Шенол Мухареми: Можем да живеем и извън ООН, най-важен е договорът с ЕС

Шенол Мухареми: Можем да живеем и извън ООН, най-важен е договорът с ЕС

Шенол Мухареми
Шенол Мухареми
Шенол Мухареми е председател на "Група за стратегия и развитие", неправителствена организация, която консултира проекти, свързани с европейската интеграция, икономическото развитие и местното управление в Косово. Той е бивш ръководител на държавната агенция за европейска интеграция. До неотдавна беше съветник на премиера на Косово Хашим Тачи по въпросите, свързани с Европейския съюз (ЕС). Мухареми е и политически анализатор за авторитетния косовски всекидневник "Коха Диторе".
Каква е ситуацията в Косово и какво очаквате да се случи през следващите месеци?
- Най-актуалният въпрос сега е декларацията на независимостта. Всички са много заети с това, но след като мине този дългоочакван момент, на дневен ред идват важни теми като сигурността и икономиката. Освен това ключов въпрос сега е как точно ще се случи обявяването на независимостта. Аз съм оптимист, че няма да има насилие. Хората ще празнуват, но не като стрелят с автомати. Трябва веднага да изпратим и сигнал на сръбското малцинство, което е против независимостта. Тези хора трябва да разберат, че тя е нещо позитивно и за тях, защото ще разчисти много неясноти.
Всички тук осъзнават, че с независимостта нищо няма да се промени, че на другия ден ще трябва да отидат на работа и да се борят за хляба си. Хората знаят, че няма да стане чудо. Важното в случая е проблемът с независимостта да отпадне от дневния ред на правителството в Косово, защото това ще му даде възможност да започне да се занимава с важните въпроси - икономическото развитие, околната среда, образованието, здравеопазването. Косоварите ще очакват по-добра работа от институциите си, след като въпросът с независимостта най-после е разрешен.
Какви ще са най-трудните проблеми пред Косово след независимостта?
- Зависи за кого - от едната страна са вътрешните и регионалните проблеми на косовските албанци, косовските сърби и Сърбия, от другата - международната общност. Очакванията почти на всички са насочени към икономиката - повече работни места, по-добро здравеопазване, по-добра защита на околната среда. За сърбите големият въпрос е дали мнозинството ще прояви насилие към тях, както и как да живеят в рамките на независимо Косово. За САЩ е важно независимостта да бъде обявена мирно и в съгласие с тях, а приоритетът на ЕС е да превърне Косово в правова държава. Трудно е да се постигнат развитие и външни инвестиции без работеща съдебна система и прокуратура.
За ЕС независимостта дава нов коз в полза на европейския път на Косово. Досега, тъй като нямахме статут, за Косово беше невъзможно да сключва договори с ЕС. Но веднага след декларацията за независимост трябва да започне работа по изграждане на истинско правово управление и преговори за подписване на Договор за стабилизация и асоциация и облекчен визов режим, какъвто досега беше невъзможен отново заради статута.
Има ли Косово капацитет, добре подготвени и опитни хора, които да извършат необходимите реформи?
- Тук става въпрос за процес. На 12-те страни - членки от петото разширяване, им трябваха 15 години, за да извършат реформите и да адаптират законодателството си към европейското, преди да се присъединят към ЕС. Процесите в Косово трябва да се наблюдават в този контекст. Има капацитет - не още за членство, но за участие в процеса на подготовка. Затова за нас членството в ЕС е важна цел, но също толкова важно е участието в преговорния процес. Искаме да засилим административния капацитет, да изградим работещи институции и да видим икономическо развитие. Процесът трябва да се засили, да използваме настоящия подходящ момент и особено готовността на Европейската комисия и страните членки, които искат да бутат Западните Балкани напред. До края на тази година ЕС иска да има Договор за партньорство и сътрудничество с всички страни в региона и Косово трябва да е сред тях.
А и Косово не започва от нулата. През последните осем години изграждаме институции, приемаме нови закони, има работещ държавен апарат - не са перфектни, но по това се работи. Независимостта е просто легализация на настоящото положение.
ЕС декларира многократно готовността си да помага на Косово. Как по-точно трябва да се използва тази помощ?
- Не можем да си позволим да губим време с несериозно отношение към този сериозен исторически момент. Според Европейската комисия процесът на евроинтеграция няма да завърши, докато Западните Балкани не станат част от ЕС и ние трябва да извлечем максимума от това отношение. Разбира се, има и скептици за разширяването, но така беше с всички предишни разширявания.
Кога Косово ще е готово да се присъедини към ЕС?
- Когато и двете страни са готови. Трудно е да се предскаже, тъй като не зависи само от едната страна. Ние трябва да работим упорито, за да ни допуснат, но решаваща е и готовността на ЕС да ни приеме. В крайна сметка в интерес на съюза е да приеме Косово и останалите балкански страни; сигурен съм, че ЕС предпочита Балканите да са стабилни, отколкото да изнасят организирана престъпност и несигурност.
След признаване на независимо Косово страната ще има достъп до сериозни средства от бюджета на ЕС. Как могат да бъдат използвани тези пари?
- Освен политическа стабилност, която вече съществува, ни трябват работещи съдилища и прокуратура, това трябва да е абсолютен приоритет заедно с икономическото развитие. Трябва да проучим в кои области можем да се конкурираме с Македония, България, Черна гора. Трябва да намалим безработицата, това е област, в която могат да се реализират европейски проекти. Трябва да инвестираме много в образованието, но като свържем тази инвестиция с икономическото развитие. Образованието трябва да отговаря на нуждите на икономиката.
Ситуацията с околната среда в момента е напълно неприемлива и по това трябва да се работи. Всички тези приоритети са под чадъра на европейската интеграция. Тя не може да е отделен приоритет - всички политики трябва да влизат в нейната рамка.
Освен това в Косово, както и в другите страни в региона, трябва да се обърне внимание на прехода към демокрация, в която гражданите реално участват, а не само гласуват на изборите. Заради комунистическото наследство хората все още не могат да възприемат държавата като нещо, което принадлежи на тях, а като нещо далечно, като враг. Това трябва да се промени и затова демократичното развитие е още една област, в която могат да се насочат европейски проекти.
Дори и след обявяването на независимостта ще остане въпросът за териториите, населени от сърби в Косово. Какво трябва да се направи, за да се решат дълбоките междуетнически проблеми там?
- Досега бяха използвани само политически инструменти за намаляване на напрежението между албанските и сръбските общности. Сега обаче трябва да говорим за по-прагматичен, икономически подход. Правителството и международната общност трябва да се насочат приоритетно към териториите, в които живеят предимно сърби. Косово е страна не само на албанците, а на всички свои граждани, затова и ценностите трябва да се променят от етнически ориентирано общество към гражданско общество. Работим с Европейската комисия и американското правителство, за да развием повече проекти в Северно Косово и да привлечем повече инвестиции там, за да могат хората да печелят, а не да се занимават само с политика. Но трябва да сме реалисти - решението няма да дойде след няколко месеца и то изисква готовност и от двете страни.
Как виждате Косово след 10 години?
- Смятам, че след 10 години Косово и другите страни от региона ще бъдат членове на ЕС или поне съвсем близо до членство. Тогава няма вече да обсъждаме етнически въпроси, а ще мислим за бизнес, хората ще могат да си позволят по-качествен живот и няма да ни трябват визи.
Освен това дотогава ще се смени цяло поколение политически лидери. Тук има млади хора, образовани в чужбина, и способни, които имат съвсем различно мислене от това на сегашните политици. След 10 години тези хора, които разбират нуждите на обществото и икономическото развитие, ще са отгоре.
Очаквате ли Сърбия да отговори с икономически или други санкции на декларацията за независимост на Косово?
- Очаквам Сърбия да се държи рационално, тъй като независимостта на Косово е неизбежна. За европейския проект на Сърбия, както и за бизнеса й би било вредно, ако се държи така със съседите си. Това е в противоречие с принципите на ЕС. Но дори и ако има подобни мерки, те ще са краткотрайни, защото Западните Балкани не се движат назад, а към регионално сътрудничество и интеграция.
Русия няма да признае независимо Косово, най-вероятно ще блокира и членството му в ООН. Какви усложнения следват от това?
- Усложнения ще има - виждаме го с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), където Русия блокира бюджета за годината и сега организацията работи в много несигурна обстановка. Но тези усложнения няма да спрат независимостта. За нас не е толкова важно да сме в ООН, а да имаме правен статут, за да можем да сключим договор с ЕС, колкото се може по-скоро, да получим достъп до международните финансови институции. Можем да живеем и извън ООН. По-важно е да има политическа стабилност и да се съсредоточим във вътрешните и икономическите въпроси.
Смятате ли, че независимо Косово ще създаде прецедент за други подобни казуси в Европа?
- Косово е уникален случай; всяка от страните, в които има подобни опасения, има различна история. На Балканите няма място за повече държави и Косово ще е последната в обозримо бъдеще. Много се спекулира за Македония, където има много албанци. Но Косово обяви ясно, че не искаме Македония да се разделя. На Балканите трябва да има мултиетнически държави. Затова Косово не иска да търси повече деления - просто стабилност и ново начало.