- Имаше проблеми, защото липсваше подробна уредба на заварените правоотношения. Например липсваше уредба за молбите за отмяна на влезли в сила решения, подадени преди влизане в сила на новия ГПК, по кой ред следва да бъдат разгледани - по досега действащия кодекс или по новия. Три месеца след влизането в сила на кодекса със Закона за изменение и допълнение на ГПК тази празнота беше попълнена. Все още липсва уредба обаче за това правилата на кой закон ще се прилагат за сроковете, които са започнали да текат по действието на стария ГПК, а изтичат по новия.

- Имаме проблем и със сроковете за обжалване на постановените съдебни актове в производството по несъстоятелност, както и с различното тълкуване на приложимостта на триинстанционното производство при касационните жалби срещу съдебни актове, които по стария закон са подлежали само на касационно обжалване, тъй като производството е било двуинстанционно.

Друг проблем при делата по несъстоятелност, който отвори новият ГПК, е кой е общият и кой специалният закон, който урежда процесуалните правила в това производство. Принципът по досега действащите правила би бил, че специалният закон е търговският. Но новият ГПК казва, че при обжалване на някои съдебни актове, постановени в производството по несъстоятелността, подлежащи на триинстанционен контрол, се прилага общият ред, но кой - този на Търговския закон или на кодекса? А сроковете са различни и началният момент, от който започват да текат, също е различен. Например решенията за откриване на производство по несъстоятелност подлежат на обжалване в 7-дневен срок по Търговския закон, този по ГПК за въззивното производство е двуседмичен, а за касационното - едномесечен. Освен това по Търговския закон те започват да текат от вписването на решението в търговския регистър, а по ГПК - от уведомяването на страните от съда. Ние вече се обединяваме около становището, че препращането към общия ред е само за реда на инстанциите, като приложими са сроковете по Търговския закон. Но това означава, че в едни случаи нормите на новия ГПК трябва да се тълкуват стриктно и буквално, а в други стеснително или разширително с оглед на разума и на интересите на гражданите.

- Да, преди 1 март търговските дела с цена на иска до 10 000 лв. бяха подсъдни на районните съдилища като първа инстанция. С влизането в сила на новия ГПК те станаха подсъдни на окръжните, а три месеца след това, с промените - отново на районните. При мен има молба на гражданин, който разказва как заради тези промени е била препращана исковата му молба и казва: "Посочете ми виновното длъжностно лице." Оставам на вас да кажете кое е то, но във всеки случай не е съдът. Той прилага закона такъв, какъвто е. Не искам съдът отново да бъде "удобният грешник" и пак да бъде "корумпиран", защото има много непълноти и неточности в кодекса, които водят до противоречиво тълкуване. Може би практиката чрез тълкуване ще уеднакви прилагането на тези правни норми, но докато стане това, много права на гражданите вече ще бъдат погасени и увредени.

- Много се каза и изписа по тази тема. Ще дам пример с едно от основанията за допустимост на касационната жалба. Според новия ГПК на обжалване пред третата инстанция подлежат решения, в които "съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото". Сега се поставя въпросът дали това е едно основаниe или са две. Тоест достатъчно ли е грешката, която е допуснал съдът при решаване на тези съществени въпроси, да е от значение за точното прилагане на закона или трябва да е и от значение за развитието на правото. Разликата е голяма, защото във втория случай значително се стеснява допустимостта на касационните жалби. Отсега не може да се каже каква ще бъде линията. Може би съдиите като по-разумни и улегнали хора ще приeмем някакъв среден вариант. Защото, ако разтворим широко вратите за касационната допустимост, ще се обезсмисли реформата. А целта на законодателя беше Върховният съд да заеме мястото си, предоставено му от конституцията, на стожер за точното и еднакво прилагане на закона, което при досега действащата правна уредба бе невъзможно заради изключителната му претовареност и с незначителни правни спорове.

- С въведената с новия ГПК широка възможност за субективна преценка на съда по допустимостта на касационната жалба твърде много се приближаваме към правото на прецедента. Страните ще трябва да се съобразяват с тълкуването, което е дал Върховният касационен съд, и това на практика означава, че се изместваме от континенталната правна система, при която нормата трябва подробно да уреди обществените отношения. Този субективен елемент на преценка, представляващ прилагане на така нареченото съдийско право, е присъщ на правни системи с много по-големи традиции в правораздаването и правоприлагането. Сега у нас законодателството непрекъснато се променя и тази възможност за преценка става почти невъзможност. Защото и при най-доброто и прецизно тълкуване е много трудно да се изгради стабилна субективна преценка кое нарушение например има значение за развитието на правото. А така може да се изтълкува, че тази субективна преценка не е случайна, особено от страната, която е останала недоволна от съдебния акт. Отваря се врата за съмнение за корупция, а това е най-страшното. Освен това съдебният акт става непредвидим. А най-същественото е гражданите да знаят какво могат да очакват от съда при определени предпоставки, за да съобразят поведението си с действащите правни норми.

Субективната преценка на съда доразвива правото, служи на доктрината и на законодателя, но моментът, в който цялата ни правна система се променя, е твърде неподходящ за въвеждането й.

- Трудно е. Не крия, че новият ГПК е предизвикателство, което беше поето като ангажимент от Министерството на правосъдието. Вярно е, че беше необходимо заради създаването на процесуални правила за прилагането на материалното право на ЕС. Както и заради изключителната натовареност на ВКС и практическото обезсмисляне на първоинстанционното производство.

Промените бяха наложителни, но може би трябваше да бъдат извършени по-бавно, с научна, финансова и кадрова обосновка и обезпеченост. Сега върху първоинстанционните съдилища пада огромна тежест. Преди да внесе делото в открито заседание, съдията трябва да се запознае подробно с него, да изготви доклад с обстоятелствата, на които се основават исканията и правната квалификация, и да укаже на страните какво са пропуснали като доказателства. Всичко това изисква много време и сериозно проучване на делата, при тази натовареност не зная как ще се справят колегите.

- Интерес представлява относително големият процент на делата за неустойка, заведени от Агенцията за следприватизационен контрол. Това са 6.73% от всички постъпили във Върховния касационен съд дела, или 129 за 2007 г. Те са изключително сложни, защото клаузите по приватизационните договори в много случаи са непълни или неточно формулирани и могат да се тълкуват разнопосочно. Намалява броят на делата за откриване на производство по несъстоятелност - 88 за миналата година. Това говори за настъпваща стабилност на икономиката. Засега са малко делата в защита на интелектуалната собственост и на търговските марки, но има тенденция за увеличаването им.