Инж. Пламен Стоянов: Държавата не може да определи позицията си за "Кремиковци"
В сряда бе оповестено предупреждението на "Булгаргаз" към металургичния комбинат "Кремиковци", че от петък подаването на природен газ спира окончателно. Същия ден икономическият министър Петър Димитров се опита да успокои обстановката, заявявайки, че до подобна крайна стъпка няма да се стигне, а мениджърите на комбината поискаха среща с него. За това дали "Кремиковци" е изпаднал в безнадеждна ситуация, или все още има възможност да се измъкне разговаряме с оперативния изпълнителен директор на комбината инж. Пламен Стоянов. Кариерата му в "Кремиковци" започва през 1989 г. в агломерационното производство, минал е през всички нива в комбината, сегашния си пост заема от февруари.
Г-н Стоянов, има ли и каква отговорност държавата за проблемите в "Кремиковци"?
- Проблемът е, че държавата не може да определи каква позиция да заеме и не разбира, че "Кремиковци" няма шанс да работи, ако природният газ спре. Говорим за срок от 4-5 дни, в който "Кремиковци" трябва да спре, а това не се е случвало никога преди. Това е операция с много неизвестни и крие опасности. Кремиковци е взривоопасна зона и малка грешка може да доведе до много лоши последствия, не само за завода, но още за околните села и за някои квартали на София. Проблемът е, че въпреки декларациите на някои министри те ни спират и не можем да работим. Ето например от 1 юли беше редуцирано подаването на газ за комбината до 20 хил. куб.м. Това не ни позволява да работим, макар да искахме да продължим да произвеждаме и да изплащаме текущите задължения без старите, както беше преди февруари. Оттогава държавата зае много твърди позиции и през февруари направо ни спря. БДЖ преустанови обслужването и се свиха доставките на газ. Положението беше почти като сегашното. БДЖ ни отказа обслужването дори за готова стока, която можеше да се продаде. Тя беше за 5 млн. евро, предложихме половината от парите за нея да се вземат от БДЖ, но те ни отказаха и така "Кремиковци" изпадна в дълбока криза. Със сключеното след това споразумение комбинатът работи колкото да се каже, че се поддържа в безопасен производствен минимум, и основната задача бе да се предотврати авария и да не се допуснат човешки жертви.
Това беше ли натиск срещу Прамод Митал да продава по-бързо?
- Там пак са намесени някакви сценарии, които продължават и в момента, но на нас не са ни ясни. Ще се разбере. Но тогава под мотото, че трябва спешно да се платят 18 млн. на БДЖ и 9 млн. на "Булгаргаз", се оказваше натиск, но каква беше целта не стана ясно. Тогава нямаше коментар за продажби и работа на ишлеме. Имаше официално писмо, че "Мерил Линч" е официален представител на Митал, който ще проведе търг и ще намери инвеститор. Още тогава "Кремиковци" искаше споразумение с БДЖ, "Булгаргаз" и НЕК, но то беше отказано.
На какво ставаме свидетели, смятате ли, че има сценарий за закриването на "Кремиковци"?
- Като гледам това, което се случва в последните 2-3 седмици, по-скоро да. Направихме опити за спасяване чрез подписване на договори за опериране. Първо с "Арселор Митал", но те поискаха подкрепа и гаранции от държавата, не ги получиха и се отказаха. Подписахме договор и с "Ворскла стийл", но и той не се изпълни. Чисто и просто и двата кандидата искат гаранции и сигурност от страна на държавата. Който и да дойде, ще се сблъска с проблемните дългове към "Булгаргаз", НЕК и БДЖ.
Икономически ли са аргументите на държавните доставчици, или са спуснати отгоре?
- Възможно е.
Защо след като се източваше като държавно дружество, комбинатът продължи да трупа дългове и при двамата си частни собственици, защо те се компрометираха?
- Не искам да коментирам.
В какъв обем е производството на "Кремиковци" в момента?
- Около 1000 тона стомана, но готова продукция от 1 юли не произвеждаме. Произвеждат се само сляби, които са полупродукт. Една част от тези сляби се продават, за да можем да се издържаме, но цената на сляба е 600 евро, а готовият продукт се продава над 700 евро.
По какъв договор произвеждате слябите, за ишлеме ли?
- Не, те са си собственост на "Кремиковци".
Имате ли договор за бартер между "Кремиковци" и "Ворскла стийл"?
- Да, и опитахме той да заработи. Те ни доставиха някакви количества и платиха някои консумативи. Всъщност от тези сляби 2500 тона са на "Ворскла". Направихме всякакви опити за работещо споразумение, но за инвеститорите няма гаранции.
Какви заплати са платени?
- Всички заплати за май са платени, остават тези за юни, като парите за храна за януари също не са платени.
По време на едно от съдебните заседания по искането за обявяване на "Кремиковци" в несъстоятелност, адвокатът на "Руа инвест енд трейд инк" (компанията е на Константин Жеваго - бел. авт.) каза, че дълговете на комбината са над 2 млрд. лв., вярно ли е това?
- През тази година темповете на натрупване на задължения са много по-слаби в сравнение с миналите години. Точна сума към момента обаче не мога да ви кажа.
Какво е състоянието на производствените мощности?
- Все още могат да произвеждат, но с всеки ден състоянието им се влошава. Все още "Кремиковци" има шанс да заработи, ако получи помощ.
Колко ще струва да се пуснат отново доменните пещи, ако сега спрат?
- Проблемът не е в пускането, а в това, че има опасност зидариите да претърпят разрушения. Тогава вече става много скъпо. За първа доменна пещ не би трябвало да има риск, защото е сравнително нова, докато трета доменна пещ е в много лошо състояние и вероятността да се пусне е много малка.
Каква е разликата между ремонтите на доменните пещи и евентуалното им спиране поради липса на доставки?
- Има различни капитални ремонти от трети, втори и първи разряд. Когато ремонтът е трети разряд, продължава 5-6 дни и пещта не се опразва. При втори разряд се опразва до известно ниво, а при първи се опразва цялата пещ с изпускане на остатъчния чугун. Евентуално спиране на доменната пещ ще е като при ремонт първи разряд, но никога не се е случвало "Кремиковци" да остане без нито една работеща доменна пещ. При сегашното състояние трябва да се спрат и двете пещи, което създава проблем в газообходите. Има специална технология за запълването им.
Всъщност това, което става сега, можеше да се случи още в началото на юли. Взривовете в Челопечене уплашиха "Булгаргаз" да не спре доставките, но сега пак са решили да действат.
Безхаберие ли доведе "Кремиковци" дотук?
- Ако имаше безхаберие, комбинатът щеше да бъде спрян, сега въпреки всичките проблеми той още работи.
Кой управлява "Кремиковци" в момента?
- Не и парите. По-скоро ентусиазмът и професионализмът на работниците. Всичко е в много икономичен режим, разходите са почти сведени до нула, по-скоро любовта на работниците поддържа завода.
Има ли двувластие, разногласия между български и индийски мениджъри?
- Обединени сме около идеята "Кремиковци" да работи и не обръщаме внимание на това кой кого поддържа.
Защо тогава управителният съвет не подкрепи декларацията на директорите на заводи?
- Подкрепена е от мен и от още един член на управителния съвет. Останалите не са я отрекли, това също е подкрепа.