички политически партии е да спечелят хора, които не приличат толкова на самите тях. Мисля, че фундаменталната отговорност на политиците е да бъдат повече като хората, които искат да представляват.
Какво би трябвало да направят тогава политиците, за да привлекат избирателите?
- На първо място, да отидат при хората и да им обяснят как могат да решат проблемите им. Нужни са повече директни контакти с обществото. Политиците са добри оратори, но не и добри слушатели. Политиците би трябвало да излязат извън своите кабинети, да слушат хората и да им разясняват какво могат и какво не. Партиите освен това трябва да вземат ясно решение за промяна на своя "облик" и да заприличат повече на хората, които искат да представляват. Задачата, разбира се, е много трудна, тъй като изисква от партиите да загърбят привилегированата си позиция.
Казвате, че политиците не искали да слушат. Само в комуникацията ли е проблемът?
- Различните политици са различни. Но ми се струва, че политиците не отделят много време, за да слушат какво говорят хората. Те може и да четат социологическите проучвания, но тези данни не дават много нови и задълбочени познания. Една от най-същностните отговорности на политиците според мен е да внимателно да вникват в това, което говорят гражданите, и после да представят и защитават техните гледища в действията си.
Това, което дава право на един човек да бъде политик и да вземе решения, е фактът, че общува с гражданите, знае какво те мислят, какво ги притеснява и вълнува, и в крайна сметка се опитва да прави нещо. Ако само си стоиш в кабинета, без да говориш с избирателите, мисля, че нямаш право да бъдеш политик в едно демократично общество.
Но няма ли риск от изпадане в популизъм?
- Политиката в демокрацията винаги е баланс между функциите да води и да следва. За мен политическата дейност е да правиш това, което хората искат и да се вслушваш в тях, но същевременно да ги направляваш. Да вкарваш дискусиите в нови измерения. Понякога може и да не си съгласен с обществото и тогава е нужно директно да заявиш, че дори и дадено гледище да е широко разпространено, все пак си оставате на различни мнения. Социологическите прогнози не помагат в дългосрочен план, тъй като хората мислят различно и по различен начин усещат времето. Избирателите очакват от политическите партии през цялото време да следват последователни позиции. Едно от най-големите предимства на партиите е, че зад тях стои дълга история. Ако дадена политическа формация съществува едва от две-три години, това е сигурен недостатък - хората няма да я харесват, те просто няма да разберат откъде произхождат идеите й.
В тази връзка каква е ролята на местните политици?
- Местната политика е изключително важна, тъй като повечето избиратели много трудно могат да бъдат привлечени от големи национални теми, например състоянието на икономиката или пък ООН и международните организации. Хората не ги разбират и не се вълнуват от тях. Докато местните въпроси наистина оказват пряко въздействие върху тях, те ги познават, сблъскват се всекидневно с тях - било то проблеми със съседите, с извозването на боклука или с новопостроената в близост сграда, която не им харесва. Но ние, политиците, често не осъзнаваме, че локалните проблеми са всъщност политически теми.
Ако сравните политическата неангажираност на британците с положението в обществата в Югоизточна Европа, къде са разликите?
- Не съм експерт по политиката на Балканите, но ми се струва, че хората почти навсякъде гледат на политиците като на други хора. Понякога политическите игри им приличат на сапунена опера. Във вашия регион хората може би все още много трудно се ангажират с политически каузи, интересуват се повече от личностите и не възприемат политиката като процес, в който участват и който могат да формират. Но същевременно мисля, че проблемите на прехода отшумяват и хората постепенно започват да се вълнуват от темите, вълнуващи и останалия свят.
Как виждате шансовете на либералната политика в България?
- Аз съм политик от британската Либералнодемократическа партия, която, както и българските либерали, членува в Европейската либералнодемократическа партия. В последните години ние сме трета партия във Великобритания и бих се радвал либералните партии в България също да засилят влиянието си. Ние, британските либералдемократи, сме силно фокусирани върху местната политика и разполагаме със силно представителство по места. Надявам се и българските либерали да активизират ролята си в местната политика.
Проблем ли е, че в момента в България съществуват две либерални формации - НДСВ и ДПС?
- Не познавам ситуацията в подробности, но мога да кажа със сигурност, че не е проблем за другите либерални партии извън България. И в други европейски държави функционират повече от една либерална партия. В Холандия например има две различни либерални партии - ляволибералната "Демократи 66" и дяснолибералната Народна партия за свобода и демокрация - които понякога са заедно, но понякога заемат различни позиции.
Вие участвате в екипа, който подготвя стратегията на либералите за следващите избори, като същевременно залагате на новите комуникационни канали - блогове в интернет, YouTube и Second Life. Това ли е начинът за политическо ангажиране на хората?
- Новите медии са добър начин за привличане на някои групи хора. Те не изместват, разбира се, традиционните предизборни кампании, които поне засега продължават да достигат до повече хора, но предоставят лесна възможност за директна комуникация с избирателите. В моя блог например получавам и писма по най-разнообразни теми, невинаги особено интелектуални, нито пък пряко свързани с моите отговорности.
Но въпреки това смятам тази комуникация за изключително важна. Един мой приятел, който е депутат в парламента в Лондон, много ефективно използва интернет за контакт с младите хора. Граждани, които иначе не биха потърсили някой парламентарист по стандартния начин, предпочитат да контактуват с него в мрежата и да му разкажат с имейл за проблемите си.
Добре, но не се ли опасявате, че гражданите ще приемат посланията през новите медии като шоу, забавление?
- Не. Подобен риск е налице и при всички други медии - човек например гледа политически клип по телевизията и решава дали да участва в дадена политическа акция. Познавам немалко членове на парламента от всички партии, които поддържат блогове, пишат коментари в тях и дебатират с избирателите си. Понякога получават и критични отзиви, не всички читатели са съгласни с мнението на политика, но въпреки това общуването функционира.
Ние сме едва в началото на използването на новите технологии в политическия процес, но бъдещото е много обещаващо. Има дори и политически групи и организации, които комуникират помежду си и организират кампании посредством интернет конференция, тъй като традиционните сбирки струват скъпо. Някои го правят, други не, но влиянието на тези канали нараства, особено на блоговете, които вече съществуват и в редиците на консерваторите.