- Лично аз очаквах да има подобно намаление за дела на БМФ. С нищо не ме изненадват и списъците, които се изкарват, тъй като политическата воля, специално в последните години, е такава, че не се обръща кой знае какво внимание на сегмента на компенсаторните инструменти. Не мисля, че по някакъв начин новите решения ще се отразят сериозно на досегашната им цена, защото обемът на търсенето няма да е голям заради тях. От друга страна, от доста време самият пазар е доста вял, загуби се интерес от страна на продавачите. Може би в един момент, когато се появи по-концентрирано търсене, това би могло да доведе до увеличение на цената, но не смятам, че ще е дългосрочно и с някакви сериозни обеми.

- Нямам конкретна информация. По-скоро според мен това е прехвърляне на пакети от играчи, които преди време са събирали компенсаторки за приватизацията и в момента искат да ги продадат. Новите купувачи според мен действат чисто спекулативно, тъй като поне на този етап няма изразена позиция от страна на държавата как точно ще се изчистят тези непарични средства. Всичко това може би щеше да е минало, ако се беше изпълнил т.нар. пул-мечта, от който за съжаление се реализира само БТК.

- Основно приватизационни сделки, най-голямата от които беше за БТК и там видяхме какво стана - имаше случаи на търговия над номинала, защото търсенето беше по-голямо от предлагането. Именно такава концентрация на търсенето би могла да вдигне цената на компенсаторките.

Според мен по логичното е не да се правят търгове през 5-6 месеца с някакви миноритарни пакети, които не предизвикват кой знае какъв интерес и изчистват малък ресурс от компенсаторните инструменти, а да се направи по-ясна стратегия, да се каже на какъв етап какво ще се пуска. Да има план за действие и да е ясно на инвеститорите какво могат да правят с тези инструменти, да решат кога за тях е най-изгодно да започнат да купуват, а не както е сега - търговия в информационно затъмнение. Нито се знае какво ще се пусне за приватизация, нито точно какъв ще е процентът за плащане с компенсаторни инструменти. Сега се получава ситуация, в която идва търг, появява се някакво търсене, вдига се за кратко цената им, но това не решава проблема.

- Възможностите не са много - едната е приватизационни сделки за миноритарни пакети, които пусне държавата, и другата е да ги продадат на фондовата борса. Това е засега всичко.

- Вариантите са два според мен. Първият е да се погледне по-сериозно на използването им чрез приватизация на държавни пакети. Другият, според мен по-добрият, вариант е превръщането им в държавен дълг. Те и в момента са държавен дълг, но той не е гарантиран.

- Не мисля, че няма начин, имало е прецеденти по света, където е ставало такова нещо. Навремето се говореше, че са прекалено голямо количество, което ще утежни до голяма степен бюджета, и поради тази причина е невъзможно да се обърнат в дълг. В момента са останали една трета от всички издадени компенсаторки - 500-600 млн. лв. по номинал. При една добра сметка за тях може да се направи анализ как да бъдат превърнати в ценни книжа с по-дълъг матуритет, които носят някаква лихва. Просто да се знае какво стои зад тези записи, защото в момента не стои нищо.

- Този пазар изцяло се е движил от държавната политика, каквото реши държавата, пазарът го следи. Трябва да се каже и да е ясно какво ще става с тези инструменти, защото това е най-лошото в момента, че нито за инвеститорите, нито за притежателите е ясно какво бъдеще ги очаква.

- Ако го погледнем пряко - да, защото й се плаща с нещо, което не съществува, сега това са едни хартийки, които не са гарантирани и зад тях не седи никакъв актив. От друга страна, косвено държавата печели. Дали ще е с участие в приватизацията, дали ще е с директната им продажба, този ресурс отново се влага в икономиката под една или друга форма. За тях се плащат данъци, защото сделките с компенсаторни инструменти се облагат за разлика от тези с ценни книжа. Но според мен решението на проблема е да се каже в какви срокове, кога и какво ще се приватизира, може да се определи дори краен срок за използването им.

- Има, но те са с доста по-различен статут. Чувал съм за Сърбия, за Естония, за бивши съветски републики, но там под някаква форма са гарантирани от държавата. В много чужди страни компенсаторните инструменти са книжа с по-дълъг матуритет - 30, 50 години, но все пак държавата стои зад този си дълг и го е гарантирала. Просто в тези страни проблемът е по-уреден, измислено е. В България имаше и доста недомислени неща след издаването им - например при търга за БТК в последния момент бяха допуснати за плащане и лихвоточки и от тях излезе доста сериозен ресурс, а в същото време не даде възможност да бъдат използвани част от компенсаторните инструменти.