Владимир ГЛИГОРОВ: Търгът носи повече, отколкото преговори само с "Газпром"
Владимир Глигоров е роден през 1945 г. в Белград. Следва в Белград и защитава докторат в Колумбийския университет в Ню Йорк. От 1994 г. Глигоров, чийто изследователски интерес обхваща страните в преход и икономическото развитие на пост-Югославия, работи като старши икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания. Той е един от първите критици на комунистическата система в Югославия и се числи сред основателите на сръбската Демократическа партия, която обаче бързо напуска. Глигоров коментира ситуацията около приватизацията на сръбската държавна петролна компания "Нафтна индустрия Србие" (НИС) и апетитите на руския монополист "Газпром" към нея.
Г-н Глигоров, каква цена всъщност може да бъде постигната за НИС при открит международен търг и наддаване?
- Невъзможно е да се каже, преди да има търг. Въпреки това със сигурност може да се допусне, че цената, постигната при наддаване, ще бъде по-висока, отколкото, когато е формулирана от монополист купувач. Така че, ако за НИС бъде наддавано, продавачът - т.е. сръбската държава - ще получи много повече, отколкото само след пазарене с "Газпром".
Има ли нещо, което ви притеснява в случая с НИС - предполагаемата цена, директните преговори вместо търг, потенциалната инвестиция или изискването за държавен протекционизъм до 2012 г.?
- Всичко споменато. Но още по-голям проблем е "пакетната сделка". Всички, които обсъждат сделката за НИС, говорят и за газопровод, и за сигурността на газовите доставки. Заради това започва да звучи, сякаш продажбата на НИС е странично плащане заради газовата сделка. А това прави и двете сделки съмнителни.
Наистина ли руската оферта за НИС е неприемлива и унизителна, както гръмко обяви в Белград министърът на икономиката Младжан Динкич?
- Нямам представа как е изглеждала офертата, защото руското предложение не е публично. Но ако те, руснаците, се опитат да накарат сръбската страна да приеме офертата им, това, разбира се, ще е унизително. Само по себе си това е просто лоша оферта. Предполагам, че министърът смята за унизително, че руската страна дори може да си помисли, че може да отправи подобно предложение.
Споделяте ли някои предположения, че потенциалната сделка за НИС е отплата за руската подкрепа на сръбската позиция за Косово?
- Наистина се чуха вече подобни предположения, защото сделката се представя като "приятелска" вместо като комерсиална. Но аз не съм сигурен, доколко руската страна я вижда така. Не мисля, че те смятат, че така поемат някакви допълнителни политически ангажименти.
Има ли някакво странно бързане около тази сделка и защо е така? Дали е свързано с предстоящото решаване на казуса "Косово"? Свързано ли е с руски вътрешнополитически причини или може би с дългосрочни бизнес планове?
- Не. Бързината е свързана с предстоящите сръбски избори (на 20 януари, бел.авт.) и какъв ефект може да имат те върху преразпределението на властта между потенциалните играчи в Сърбия. Сделката трябва да подскаже, че има и алтернатива на европейската интеграция, тя би трябвало и да подкрепи вота за Томислав Николич (кандидатът на ултранационалистите - бел.авт.) и по този начин и за Кощуница.
Всъщност каква "кандидат-невеста" е НИС? Какви са нейните силни и слаби страни? Има ли нужда от огромна инвестиция, за да се преобрази, и дали има и друг потенциален стратегически купувач, който може да я предложи?
- За да отговорим, трябва да навлезем в икономиката. За да направите пари, трябва да инвестирате много, това увеличава стойността на собствеността, която купувате - в този случай на НИС. Поради това се вярва, че НИС независимо от ситуацията, в която е сега, може да получи съвсем добра цена в търг с конкуренция. Очевидно, който и да купи НИС, ще трябва да бъде в състояние да разглежда различни инвестиционни варианти. В този смисъл вероятно е по-добре да се продаде на компания, която иска да преобрази НИС, за да направи пари, отколкото на "Газпром", който твърди, че главното му преимущество е, че може да го снабдява с горива без посредници и изисква защита от конкуренцията и от екологичните стандарти.
Гарантира ли наистина сделката сръбските енергийни нужди дългосрочно?
- Това е друг проблем. Ако се предположи, че това наистина не е напълно комерсиална сделка, сигурността и стабилността на доставките не е гарантирана. Ако трябва да "подарите" НИС, за да си осигурите газопровод, може би в бъдеще ще ви поискат да направите отново нещо подобно, за да ви гарантират непрекъсваеми доставки, инвестиции или развой. Подобен казус може да възниква всеки път, когато цените се предоговарят (газта и газовите цени ще останат под административен контрол или влияние). Заради това е желателно да има конкуренция в доставките, продукцията и дистрибуцията, те гарантират сигурност и стабилност на доставките.
В сръбските медии се обсъжда, че газопроводът, който ще преминава през страната, е само ръкав от "Южен поток". Така ли е? Или наистина е основна част от маршрута му? Колко са верни предположенията, че газопроводът ще стига само колкото да задоволява сръбската консумация?
- Нямам представа. Това трябва тепърва да се договори и не само между Русия и Сърбия. Ако сръбското правителство наистина смята, че НИС ще бъде "захарчето", с което ще си осигури преминаването на главния газопровод, това най-малкото е наивно. Руската страна няма да пренебрегне огромните разлики в приходите, ако има такива, само за да вземе НИС. Така че трябва да се знае чрез кой алтернативен маршрут ще се правят повече пари. В този момент изглежда, че руснаците мислят за Сърбия като транзитна дестинация единствено към Босна и Херцеговина.
Ако Русия вземе НИС, ще получи ли и пълния контрол над всички балкански енергийни маршрути към Европа?
- Не. НИС е добра инвестиция, тъй като ще прави пари. Самият "Газпром" го казва. Това също е важен източник на влияние върху правителството, ако се съчетае с монопол на вноса, продукцията и дистрибуцията на петрол на сръбския пазар. Извън това не означава много. Газопроводът най-вероятно също, но това предстои тепърва да се разбере.