Симеон Василев: Частните здравни фондове ще имат таван на печалбата

Преди седмица правителството най-после прие Националната здравна стратегия. За документа, който трябва да начертае пътя за развитие на здравеопазването за следващите пет години и за новия здравен модел, предлаган от управляващите разговаряме с д-р Симеон Василев, депутат от БСП. Д-р Василев е член на експертния съвет по здравна политика и мениджмънт към Министерството на здравеопазването и председател на Сдружението на областните многопрофилни болници
В приетата от правителството здравна стратегията не става ясно как ще се демонополизира касата. Обсъждахте ли този въпрос в експертната комисия към Министерството на здравеопазването?
- Да, разгледахме модела за демонополизация на здравната каса, предложен от депутатите Антония Първанова и Йордан Цонев. Той вече е одобрен от коалиционните партньори. На изнесеното заседание на комисията по здравеопазване в Разград, което се състоя миналата седмица, екипът на министър Евгений Желев представи и последната, подобрена редакция на новия модел. Основното при него е увеличението на здравната вноска от 6 на 8%.
Освен това се променя и здравната осигуровка за пенсионери и деца. Предвижда се тежестта да бъде разпределена в съотношение 12% от държавата, 10% от работодателя и 8% от осигуряващия се. По този начин държавата ще поеме една по-голяма част от сумата на задължителната здравна осигуровка. Новият модел ще стартира от следващата година, когато всички здравноосигурителни дружества, които предстои да се включат в пазара на задължителните здравни услуги, ще бъдат лицензирани от Агенцията за финансов надзор по Кодекса за застраховане.
Те обаче ще продължат на практика да са здравноосигурителни фондове. Ще им се даде възможност от началото на 2009 г. да набират лица, като изискванията, заложени в последните документи е да имат уставен капитал от 10 млн. лв. и минимум 100 хил. души в списъците си. Парите от увеличената с 2% вноска ще постъпват в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и всъщност новите дружества ще излязат на пазара на здравни услуги в началото на 2010 г.
Дотогава средствата, набирани от допълнителните 2%, ще бъдат ли замразени в бюджета на касата, или ще се използват?
- Засега все още не е решено как ще бъдат изразходвани. Това ще се обсъжда допълнително. Моето лично мнение е, че този нов модел на практика функционира само в няколко държави, които са в различна икономическа ситуация, несравнима с нашата. Освен това не са представени рисковете от действието на този модел. Трябва да има изграден квалифициран административен капацитет. С такъв в момента разполага НЗОК, имам предвид квалифицирани медицински специалисти и икономисти, за да работят с тази материя. Освен това задължително този нов модел трябва да се впише в Националната здравна стратегия и националната здравна карта, които трябва да бъдат приети до края на годината.
Как ще се съчетае здравното застраховане със солидарния модел, който според здравната стратегия трябва да се запази?
- Отново повтарям, че само лицензирането е по застрахователния кодекс, а фондовете остават здравноосигурителни. Трябва да се елиминира рискът дружествата да записват само здрави, млади и богати хора, а за касата да останат бедните и болните. Това ще стане, като им се забрани да отказват на граждани, които искат да се осигуряват при тях. Предвижда се също създаване на гаранционен фонд, който да предпазва дружествата от фалит.
Освен това частните фондове ще имат фиксиран процент право на печалба и това е новият момент, защото при НЗОК всички плащания са за дейности и институцията няма право да си начислява печалба. Засега този процент все още не е определен. Административните разходи на НЗОК в момента са 2.1% и разходите на дружествата, които ще се включат в задължителното здравно осигуряване, също не трябва да надхвърлят този процент.
Как ще се съревновават фондовете на равни начала със здравната каса, когато те ще имат право да си начисляват печалба, а касата - не?
- Всичко все още е в процес на доразработване. По принцип моделът е ясен, остава да се уточнят детайлите. Предстои подробностите да се дискутират с представителите на дружествата. Наскоро имахме такава среща и д-р Спас Спасков, който е председател на такъв частен фонд, каза, че те напълно отговарят на критериите и изискванията, които ще бъдат поставени. Идеята е да има конкуренция и равнопоставеност на пазара. По този начин ще се гарантира едно по-високо качество и ще се подобри достъпа до здравни услуги. Ще се осигури и една по-голяма удовлетвореност от страна на пациентите и по-сериозна мотивация от страна на медицинските специалисти.
Да приемем, че здравната стратегия ще бъде приета, каква е гаранцията, че ще се изпълнява от следващото правителство?
- Би трябвало да я изпълнява, защото в нея са залегнали всички приоритети, които са договорени по линия на Европейския съюз.
Вие сте председател и на Националното сдружение на областните болници, скоро внесохте декларация до министъра с исканията на организацията. Какви са те?
- Внесохме декларация с 22 искания. Те идват в момент, в който на практика не се водят преговори за Национален рамков договор (НРД). Притеснени сме, че вече трета година цените на медицинските услуги не са актуализирани. Направихме си труда да изготвим изчисления за процента на недофинансираност на клиничните пътеки, по които се работи в областните болници, и представихме списъка на министъра, на председателя на управителния съвет на НЗОК и на изпълнителния директор на касата.
Факт е, че УС на институцията взе решение голяма част от цените на пътеките да бъдат увеличени от 1 октомври с 10%. Ние обаче настояваме актуализацията да е с процента на инфлацията, който за последните 2 години е 27%. В противен случай има опасност поради това, че разходите по издръжка на болниците са повишени заради увеличените цени на енергоизточниците и медикаментите, тези болници да започнат отново да трупат дългове.
Смятате ли, че областните лечебни заведения са по-ощетени от малките болници?
- Областните болници гарантират здравеопазването в отделните региони и националната здравна сигурност, в тях се лекуват повече от 60% от пациентите в страната. Предните години имаше опасност много от тези болници да изпаднат във фалит и заслугата на ръководството на Министерството на здравеопазването е, че бяха оптимизирани разходите и от 240 млн. лв. дълговете спаднаха на 40 млн. лв. Голяма част от средствата трябваше да послужат за увеличаване на трудовите възнаграждения.
Знаете, че тази година има подписан нов колективен трудов договор, в който са залегнали по-високи параметри за стартовите заплати на медицинските специалисти. В много болници обаче те не могат да се изпълнят, защото лечебните заведения имат дългове и законът забранява в такива дружества да се вдигат възнагражденията.
Имате ли предложения от различни компании за публично-частно партньорство?
- Имали сме многократни срещи с различни фирми, предимно за скъпа апаратура, които ни предлагат публично-частно партньорство. Това е един добър начин да се увеличи дейността на болницата с осигуряването на добра техника, като разходите, а след това и приходите се делят с инвестиращата компания. Надявам се и в бъдеще да продължим тези контакти, за да се изградят различни нови структури и да се върви към един по-голям обем и по-добро качество на здравните услуги.