Пламен Димитров, зам.-председател на КНСБ: При едноцифрени числа няма да има споразумение
Защо настоявате да се изключи селското стопанство при определяне на производителността на труда?
- В брутната добавена стойност делът му като обем намалява, но най-важният аргумент е, че масата от работещите в сектора са самонаети, наемните работници са не повече от 60-70 хил., пренебрежимо малко на фона на над 2 млн. заети в страната. Миналогодишния спад в селското стопанство обаче изкривява общия индекс на производителността. Ние и така сме изключили публичния сектор, не прилагаме индекса например към болниците, което също подлежи на коментар. Но за да има по-голяма яснота и реалистичност, трябва да разглеждаме само индустрията и услугите.
Приемате ли аргументите на работодателите, че трябва да се отчита текущата, а не миналогодишната стопанска конюнктура?
- Предложението им е спекулация с договорените принципи. Става дума за параметри, които могат да бъдат измерени и има официални данни за тях, а такива са за предходната, не за текущата година. Ние не отричаме, че световната икономика върви към рецесия. В отделна клауза можем да запишем и специални условия. През миналата вече го направихме, като предвидихме възможността препоръчителният индекс да нарасне, ако се намали осигурителната тежест. И това се случи. Ако ще се придържаме към текущата конюнктура, ние ще настояваме да се преразгледат и данните за инфлацията - тази година към края на първото тримесечие тя е далеч по-висока от цифрите, с които сега работим.
Склонни ли сте да намалите исканията си заради по-голямото увеличение през 2007 г.?
- Разбира се, че не. В твърденията, че заплатите растат по-бързо от производителността, има истина, но тя важи само за последната година През 2003 г. при база 1996 производителността на труда е 124.8, а заплатата се е увеличила със 113.8. Същото е и през следващите години. Едва през 2007 има изравняване - производителността е 138.5, а заплатата - 138.6. Дупката постепенно се запълва. В някои сектори като индустрията например разминаването между ръста на производителността и възнагражденията беше минус 18.4. Оценяваме големия жест на бизнеса, но това не беше подарък. По-големият процент увеличение дойде и заради производителността, и заради недостига на кадри на пазара, и заради добрата стопанска конюнктура.
Защо не сте съгласни да има различен индекс за спечелилите и загубилите от плоския данък?
- Не получихме надеждни данни от работодателите, че компенсациите за заплатите под 490 лв., които реално намаляха заради плоския данък, действително са изплатени от началото на годината. Обратното, нашите сведения са, че в реалния сектор не е извършена пълна компенсация на плоския данък. Има известни повишения, но в рамките на увеличени заплати, а не като специална компенсация. Засега работодателите не ни предлагат механизъм, по който да измерим тази диференциация - за кого да се отнася, в каква степен и по какви параметри.
Къде е балансът между нуждата и липсата на споразумение?
- Не търсим споразумение на всяка цена. Очакваме да постигнем съгласие за приличен и приемлив средногодишен ръст на доходите. Липсата на споразумение обаче няма да е непременно в полза на бизнеса. Ако не бъде постигнато, ще последват неориентирани искания на работниците за 50%, 100% компенсации. Хората се чувстват бедни, дори това да не следва непременно от икономическите аргументи. Ако нямат ориентир, не можем да ги спрем да искат каквото решат. Затова се надявам бизнесът да прояви отговорност. Но при едноцифрени числа няма как да се сключи споразумение.