- Не, разбира се, че не е никаква културна революция. Променихме оформлението на вестника, но не и съдържанието. На първа страница вече ще излиза и снимка - само една в повече, отколкото досега. Във всеки брой ние публикуваме между 60 и 100 снимки, информационни графики и други илюстрации.

От гледна точка на количеството не става дума за никаква революция, но промените по челната страница наистина са фундаментални. За нас също е нещо особено, но никой не трябва да се опасява, че сега ще започнем да пишем и по-къси статии. ФАЦ ще си остане такъв, какъвто го знаете с анализи, задълбочени информации и добре обмислени коментари, но те трябва да изглеждат малко по-атрактивно, защото читателските навици на публиката се променят и ние трябва да ги вземаме предвид.

- Да, причината е дълбоката промяна на начина, по който хората вече четат вестници. Визуалното играе по-голяма роля, отколкото преди 10 или 20 години. Другата причина е, че честотата на четене спада. Не само млади хора, но и нашите постоянни читатели казват: "За съжаление има дни, в които просто имаме много малко време, за да прочетем вестника подробно, както бихме искали." Затова и редовното четене намалява, а спорадичното се увеличава.

Третият елемент, факт не само в Германия, са младите хора. Те днес разполагат с много по-разнообразни медийни опции, отколкото ние. Да прибавим и интернет, голяма и мощна конкуренция. Все повече младежи вече не виждат в домовете на родителите си, че вестникът е част от ежедневието подобно на хладилника или телевизора. Това означава, че в бъдеще ще трябва повече да се погрижим за младите. И да отправим предложение към тези, които казват: "Всъщност с удоволствие чета вестник, но нямам достатъчно време." Опитваме се да го правим и с новото оформление. По-дългите статии по вътрешните страници вече имат кратка анотация, кратко въвеждащо обобщение.

- Значението на онлайн медиите продължава да расте. В Германия младежите под 25 години много по-често са в интернет, отколкото четат вестници. Това е голяма промяна. Ние всички се надпреварваме за времето и вниманието на публиката. А тя има голям избор 30 телевизионни канали, хиляди списания, интернет. И там всяка медия трябва да си намери мястото. Всички вестници в Германия в момента се опитват да създадат интелигентно сцепление между печатно издание и интернет.

В началото се смяташе, че интернет е нещо като малка реклама за вестника, достатъчно е да се пуснат две-три изречения онлайн, а отдолу да пише: "Повече четете в утрешния брой на вестника." Това функционира само отчасти. Хората искат, щом са онлайн, да не чакат до следващия ден, за да си купят хартиеното издание, а да се информират само в интернет. Интернет има големи предимства, но и вестникът притежава силни страни, които ще се запазят.

- Вече го правим и ще продължим. За разлика от печатното в електронното издание могат да се вградят всякакви мултимедийни елементи, например видео. За потребителите би било полезно, ако не само могат да прочетат, но и да чуят и видят някакво събитие. Това важи както за исторически документи, така и за съвременността. Чудесна услуга би било в интернет да се покажат откъси от великите речи на Чърчил, Аденауер, Де Гол. Има още цяла редица от други услуги. Един регионален вестник например може да предложи в интернет препоръки за ресторанти, кина, театри, музеи.

- Не. Историята на комуникациите показва, че когато се появи нова медия, тя не изтласква старата, а я принуждава да се концентрира върху силните си страни. Досега процесът винаги е протичал "добавъчно" - винаги се е прибавяло още нещо ново, но старото не е изчезвало: киното не е направило театъра излишен, нито пък по-късно е било изместено от видеото и т.н. Така е и днес: тази грандиозна нова медия интернет, заставя вестниците да обмислят какво те могат най-добре.

В бъдеще вестниците няма да представят новините като първа медия, за това просто са твърде бавни, но силата им ще бъде в обясняването на събитията. Днес всеки, който иска, може да се информира във всяка минута за случващото се в своя град, страна, по целия свят. Може да слуша радио, да гледа телевизия, да влезе в интернет. Вестникът никога не би го постигнал, но може друго, което останалите не могат спокойно и с известна дистанция да обясни защо се е случила дадена новина, каква е предисторията й и как вероятно ще се развие. Дългосрочно това ще си остане силата на печатните медии.

- И да, и не. Дълбоката криза от периода 2001 - 2003 отмина, а вестниците в Германия реагираха с намаляване на разходите. Ситуацията се стабилизира, но днес сме на нивото на реклами от 1998 г., следователно по-ниско от времето преди срива. Тези обеми реклама няма и да се завърнат отново, всичко, което наричаме публикувани обяви работни места, жилища, недвижими имоти, автомобили на старо и т.н. - отдавна вече не е във вестника. Електронните медии просто са по-добре пригодени за тях.

- Сред най-важните е да обясним на младите хора и да им покажем защо е важно да се четат вестници и книги. Четенето на един добър вестник е като образователно пътешествие всеки ден разлиствайки и гледайки, откриваш неща, за които може би не си и знаел, че те интересуват.

- Не съм толкова скептичен. Мисля, че има готовност, включително и сред младежите, да четат по-дълги и сложни текстове. Знам, че не е толкова лесно. Сестра ми е учителка по немски в начално училище в малко, отдалечено градче в Шварцвалд. Тя казва, че нейните ученици вече не могат да се концентрират върху нещо за повече от 15 минути. Те са неспокойни, шавливи, разсеяни. Затова е важно заедно с учителите и учениците да отглеждаме културната традиция на четенето.

Трябва да покажем и на родителите, че е важно да четат на децата, а да не ги поставят пред телевизора. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против телевизията. Всяка медия си има основанията и функцията, телевизията също. Но в същото време - и това е добре изследван факт и в Германия младите хора, които израстват изключително с телевизията и имат "телевизионна социализация", мислят много по-различно от тези, които четат. Телевизията води вероятно до по-силна персонализация в мисленето. Който не чете, е по-малко в състояние да схваща абстрактни процеси. Телевизионните поколения опитват винаги да свържат едно събитие с личности, на тях донякъде им липсва абстрактната мисъл, мисленето в сложни взаимодействия.

- Убеден съм, че пресата ще остане силна в тази си функция, но тя трябва да вложи още повече усилия. Ще ви дам пример: През пролетта започнахме много интересен проект във Франкфурт, който се казва "Моят вестник. Франкфуртските ученици четат ФАЦ". Той обхващаше относително млади хора, от пети до осми клас.

 В началото мнозина колеги бяха скептични и казваха, че децата все още са твърде малки за подобен претенциозен вестник. Но не става дума да се изчете вестникът от кора до кора, а в сътрудничество с учителите от него да се събере информационен материал за учебните предмети. За географията например могат да се използват картите от страниците за пътуване или за международни новини. Във вестника има толкова много информация, дори и за математиката - представянето на големите числа, какво означава например, че ураганът "Катрина" е причинил щети за 2 млрд. евро.

Децата естествено не го разбират, такива суми едва ли могат да си представят и възрастните. В проекта участваха над 1000 ученици от всички учебни форми. Проведохме много интересен междинен семинар с учителите и те казаха, че самите те са изненадани колко много биха могли да научат децата от вестника. Не са само спортните новини, които интересуват момчетата, и не само за животните четат момичетата. В локалните притурки има теми, които също засягат младежите.

Бих си пожелал освен това специализираните медии да влязат някога в учебните часове. Учителите да упражняват с учениците коя медия за каква образователна цел най-добре да се използва. В този смисъл бих се радвал, ако един ден в училище за медиите се говори така, както за математиката, географията, биологията.