- Първият и непосредствен ефект беше поскъпването на финансовия ресурс за банките. Това се усети най-чувствително при банките с компании-майки от чужбина, на които вече се отпуска ресурс при много по-висока цена. Това доведе и до увеличение на лихвите по кредитите. За по-рязък скок в лихвите засега не може да се говори, а и не очаквам да се случи. Разбира се, кризата сложи край на очакванията, че лихвите по кредитите ще намаляват непрекъснато и ще стигнат едва ли не 2-3%. Това на практика нямаше да се случи, дори и без трусовете на финансовите пазари.

Според мен българските банки имаха доста разумна политика от гледна точка на обезпеченията, проучването и събиране на информация за клиентите, особено за ипотечните кредити. Затова смятам, че в България няма да има криза както в други страни. Естествено обемът на кредитите расте много бързо и неминуемо ще се увеличи и броя на лошите заеми, но аз не очаквам това да предизвика сериозна криза. Трябва обаче да сме много внимателни по отношение на ръста на лихвите по кредитите. Тяхното значително увеличение може да предизвика проблеми в обслужването.

- Всяка банка си има своя система за наблюдение на риска. Не смятам, че в момента има банка, която раздава кредити без да провери клиентите си. Според мен политиката по управление на риска е разумна, няма безконтролно отпускане на кредити. Наистина някои банки имат доста ниски финансови резултати за миналата година, което показва, че усилията им са били насочени повече към увеличение на пазарния дял, отколкото към възвращаемост на акционерите си.

- Темповете неминуемо ще се забавят, на първо място заради значително по-високата база. Освен това пазарът на кредити е много по-наситен. Вече се вижда, че през първите един-два месеца на тази година има забавяне спрямо началото на миналата година.

- Забавяне неминуемо ще има в секторите, които се развиваха много бурно в последните няколко години. Битуваше мнението, че имотите са изключително доходоносна и печеливша инвестиция. Според мен този първоначален период на "зареждане" с апартаменти на гражданите вече отминава. Очаквам в скоро време цените да се стабилизират и ръстът в строителството, особено на жилища да се прехвърли към офисните площи. Вече се заговори и много активно за презастрояване и пренасищане на курортите и ваканционните имоти и хотелите също ще усетят силно забавянето.

Пренасочването на инвестициите от тези "надути" сектори според мен ще е най-вече към промишления, който се нуждае от инвестиции с цел повишаване на производителността и добавената стойност. Трябва да се насочим в привличането на повече инвеститори в индустрията и за да не зависи икономическият растеж само от строителството, недвижимите имоти и туризма. Надявам се с подкрепата на ЕС да се развият още сектори, включително селското стопанство.

Като цяло смятам, че резултатът от забавянето ще е здравословен, защото освободените средства от строителството и имотите ще се насочат към промишлеността и индустрията. Производителните сектори имат нужда от инвестиции, от обновяване, от нови производства и обещават доходност, която е значително по-висока от средните нива в развитите държави. Това е естественият път на развитие, по който България трябва да мине.

- Вдигането на лихвите по депозитите беше предизвикано от по-голямото търсене на левов ресурс. Това накара някои банки да предложат лихвени нива по депозитите, които за мен са неприемливи от гледна точка на поскъпване на ресурса.

- По принцип лихвите по депозитите зависят от политиката на конкретната банка. Ако основната й цел е да постигне пазарен дял, тогава е естествено тя да е по-агресивна в привличането на средства.

Основен фактор, който предизвика тази вълна от повишаване на лихвите по депозитите от повечето банки беше политиката на Централната банка за вдигане на минималните задължителни резерви от 8% на 12% от депозитната база през септември миналата година. Тази мярка изтегли от пазара значителни средства - над 1.5 млрд. лв. Банките, които имат голямо съотношение на кредити към депозити изпитват сериозни затруднения в осигуряването на ликвидност.

Но не очаквам тази тенденция да се развива и занапред. Повечето оферти и промоции с високи лихви са най-вече за краткосрочни депозити. Това показва, че се очаква пазарът да се балансира още през втората половина на годината, когато няма да има повече такива агресивни оферти.

- Българският банков сектор вече е достигнал европейски нива и от гледна точка на предлаганите продукти. Тепърва обаче ще се увеличава финансовата култура на потребителите, които да могат да се възползват от това разнообразие. Сега дори кредитните и дебитните карти не са толкова развити като бизнес, колкото в други страни от региона. Все още много малко хора използват електронно банкиране, което е много удобна и полезна услуга. Очаквам силно развитие да има при телефонното банкиране, както и новата система за електронни плащания СЕП, която БНБ лицензира преди няколко месеца и която се надявам да тръгне до края на тази година. Определено банковата система предлага много добри възможности за потребителите, които обаче все още не са много популярни сред тях.

Според мен има голяма нужда да се развие бизнеса на финансовите консултанти, които не просто да попълват формуляри, но да дават истински финансови консултации. С тяхна помощ ще се преодолее и разликата между темповете на развитие на банковия сектор и на финансовата култура на потребителите.

- Не бих казал, че има някакво негативно отражение от това, че членството в еврозоната не се случва сега и веднага, още повече в условията на фиксиран валутен курс. Наистина битува мнението, че рисковете заради забавянето растат. Ако обаче някой си мислиь че ако сега влезем в Еврозоната всичко изведнъж ще се оправи, няма да има инфлация, а цените ще спрат да растат, много греши. Ако сега постигнем критериите, да, но България тепърва има да догонва европейските нива на заплатите и цените.

Държави, които влязоха в ЕС преди нас - Чехия, Унгария и Полша например, в момента съвсем съзнателно не бързат да приемат и еврото, защото искат преходът до покриване на Маастрихтските критерии да не е толкова рязък.

Затова и България не трябва на всяка цена да бърза да изпълни критериите и да се стреми към инфлация от 3% просто заради членството, а защото това са нормалните нива за нормалните страни.

Ясно е, че с динамичният ръст на доходите и поскъпването на важни суровини инфлацията ще продължи да бъде висока в близките няколко години. Това не е нещо притеснително, а е част от естествения процес на изравняване на ценовите равнища и вероятно по-късно и на доходите.

В момента ние малко повече коментираме как и кога ще стане , а не се занимаваме с истински важните неща. Затова се раждат такива спекулации и черни сценарии.

- Пътят, по който ние трябва да вървим е за постигане на критериите за приемане на единната европейска валута. Това е основното в момента. Не мисля, че неприлагането на еврото сега има отрицателно влияние върху икономиката на страната. Това доказват и темповете на развитие през последните 10 години. Винаги има желание от съответно правителство и парламент да каже, че точно те носят заслугата за присъединяването. Никой обаче не е в състояние да каже днес кога ще се приеме еврото, първо защото никой не може да предскаже кога ще успеем да постигнем всички критерии и второ, това е двустранен процес, който изисква съгласуване с ЕЦБ. Решението за приемане на еврото ще е в ръцете на някое следващо правителство и парламент. Преди няколко години имаше идея да се подпише споразумение между държавните институции, че нашата цел за приемане на еврото е 2009 г. Ясно е, че от подобни неща няма никаква полза и смисъл. Това само поражда спекулации, че приемането се отлага поради някакви неблагоприятни причини. Ще приемем еврото тогава, когато си свършим работата. Има смисъл от предприемане на мерки и конкретни стъпки за намаляване на инфлацията в следващите години, но не и от поемане на ангажименти за конкретна дата на членство в Еврозоната.

- Основни са мерките, които правителствата трябва да предприемат - фискална политика, политика по доходите. Не бива да има неоснователно повишение на доходите, трябва да се проведат структурните реформи. Зная, че решенията са трудни, те много дълго се отлагат с цел намаляване на социалната цена, но това е пътят. Това са сериозните стъпки, които правителствата трябва да направят, независимо от политическата цена, която трябва да платят.