- Както и навсякъде по света, за наш късмет. Притеснява ни обаче, че повишаването на енергоресурсите в България е извън общите световни тенденции. Ако в света енергийните източници растат еднакво за всички, в страната ни това става изпреварващо или извън параметрите на световното нарастване. Подобно нещо се случи миналата година с цената на електроенергията. Единствената основа за темпа на покачване у нас е фактът, че имаме едни от най-ниските цени на електроенергия в Европа. Сигурно е така, но казвайки това, трябва да кажем цялата истина. Цените ни не са много по-различни от тези в Гърция, Румъния, Полша, Чехия и Испания. В Германия, Италия и Франция те са по-високи, но там се произвежда високотехнологична продукция и принадената стойност на продукта им е много висока. Нашата икономика е болна икономика и не може да издържи тези нива на електроенергията, защото това би довело до загиване на голяма част от българската индустрия. Не може от днес за утре да бъдат направени достатъчно инвестиции в енергоспестяващи технологии. Моето виждане е, че България не може да разчита само на селско стопанство и туризъм.

- Индустрията. Металургията все още е силен сектор в страната въпреки всички катаклизми, които преживя и преживява. В момента например "Стомана индъстри" произвежда 250 тона от общо 500 на човек от населението. Ако се инвестира достатъчно, тя би била една от силните страни на българската индустрия. Оттук нататък това са машиностроене, корабостроене, строителство и др. Металите са основа за развитието на тези сектори.

- Определено или поне би трябвало. Металът е навсякъде, а една страна е индустриално развита, когато има металургия. За европейските държави това е единственият шанс да просъществуват, да имат висок жизнен стандарт и да са конкурентни спрямо развиващите се трети страни като Китай, Индия и Пакистан. Страната ни в момента изостава от средноевропейските показатели за производство на металургични изделия.

Как гледате на възможността в България да дойде австрийската фирма "Фьост Алпине", ще ви притесни ли конкуренцията?- Австрийската компания има различна продуктова гама от нашата и една такава инвестиция определено е добра за България. Това ще подобри цялата обстановка и ще въведе ред не само в бранша. Но трябва да се потрудим доста, за да привлечем "Фьост Алпине" тук. Освен всички други проблеми имаме сериозни трудности с инфраструктурата, която е много важна за подобни предприятия с масови товари, които не търпят сериозни транспортни разходи.

- Металургията не е същата, каквато е била през 30-те и 40-те години на миналия век - пушещи комини, мръсотия, хора с черни дрехи. Разбира се, комбинатите не са хранително-вкусови предприятия, но колкото замърсяват в Германия, толкова и в България. Технологията, по която работи "Стомана индъстри" чрез използването на електродъгови пещи, а не на доменни, предполага липса на емисии от прахове и въглища. Основните ни енергийни източници са електрическата енергия и природният газ.

- Проблемът "Киото" е изключително сериозен. Той касае целия свят, тоест страните, които са се присъединили към него. За съжаление те не са всички и дори съседка като Турция не е включена в него. Ние, които сме в протокола, не съумяхме да защитим по мое лично мнение по най-добрия начин емисиите, които поискахме да ни бъдат отпуснати. Високият процент, с който Еврокомисията ни оряза, е достатъчно красноречив факт. Енергоемките производства трябва да имат достатъчно такива емисии, за да не се налага да купуват. Особено силно това важи за металургията и енергетиката и е главното условие за бъдещи инвестиции. Възможността да продадеш емисиите, които ти остават, също е важна, защото е стимул да се развиваш и да направиш производството си по-енергоспестяващо. "Киото" и цените на електроенергията ли са основните трудности пред бранша?- Сериозен проблем е и липсата на квалифицирана работна ръка. С учудване чета в пресата, че безработицата е намаляла. Да, това е така, защото хората избягаха от страната. Голямата част от висококвалифицираните служители вече не са тук. Проблемът става все по-сериозен и затова се замисляме все по-често за внос на работна ръка. Нашата производителност е 50-60% максимум от тази в ЕС, а в няколко отрасли стига дори до 20-30 на сто, затова и европейските заплати са по-високи. Не всичко зависи от самите работници, а също от ново ноу-хау и въвеждането на високи технологии.

- За мен окрупняването на енергетиката е тотално нелогично. Аз лично не мога да прозра идеята на такова действие, което се обяснява с повишаване на конкурентоспособността. Тя не е проблем, защото компанията ще работи предимно за България. Общата световна тенденция е енергетиката да се разделя, за да се излезе от монополните цени. Такава политика следва и Европейската комисия, която иска да отдели търговията с енергия от производството и дистрибуцията й. В момента положението в България не е по-различно от това, което искаме да стане. Енергийните структури не са независими и лесно се контролират и регулират от един принципал - Министерството на икономиката и енергетиката. Преди чуждите инвеститори да извадят милиони, за да инвестират в машини и съоръжения, ще се замислят сериозно каква е следващата стъпка. Газът от началото на годината се повишава два пъти с 10-12% и това също не е базирано на пазарни принципи.

- През 2001 г. дружеството "Стомана" АД, което и досега съществува, продаде основните си производствени активи на гръцкия холдинг "Сиденор". Оттогава реално започна нашата инвестиционна програма и нашите действия в предприятието. Отначало бяха по-плахи, всяка година набираха темп и сила, докато се стигне до днешното състояние на "Стомана индъстри". Повратен момент за развитието на комбината бяха 2002 г. и 2003 г., когато бяха направени първите сериозни инвестиции. Дотогава в компанията беше произвеждана евтина продукция със съмнително или с не много добро качество. Това реално е довело и до фалита й. Излизането от този омагьосан кръг беше дълъг процес. Успяхме да превъзмогнем тази тенденция през 2005-2006 г. Паралелно с това разширихме и гамата на произвежданата продукция. Реализираните инвестиции на "Сиденор" в "Стомана индъстри" до момента надвишават 240 млн. лева.

- В момента производството на групата "Сиденор" е над 3 млн. тона, българският комбинат произвежда около 800 хил. тона от тях. В сравнение с останалите европейски заводи, занимаващи се с черна металургия, "Стомана индъстри" има изпреварващ темп на растеж. Ако днес компанията произвежда 750 - 800 хил. тона стомана, то след като открихме новия ни завод за дълги стоманени продукти, производството ще се удвои.

- Българският пазар е твърде тесен за нас. По принцип металургичните предприятия, за да бъдат ефективни, трябва да бъдат над определен размер. Около 80% от продукцията ни е експортно ориентирана, което, от една страна, е добре. Това способства за поддържането и подобряването на общата картина по текущата сметка на страната, но от друга страна, не е чак толкова добре за самото предприятие, тъй като реализацията на местния пазар е винаги по-изгодна. Надяваме се мащабът на българския пазар да се променя, защото считаме, че той има възможности за това.

- "Нюкор" е най-голямата стоманодобивна американска компания, която произвежда около 24-25 млн. тона стомана годишно. Меморандумът, сключен между нея и "Сиденор", е за създаване на нова структура, от която 34% ще има "Нюкор", а останалите ще бъдат наши. Това дава съвсем различен хоризонт пред холдинга. Пред нас ще се открият нови пазари - Северна Африка, Турция, Балканите, Кипър. Има невероятна перспектива за развитие като цяло и в частност на "Стомана индъстри".