- Декларацията за независимост от неделя не е "малък проблем", както се изразихте Вие, тя е важно събитие, създаващо нов контекст за Косово. Това е територия на 50 километра от България, т.е. и от външната граница на ЕС. Очевидно, това е въпрос, с който ЕС трябва да се занимава, затова и срещата на външните министри в понеделник е толкова важна. Трябва да се договори как ще реагира съюзът като цяло и всяка страна член по отделно, как ще бъде уреден окончателният статут на Косово...

Много е важно ЕС да се справи с предизвикателството, да има ясни цели и да демонстрира лидерски позиции при уреждане на проблемите в Косово. Очевидно има различия, но дебатът създава европейски контекст и рамка за сигурността, политическо и икономическото развитие на Косово, но и за националните решения на страните-членки на ЕС за статута на Косово.

Международната общност проучи буквално всички възможности в търсене на решение, приемливо и за двете страни. Специалният пратеник на ООН Марти Ахтисаари дълго работеше по въпроса, след което и т.нар. международна тройка се опита да предложи решение, приемливо и за двете страни. Нашата твърда позиция е, че след като двете страни не постигнаха споразумение, единственият път напред е "контролирана независимост " на Косово, в съответствие с плана Ахтисаари.

Великобритания приветства решението на Косовския парламент да се ангажира към принципите за демокрация и равенство към всички свои граждани, заложено в декларацията, приета в неделя. Освен това приветстваме факта, че изцяло са приети задълженията, включени в цялостния план на специалния пратеник на ООН, включително силни гаранции за малцинствата. Сега очакваме от правителството на Косово да се придържа към тези уверения и да гарантира сигурно бъдеще за всички свои граждани. Ние ще работим с правителството на Косово и с партньорите си в ЕС за да превърнем бъдещето на Косово в успех.

- Разбира се, всички държави са ангажирани в борбата с корупцията и организираната престъпност. В нея е необходимо международно сътрудничество. Бих желала да заявя официално, че Великобритания и България имат чудесно партньорство в борбата с организираната престъпност. Но също така е ясно, че основната отговорност за борбата с корупцията и организираната престъпност в България е на българските власти. Очевидно е и това, че в този смисъл България е изправена пред по-големи предизвикателства, отколкото много други страни в Европа.

Така че докладът на Европейската комисия съдържа откровен и честен анализ и оценка. Той признава постигнатия напредък, но и подчертава колко много има да се направи в ключовите области. Ние ще очакваме по-конкретни резултати и да се ускори темпото в тази борба.

- Не. Мисля, че бе изчерпателен и откровен документ преди окончателния доклад през лятото.

- Независимо какво сте чели в пресата в първите месеци, след като влязохте в ЕС, никога не е имало опасения от масова имиграция от България. На причините за временните ограничения трябва да се гледа в по-широкия контекст на имиграцията във Великобритания и в частност на пристигането на хора от приетите през 2004г. източноевропейски държави далеч повече от очакваното. Ефектът от пристигането им върху икономиката е положителен, но те оказаха натиск върху обществените услуги.

Правителството реши, че е подходящо първо да се проучи общата картина на имиграцията в страната и да прегледа регулациите. Затова през 2007г. бе въведено временното ограничение за българите и румънците. В края на годината ще направим нов преглед на ситуацията с България и Румъния и ще вземем решение.

- Ние не следим имотния пазар непрекъснато, но статистиката ни показва, че наистина броят на покупки от британски граждани намалява. Смятам, че за това има няколко причини. Първата е проблемът със затруднения достъп до кредити във Великобритания и охлаждането на британския имотен пазар. Това кара хората, планирали да ипотекират имота си във Великобритания, за да купят втори в България, да променят плановете си. Втората причина е, че българският пазар вече съзрява, цените са по-високи и вероятно това кара някои британци да гледат към други пазари. Трета причина е, че някои големи курорти в България почти са достигнали предела на възможностите си за ново строителство.

Всичко това обаче се отнася предимно за покупките с цел отдаване под наем и докарване на допълнителен доход. Що се отнася до тези на британци, купуващи имот, за да се заселят тук, то техният брой трайно нараства. Те очевидно смятат България за атрактивно, достъпно и гостоприемно място.

- Този въпрос бе повдигнат от властите в Банско, които ми казаха, че са притеснени от погрешно представяне на имотите там пред британски клиенти. Според мен всеки, който планира да купи, трябва да внимава и да проверява подробно, а не да се доверява на реклами в интернет и вестниците. Отговорността си е на купувача.

- Не бива да отдаваме прекалено внимание на "големите имена", макар че в България има няколко такива. Просто погледнете върху данните от последните 15 години и ще видите, че ние сме на четвърто място като инвеститори. През последните две години дори бяхме на първо място - предимно в строителството и имотите, но има вложения и в реалната икономика.

Лично аз бих искал да видя повече стратегически британски инвестиции в производството или инфраструктурата.

Иначе като цяло за България е важно да привлича стратегически инвестиции, особено за развитие на производството и стимулиране на износа. Някои от мерките, които биха подпомогнали вашата конкурентоспособност, вече са факт - например плоският данък е положителен сигнал към инвеститорите. Виждам напоследък желание да се справите с проблемите на недостига на работна ръка. Важна е и борбата с корупцията и организираната престъпност, за да се чувстват инвеститорите спокойни, че ще бъдат третирани равнопоставено, в прозрачни и открити рамки от централната и местната власти и от правосъдието. Колкото повече се прави в тази посока, толкова по-добре.

- Не, не вярвам, че това има някакво отношение - фактът, че стотици хиляди британски туристи идват тук, е показателен за доброто отношение към страната.

Що се отнася до документалните филми, ще припомня поговорката "Не убивайте вестоносеца". Разследващата журналистика по света, включително в България и Великобритания, по принцип разкрива неприятни факти и гледки за властите. Затова смятам, че в случая с Могилино ефектът бе положителен - започна дебат по въпроса. Би било погрешно да се твърди, че всички подобни домове в България са като този в Могилино. Също толкова несправедливо ще е да се заключи обратното - че Могилино е изолиран случай и всичко останало е наред. Процесът на решаване на този проблем и прекратяване на институционализирането на деца е сложен и продължителен. Има напредък, но е нужен координиран подход с участието на всички ангажирани министерства в страната, партньорство между централната и местната власти, за да се гарантира, че фокусът при грижите за децата е на базата на представяне на необходимите услуги, а не на финансиране на институциите. Знам, че Уницеф в момента обсъжда възможни бъдещи стъпки с правителството и аз приветствам това.

- Решенията по конкретни проекти са на българското правителство.

В контекста на Европейския съюз въпросът за енергийната сигурност засяга изграждането на конкурентен вътрешен енергиен пазар и разнообразяване на външните източници. Британското правителство следва именно тази линия.

- Борбата с промените в климата е задължение на всяка държава по света. Цената, която ще трябва да платим в бъдеще, ако нещо не се промени, може да се окаже далеч по-висока.

Великобритания силно подкрепя европейската схема за търговия с вредни емисии и на задължителното намаляване на парниковите газове. И правителството, и бизнесът се опитваме да даваме пример и да изпълним тези трудни цели.

Да, трудно ще е, но също така смятам, че така се откриват и нови възможности - за разработване на нови технологии за намаляване на разходите и щетите. Всички трябва да постигнем икономики, които растат бързо и отделят все по-малко въглеродни емисии.