Миглена Павлова: Ще се повиши контролът при възлагане на обществени поръчки

Агенцията за обществените поръчки е създадена през 2004 г. и е подчинена на Министерството на икономиката и енергетиката. В последния си доклад Европейската комисия критикува законите за обществените поръчки (ЗОП) и за концесиите (ЗК). България пое ангажимент да ги коригира. Поправеният закон за концесиите беше приет преди ваканцията на парламента. За новата сесия остана окончателното приемане на закона за обществените поръчки.
Каква е причината Законът за обществените поръчки (ЗОП) да бъде един от най-критикуваните от Европейския съюз?
- В парламента е внесен законопроект за изменение на ЗОП, който е разгледан на първо четене и предстои приемането му в окончателен вариант. Тези промени бяха продиктувани от няколко причини. На първо място, има двегодишна практика по прилагането му от 1 юли 2006 г. Необходимо е да се подобрят условията за повишаване на ефективността при разходването на публични средства, тоест получаването на по-добро качество на оптимално добра цена, както и да се засилят гаранциите за публичност и прозрачност на процедурите.
Освен това в промените е включен пакет от мерки за опростяване на правилата преди всичко в полза на бизнеса. Ще бъде засилен и контролът - превантивен и последващ, свързан с административно-наказателните мерки предвидени в закона. Трябва да отбележим, че критиките към закона на бива да се разглеждат като нещо отделно. За да се подобри в цялост средата, при която се възлагат обществени поръчки, не е достатъчно да има само закон, трябва да се изпълнява комплекс от свързани мерки с усилието на много държавни органи.
Това означава ли, че сега законът не гарантира достатъчно прозрачност?
- Изискванията в действащия закон отговарят напълно на директивите на ЕС. Идеята на промените е да се наблегне на тези от изискванията, които осигуряват по-голяма публичност и прозрачност. Според новите мерки ще има възможност за включване на външни лица в комисиите за избор на изпълнител. Това може да са експерти от други ведомства или представители на организации с нестопанска цел. Искам да подчертая, че и в момента това не е забранено.
Възложителят може да покани такива участници, но няма изрично записано задължение за това в закона. На следващо място, промяната предвижда публично отваряне и оповестяване на ценовите оферти, на което могат да присъстват участниците или техни представители. Преди отваряне на ценовите предложения ще се оповестява класирането до момента с конкретните точки, които кандидатите са получили и на база техническите изисквания. Така ще се елиминира възможността за промяна на ценовите предложения, както и промяна на оценката на техническите показатели на офертата. Съгласно проектозакона изрично се забранява смесването на критериите за подбор и за оценка на офертите.
От Българската стопанска камара твърдят, че основен проблем при възлагането на обществените поръчки е непознаването на закона от държавните служители, какви мерки взимате в тази насока?
- Наистина, това, което отчитаме към момента, е, че основният проблем е свързан с правилното разбиране и прилагане на закона. Въпросът опира до административен капацитет, до хора и възможности. Все пак ние не говорим за нов закон, трябва да знаете, че с проекта не се правят радикални промени в системата на възлагане, тя просто се доразвива и доусъвършенства.
Агенцията е бенефициент по проект на Министерството на държавната администрация и административната реформа и в него ние сме заложили серия от обучителни мероприятия. Друг факт е, че вече много администрации имат изградени и добре работещи звена за възлагане на обществени поръчки, но не бива да забравяме, че в страната се обявяват над 11 хил. процедури годишно.
Смятате ли, че трябва да съществува черен списък на фирмите, които са се провалили при предишни обществени поръчки, подобно на този, който ще бъде съставен при еврофондовете?
- Не бих искала да коментирам този въпрос от гледна точка на това, че в проекта за изменение на ЗОП няма предвидени специални разпоредби за това. Предложението не засяга пряко закона, с който ние работим.
Не трябва ли по някакъв начин фирмите нарушителки да бъдат контролирани и да им се попречи втори път да измамят възложителите?
- И в момента законът не позволява на фирми и лица, които имат нарушения на националното законодателство и имат влязла в сила присъда, да бъдат изпълнители по обществени поръчки. Всеки има право да се защити. Не бихме могли да отстраним някого само защото имаме съмнения.
Измененията в ЗОП ще доведат ли до повишаване на контрола по изпълнението на обществените поръчки?
- Законът няма да повиши контрола по изпълнението на обществените поръчки, а по тяхното възлагане. Преди всичко се засилва превантивният контрол, който продължава до момента на сключване на договора за възлагане на поръчката. Именно в тази насока се повишават функциите на агенцията. При нас ще бъде създадено специализирано звено, в което ще влизат т.нар. наблюдатели - експерти от агенцията. Те ще имат право да проследяват действията на възложителя от момента на откриването на процедурата и изготвянето на решение и обявление до момента на сключването на договора.
От БСК и КРИБ имаха предложение в самия регистър на обществените поръчка да бъде създадена графа за изпълнението на поръчката, доколко това е изпълнимо?
- Известна ни е тази идея, но така и не се предложи нещо конкретно. Какво означава как е изпълнен договорът? Каква информация да съдържа регистърът и как ще се гарантира достоверността й?
Не е определено кой ще прецени дали дадена фирма е коректна или не, особено когато възложителят е подписал приемо-предавателния протокол. Обсъждахме въпроса, но идеята не доби ясен вид.
Смятате ли, че трябва да бъде създаден специален орган, който да контролира възлагането на обществените поръчки?
- Вече споменах, че законът предвижда два специализирани контролни органа - Сметната палата и Агенцията за държавен финансов контрол. Ние сме орган, който има функции по предварителния контрол. Не трябва да забравяме и още една много важна форма на контрол при процеса на възлагането - възможността за обжалване. Взаимоотношенията, които се пораждат при възлагането на обществените поръчки, са много сложни. Бизнесът е този, който най-добре може да защити интересите си, когато смята, че те са накърнени в резултат на неприлагането на закона. Това става чрез процедурите на обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията и след това пред ВАС. В Европа това е основният механизъм на контрол при процесите на възлагане.
Какви са мотивите ви да не поискате промяната на процедурата по обжалването в проектозакона, след като това беше направено от група народни представители?
- Към момента не е необходима промяна на модела. КЗК се справя със своите задължения по прегледа на всички постъпили при нея жалби за процедури за възлагане. Това е добър модел, защото имаме събиране на практиката на едно място, не както е в съдилищата. КЗК се произнася в сроковете, които са предвидени в закона, което е важно условие и за двете страни в процеса на обжалване.
В повечето случаи забавянето при решаване на спора създава големи трудности на възложителите. Разбира се, трябва да кажа, че това не е последната промяна в ЗОП. През декември 2007 г. ЕК прие промени в директивите в областта на обществените поръчки, и по-точно за обжалването. Те трябва да бъдат въведени от страните членки до края на 2009 г., тоест на нас ни предстои още една промяна в нормативната уредба. Темата за обжалването и темата за защита на интереса на участниците ще бъде обект на обсъждане при следващата промяна.
Смятате ли, че таксата за обжалване е прекалено ниска и загубилите компании обжалват само с цел да забавят процедурите?
- В момента не предвиждаме увеличение на таксата за обжалване, тъй като въпросът е деликатен. Високата такса означава възпрепятстване достъпа до правосъдие. Обикновено бизнесът казва, че му е скъпо и че не би искал да дава пари и за това.