- Въпросите на енергийната сигурност все повече се разглеждат като неизменна част от националната и колективните системи за сигурност, в които членуваме. Високите цени на нефта и природния газ предизвикат все по-големи дисбаланси в търговията и плащанията на страните-вносителки – общ проблем за САЩ и България. В съчетание с финансовата и продоволствена криза, енергийните турбуленции могат да предизвикат социално и политическо напрежение в редица райони, в това число и в нашия регион. В същото време Югоизточна Европа е част от решението на проблемите на европейската енергийна сигурност. Докато проектът "Северен поток" на практика не решава проблема с диверсификацията на източниците, то "Набуко" е надежден опит в тази посока. Неговото значение е далеч по-голямо за ЕС, отколкото относителния дял на пренасяните по него количества в рамките на европейски внос. България неминуемо ще играе нарастваща роля в редица ключови проекти на ЕС, свързани с Каспийския регион, Близкия изток и Персийския залив. Въпросът какъв е интересът на САЩ тук е риторичен, тъй като Вашингтон и Брюксел са съюзници в световната енергийна сигурност, които търсят солидарни решения. Ако ЕС успее да обезпечи непрекъсваеми, диверсифицирани и на допустима цена доставки на енергийни суровини, това би успокоило и глобалните пазари. Основните проекти като намерения са заявени, остава да видим кои от тях ще се случат. Заедно с нарастване на геополитическите залози ще се стеснява и периметърът на индивидуална свобода на България в полза на колективните и солидарни решения със съседи и съюзници.

- Идеята, че всички проекти могат да се осъществят едновременно и че можем да предоставим шанс на всички желаещи да реализират своите енергийни визии на наша територия, е на пръв поглед много привлекателна. В стремежа си да се харесаме на всички е много вероятно накрая да се окажем нехаресвани от мнозина. Затова трябва да проявим характер и принципност. За всички е ясно, че газопроводът "Набуко" е конкурентен на "Южен поток". Това открито се заявява и от руска страна, и от САЩ и ЕС. За България "Набуко" изпитва допълнително конкурентно влияние и на проекта "Посейдон", който го изпреварва. "Южен поток" ще премине в сферата на реалната непосредственост едва след като Украйна и Румъния дадат разрешение за преминаването му през териториалните им води, а това на този етап е малко вероятно. Русия трябва да намери разработи нови находища, защото газовият й баланс се влошава. Суровинната база за "Набуко" на този етап също не е решена. При толкова много вероятности и променливи е нелогично да се възприемат "твърди" позиции. Трябва да се спазват принципните ориентири и икономическата логика, защото само "големите" могат да си позволяват да инвестират дългосрочно в геополитика.

- Ако имаше някакъв стандарт или ориентир (общоевропейски или в рамките на НАТО), тогава бихме могли по-лесно да оценим изминалия път. Но такъв единен стандарт няма. Имаме примера на Герхард Шрьодер, на редица двустранни договори между крупни енергийни компании и руски компании. На този хлъзгав терен оценките ни трябва да се развиват заедно с реалностите и интересите ни. Разковничето изглежда е в точния баланс на национални, на ЕС и на основните ни партньори интереси. Да не избързваме с реакциите и не ограничаваме степените си на свобода утре. Опциите ни зависят от качествата на енергийната ни дипломация, на корпоративното поведение на енергийните ни компании и от способността ни да се ползваме от глобализацията.

- От решаващо значение е разбирането на движещите сили, интресите и достоверността на всеки един от тези проекти. Обективността е функция на достъпа до достатъчна, навременна и качествена информация и анализи от независими източници. Не трябва да се доверяваме само на източници и данни от заинтересовани страни. Проектът "Южен поток" например може да има смисъл за ЕС ако предостави конкурентни условия за транзит, осигури недискриминационен достъп на природен газ на трети страни, особено в случай, че Турция откаже да играе ролята на транзитна страна. По същия начин с проекта "Бургас - Александруполис" – Русия призна, че за неговата реализация разчита най-вече на казахски суров нефт и на нефтопровода КТК. Това означава, че Казахстан трябва да има съизмерим или поне значим дял в проектната компания. Ако на времето не бяхме отстъпили от 33 процентния си дял, заедно с Гърция можехме да водим самостоятени преговори с Казахстан за подобен дял. Разбира се, този проект тепърва трябва да докаже своята екологическа и икономическа състоятелност за България.

- Очевидно това не са само намерения. Свидетели сме на конкретни действия от страна на "Газпром" с цел лишаване на "Набуко" от суровина. Това е разбираемо - всеки монополист се стреми да защити монополната си позиция. Теоретично "Газпром" може да плаща "европейски цени" на централноазиатските републики минус транспортната услуга. При ценообразуването на природния газ обаче водещи са "реперите" - на мазута и дизела - с времево отстъпление между 6 и 9 месеца. Преди десет години "Газпром" отложи вкарването в експлоатация на стратегическото Бованенско находище за сметка на използването на централноазиатски природен газ. И днес от икономическа гледна точка за руския монопол е по-изгодно да купува природен газ от производители с по-ниски разходи по добива, отколкото да се влагат огромни инвестиции за разработване на трудни за достъп и експлоатация находища в Севера. При нарастващото вътрешно потребление в Русия и критично изоставане при въвеждането на нови находища, "Газпром" няма друг ход за изпълнение на поетите ангажименти към европейски потребители освен да задоволи част от вътрешното потребление като допусне независими производители до тръбата в Русия, както и да изкупи максимално големи количества "свободен" газ с възможен достъп до ЕС. Големият проблем за Русия е навлизането на Китай в Централна Азия. Водещ за ЕС в централноазиатската политика е не толков стремежът да се конкурира "Газпром" с по-евтин газ. Европейската икономика може на практика да поеме всяка цена на природния газ. Главното е доставките да бъдат устойчви, на предсказуеми цени и да бъдат освободени от геополитическо обвързване. Това е логиката на насърчвания от ЕС директен европейски излаз на производителите от Централна Азия и Близкия изток. Наскоро излязоха прогнози за цени от 500 долара за 1000 куб.м. газ през зимата на 2009-та, което означава шоково увеличение от около 35-40% върху сегашните нива. Подобни темпове разрушават пазара на природен газ. Потребителите неизбежно свиват потреблението и ограничават плановете си, свързани с по-значима консумация на природен газ. Не случайно прогнозите на Международната агенция за енергетиката за ръст на газовото потребление не се сбъдват, а проектите за газови електрически централи се отлагат. След 2004 г. в Европа няма ръст на потреблението на природен газ, а делът на "Газпром" е спаднал за последните две години, макар и само с 2%.

- Преди дни "Газпром" обяви амбициозна инвестиционна програма, в която са заложени 37 млрд. долара. Основните пера в нея са отредени за проекти за пренос на газ в Далечния изток и Източен Сибир. А именно там е вероятно да се проявят последствията на недоглеждането на навлизането на Китай в Централна Азия. За Русия развитието на Сибир е първостепенна задача, от което в значителна степен зависят геостратегическите и позиции в света. Шансовете на ЕС да привлече интереса на централноазиатските производители на природен газ съвсем не са за пренебрегване. Това, което Русия и Китай не могат да предложат на централноазиатските републики, е най-високото платежоспособно търсене и пряк достъп до downstream-активи (потребители по веригата) в ЕС - евентуално срещу включване в европейски проекти. Цената, която се плаща на производителите, е под 35-40% от крайната потребителска цена. Това, което е логично за "Газпром", е логично за всяка друга компания или страна производител на газ - по-голямо участие във веригата на добавената стойност, а именно в проектите за пренос, разпределителните системи и търговията. В момента, в който компаниите от Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Азербайджан, Катар, Ирак, Египет, получат възможност за пряко участие в големите газопреносни проекти и достъп до европейския пазар, ще се роди реалната конкуренция на "Газпром". А това предстои.

- Директвите все още се изчистват, но рамката е ясна. Голяма е вероятността до края на френското председателство (до края на годината) директивите да станат реалност. Знак за променената ситуация е повишенияj интерес на компании като "Газ дьо франс" (Gaz de France), Е.Он (E.On), О Ем Ви (OMV), ЕНИ (ЕNI) и др. към газови проекти – търсене, добив, пренос, търговия и съхранение на природен газ в региона и България. Новите директиви на ЕС изискват преглед не само на националната енергийна стратегия, а най-вече настройка на корпоративните стратегии и поведение на водещите български енергийни компании. Те трябва да разчетат правилно сигналите – новите възможности и предизвикателства – и да бъдат в състояние да "консумират" правата си на регионалния пазар. Това предполага висока активност и транснационализация на българския енергиен бизнес, проактивна политика на държавата, включително по отношение на развитието и управлението на стратегическите запаси, в това число и на природен газ. По-добре е ние да отидем при рисковете и да ги управляваме в своя полза, отколко те да ни изненадат.

- Отговорът е в това доколко ще успеем рязко да подобрим енергийната ефективност и усилим глобалната конкурентноспособност на енергийните ни компании. При ограничен ресурс най-смислени и логични са инвестициите в енергийна ефективност и в разширяване на местния участък във веригата на добавена стойност в енергетиката. Проблемът е заложен в социалистическото наследство - основните уравнения на енергийната ни сигурност се решаваха извън страната от СССР, при което свикнахме с генеричност в мисленето и поведението. Сега българският пазар е отворен и чуждестранни компании заемат все по-голям сегмент. Но българските компании нямат навика да се борят за потребителя, за пазарни позиции, да бъдат проактивни, съвместно или с други партньори да излизат зад граница, да търсят прекия път към финансиране на глобалните капиталови и финансови пазари, максимално да мобилизират и използват вътрешен ресурс от местни индивидуални и институционални инвеститори и пр.