Люис Хамилтън пред "Дневник": Формула 1 е шоуспектакъл с големи играчи
Люис Хамилтън, който е най-успешният дебютант и първият тъмнокож пилот във Формула 1, даде ексклузивно интервю за "Дневник" в пивоварната в Кардю, Шотландия. Британският пилот на "Макларън-Мерцедес", който беше на крачка да се превърне в най-младия световен шампион в първенството този сезон, участва в промоция на един от основните спонсори на своя тим - компанията "Диаджио", производител на марката уиски "Джони Уокър". Хамилтън открито говори за това какво вдъхновение за него е световният шампионат, как изглежда през неговите очи първенството и как се подготвя за новия сезон.
Здравейте, Хамилтън. Преди нашата среща разгледахте пивоварната в Кардю. Какви са първите ви впечатления?
- Определено съм впечатлен от всичко наоколо. Вълнувам се като малко дете. Не знаех какво да очаквам в Шотландия, защото не бях идвал от поне десет години, а това е много дълъг период от време. Бях тук за първи път в периода, когато подписах договора си с "Макларън-Мерцедес". Знаете, това стана доста отдавна и сега съм щастлив, че отново се завърнах тук. Намираме се на едно наистина невероятно място. Впечатлен съм от чистотата в тези антични постройки, зад чиито стени прозира дългогодишна история.
Превърнахте се в едно от водещите лица в рекламните кампании на марката "Джони Уокър", която се рекламира чрез отбора на "Макларън-Мерцедес". Има ли връзка между алкохолът и състезанията с автомобили?
- Разбира се, има. И в "Макларън-Мерцедес", и при марката уиски говорим за дългогодишна история, за труд, вдъхновен от желанието на човек винаги да продължава напред, да се развива. Вярвам, че именно традициите и отборният дух правят "Макларън-Мерцедес" един от най-добрите тимове в света.
Напрежението при вас е огромно. Как се справяте с него?
- С течение на времето в "Макларън-Мерцедес" е изработена перфектна схема за работа и реакция в критични ситуации. Разчитаме на високия професионализъм на всеки един член на екипа. Всяка една позиция е важна. Визирам цялата верига от производителите на двигателите за колите до човекът, който отговаря за кетъринга. Работи се почти денонощно. Това, което е невероятно, е, че за всеки старт получавам перфектна кола. Това ме прави спокоен и уверен в успеха във всеки старт. Освен това разполагам с пълната подкрепа на моето семейство, което е до мен във всеки един момент.
В последните няколко години имахте огромен прогрес, особено този сезон, който беше дебютен за вас във Формула 1. Как поддържате това темпо на развитие? Каква е тайната?
- Важно е да продължаваш винаги напред, да не се предаваш, да не спираш да се развиваш. Много е важно да получиш подкрепата на своето семейство, което да ти осигури гръб и спокойствие, за да се отдадеш изцяло на заниманията, които обичаш. Винаги има нови и нови граници, които искаш да преминаваш, да се развиваш.
Наблюдавайки Формула 1 и постиженията в шампионата, трудно можем да открием аналог с друг вид спорт. Въпреки това вие направихте истински фурор.
- Трудно е да се каже какво съм направил още в първата си година във Формула 1. Все още не виждам граници за своето развитие. Затова трябва да продължа да вървя напред, да натискам, да не губя вдъхновение. Много е напрегнато между отделните състезания. Времето определено не достига. Затова е необходима максимална подготовка и концентрация. Веднага след всяко състезание започвам подготовка за следващото. Това са близо около 22 седмици. В това време нямаш време да мислиш за други неща извън календара. Психически трябва да издържиш непременно. Физическата сила също е определяща. Трябва да се разгърнеш на възможно най-много нива.
Прави впечатление, че, от една страна, получавате пълната подкрепа от вашето семейство, а от друга - от целият екип на "Макларън-Мерцедес". Каква е връзката ви с тези две семейства?
- Както вече споменах, поддържам връзка с екипа на "Макларън-Мерцедес" вече десет години, откакто имам договор с тях. Много съм близък с тях и ги приемам наистина като мое второ семейство. Наслаждавам се на всеки миг с тях. Те се отнасят с мен прекрасно и наистина се чувствам комфортно в тяхната компания. Работим отлично заедно от години, тъй като съм правил много тестове за тях. Едва тази година се сбъдна моята мечта и започнахме да работим заедно постоянно. Определено доверието, което ми гласува директорът на отбора Рон Денис, беше определящо да повярвам в качествата си, да повярвам, че е възможно да се сбъдне моята най-голяма мечта. След това всеки един член на екипа ме подкрепи и ми помогна да израствам. Това е връзка, която трудно може да бъде обяснена. Ние наистина сме щастливи, когато сме заедно. Това е конструктивно общуване, което подпомага израстването на целия отбор. Единствената ми задача е да продължавам напред.
Не се ли притеснявате от факта, че цялото внимание на хората в екипа е фокусирано изцяло върху вас? Всеки един работи почти денонощно, за да получите по-бърза кола, да се чувствате по-удобно. Така всяка ваша грешка рефлектира върху всеки представител на системата, подсигуряваща функционирането на "Макларън-Мерцедес".
- Така е. Напрежението е огромно. Аз обаче приемам това усилие с чест, защото сбъдвам мечтите на моя брат и на всички деца, които искат да се състезават във Формула 1.
Наистина изживявам една истинска мечта. Тя обаче не е само моя, а както вече казах на моя брат, на баща ми, на майка ми, на моите приятели, на всички деца по земята, това ми дава сили да давам най-доброто от себе си. Искам да бъда себе си, да не се променям. Щастлив съм, че се занимавам с хобито си.
Хоби?
- Много хора смятат, че това, което правя, е работа. За мен обаче винаги състезанията с автомобили са били хоби и затова съм отдал цялото си сърце на това занимание.
Кога беше повратният момент, в който разбрахте, че сте специален, че имате дарба?
- Никога не съм се смятал за специален. Наистина не съм осъзнал досега, че Бог ми е дал талант да карам. Може би когато бяха на 15 или 16, усетих, че имам умения за това. Почувствах, че Бог ме насочва към състезанията с автомобили. Но определено не съм се считал за по-специален от всички останали деца.
Трудно може да се вярва на това твърдение, тъй като все още сте млад, а вече сте едно от най-търсените рекламни лица в световния спорт. Не говорим само за атрактивна външност, а за излъчване, присъствие и невероятни спортни успехи.
- Моля ви, спрете. Нека да поотрасна още малко и тогава да говорим за това. Нека да направим тази равносметка след десетина години.
Когато говорим за хора като Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Мохамед Али, е неизбежно да кажем, че са оставили своята следа в световната история. Хората са се асоциирали с тях, а сега това се случва и с вас. Това означава, че сте близки като присъствие, като популярност и влияние.
- Да, това са хора с моя цвят на кожата, които са оставили своя следа в историята. Безкрайно много ги уважавам. Имам покана да гостувам на Нелсън Мандела, а това наистина е признание. Вярвам, че трябва да направя всичко възможно да се срещнем, да му помогна в социалните кампании за спасението на Африка. Това е значимо начинание и огромна отговорност, за каквато съм мечтал винаги. Ще направя всичко възможно, за да му помогна.
Какво място отреждате на религията във вашия живот? До каква степен вярвате, че съдбата на човек е предначертана и доколко тя влияе на моторния шампионат дори?
- Никога не съм вярвал в съдбата, но имам вяра. Знам, че нещата се случват, защото има някаква причина. Вярвам още, че всеки един има някакъв талант. Въпросът е обаче доколко всеки един е открил този талант и го е развил. Просто трябва да има шанс да осъзнае собствената си сила и да я използва.
Какво е усещането да си пилот във Формула 1?
- За мен Формула 1 е нещо специално. Когато седна в колата, когато чуя как ръмжи моторът, когато усетя как адреналинът бушува в тялото ми, се пренасям в един друг паралелен свят. Всички мои сетива са обострени. Изпитвам чувство, което трудно мога да опиша, но знам, че е най-върховното на земята. Това прави всички мои стартове, всички тестове, в които участвам, много специални.
Знаете ли, изглеждате много спокоен в най-тежките и напрегнати моменти от квалификациите и състезанията. Преди вас толкова хладнокръвни изглеждаха само Михаел Шумахер и Аертон Сена. Как го постигате?
- Не знам точно как се получава. Знам само, че другият толкова спокоен пилот е Кими Райконен (бел. ред. - пилот на "Ферари"). Имаме доста стартове по време на целия уикенд, голям брой влизания и спирания в бокса. Там работим, за да доразвием колата, която преди това е била подготвена във фабриката. Необходимо е търпение и хладнокръвие, за да може всичко да бъде поставено на своето място. В това време, когато не мога да излизам от колата, обичам да се отпускам, да мисля, да спя дори. Да, понякога спя. толкова ми е удобно в болида, че забравям, че съм на състезание. Често се случва някой от механиците да почука по шлема ми, за да се събудя. Просто чувам: "Люис, време е да се събудиш!" След това чувам звука от двигателя, който е изумителен. Не можете да си представите каква мощ има тази машинка, как се усещат вибрациите и колко лек се чувстваш вътре. Ускорението в колата от Формула 1 не може да се сравни с нищо познато. Излиза от всякакви рамки.
Не може да не поговорим и за страха от катастрофи. Този сезон пилотът на "БМВ-Заубер" Роберт Кубица претърпя тежък инцидент в Канада. Не се ли притеснявате от подобни гледки?
- Трудно е, когато видиш как се е разбил твой колега и колко страховити изглеждат отломките от неговия автомобил. Веднага търсиш информация по радиото от твоя отбор. Всъщност Роберт е добър мой приятел. Преди шест или седем години се състезавахме заедно в една автомобилна серия и тогава си обещахме един ден да премерим сили и във Формула 1. Виждате, че това вече е така. Затова е трудно да видиш твой приятел, пострадал толкова тежко. Мислех, че най-малкото има счупен крак. Оказа се обаче, че всъщност той се е измъкнал невредим от един изключително тежък удар с висока скорост. Това показва колко сигурни са автомобилите от Формула 1 днес. Всъщност бих искал в шампионата да има малко повече риск, за да бъде малко по-опасно и интересно. Не трябва да говоря така, но ще ви призная, че с умиление се обръщам към времената, в които гумите във Формула 1 бяха сликове и колите не бяха толкова сигурни. Тогава състезанията са били по-вълнуващи, защото тръпката от възможността да се нараниш е била много по-голяма. Рискът е бил по-осезаем. Тогава колите са управлявани по-трудно, отколкото днес. Сега дори и най-малкото потрепване на волана при висока скорост може да бъде фатално, да изхвърчиш от пистата и да се разбиеш. Болидите са много по-чувствителни и реагират много бързо. Затова трябва всяко движение в колата да бъде премерено до милиметър. Опасността при влизането и излизането от всеки завой също е голяма. Истинско предизвикателство е да си в топ лигата на моторните спортове.
Звучи по-опасно, отколкото изглежда?
- Да, така е. Мисля обаче, че Формула 1 стана много по-сигурна след смъртта на Аертон Сена. Важен е опитът и прецизността. Все пак са важни хората, които карат. Сигурността е на първо място. Затова всяка една маневра на пистата трябва да бъде много адекватна, защото би могъл да застрашиш не само своя собствен живот, но и този на твоите колеги.
Само на пистата ли рискувате?
- Не, разбира се. Обичам да правя лудории. Често скачам с байк. Карам редовно и кросов мотоциклет. Моят баща ми забранява да правя това. Затова се измъквам тайно, когато ходя да карам с приятели на един полигон. Щом чуя да не правя нещо, аз го правя. Искам да съм най-добрият. Давам всичко от себе си, за да съм най-добрият. Винаги имам цел. Трудно е, но това ме мотивира допълнително.
Промени ли се животът ви след този толкова успешен сезон във Формула 1?
- Не. Аз съм такъв човек, че не се главозамайвам от успеха. Не искам да променям начина, по който възприемам живота и света, който ме заобикаля. Искам да продължа да правя същите неща, както и преди да стана толкова популярен. Много обичам да се забавлявам заедно с моя брат. Заедно ходим на кино, на концерти, играем на "Плейстейшън" с Формула 1. Аз винаги си избирам да бъда Кими Райконен. (Смее се бурно.) Интересно, нали! Все пак трябва да знаете, че приемам дори и електронните игри за доста сериозен ангажимент. Не искам да се променям, да се приемам толкова сериозно, че да спра да се развивам. Не смятам да забравя откъде съм тръгнал, кои са моите приятели, най-близките ми хора и моето семейство. Не мисля, че популярността ми ме е направила по-различен човек. Да, бих искал да помагам на хора, които са в нужда, чрез моята известност. Затова ще се включа в различни благотворителни кампании. Но това е съвсем различно. Моята самоличност няма да се промени и хората трябва да знаят, че съм същият млад мъж, който застана за първи път на стартовата решетка във Формула 1 за първи път в Австралия тази пролет. Късметлия съм. Имам невероятно семейство, верни приятели и страхотен екип, за който работя.
Как се готвите за новия сезон?
- В момента съм в нещо като активна почивка. Фокусирам се за новия сезон. Започнах вече подготовка. Направих няколко теста, но това определено все още не означава, че съм натоварен напълно. Опитвам се да организирам времето си по-добре. Да използвам опита, който натрупах от изминалия сезон, за да се представя много по-успешно. Знам, че ми предстои много труден сезон. Трябва да отстоявам позициите си. Надявам се да има много повече отбори, които да се борят с нас и "Ферари" за титлите. Така битката ще бъде много по-оспорвана и интригуваща.
Смятате ли, че Кими Райконен заслужаваше да спечели титлата през този сезон?
- Разбира се, че я заслужава. Той кара много добре през целия сезон. Имаше известни проблеми с колата през изминалите години и титлата все му убягваше. Този сезон най-сетне той успя да вземе нещо, за което се е борил дълго време. Той беше близо до мен. Свърши чудесна работа в последните две състезания и промени позицията си в класирането. Той се справи отлично и трудно може да се оспори неговият успех.
Каква е ролята на човешкия фактор във Формула 1 при наличието на толкова сериозни участници като автомобилните концерни, които инвестират огромни средства и респективно оказват сериозен натиск в първенството?
- Парите са сериозна част от нашето първенство. Ще се изненадате, когато узнаете колко важни са те в организацията и провеждането на шампионата. Определено обаче, когато се разходите в падока, няма да ги видите тези прекрасни хора, които са сърцето и душата на Формула 1. Това са хората, които отговарят за колите, за подготовката на машините, за пътуванията. Тях не ги интересуват парите. Вълнува ги идеята Формула 1. На всички вас ви е известно обаче, че без големите спонсори, без тяхното благоразположение, без популярността на първенството целият този шоуспектакъл трудно би съществувал.