- Ние не продадохме зала "Универсиада", а 50% от акциите на дружеството, което управлява и стопанисва. Много хора се опитват да интерпретират, че сме продали имоти, а се продадоха акции. При един устав, който абсолютно блокира двете страни. Без пълно мнозинство не можеше да се вземе никакво решение за залата. Действахме при форсмажорни обстоятелства и продажбата беше абсолютно наложителна. Трябваше да инвестираме 2 млн. лв. в дружеството "Универсиада", за да можем да си платим задълженията и то да продължи да функционира. Ние не разполагахме с тези пари. А и да ги имахме, според мен не е целесъобразно да ги наливаме там, защото след две години щяхме да сме в същото положение. Водихме преговори с частния партньор. Той пък не беше съгласен едностранно да налива пари. Така се стигна до това решение.

 

- От кредита за купуване на земята. Не знам каква е била идеята, защото не съм участвал в тази процедура. Може би на земята се е гледало като на инвестиционен актив, който да носи приходи. Впоследствие се оказа, че такива не могат да се очакват. Една част от терена се оказа спорна. Друга част са зелени площи. Залата даже няма достатъчен паркинг. Теренът по никакъв начин не може да се развие. Другият голям проблем дойде от това, че основните приходи дружеството набираше не от основната дейност - спортни мероприятия и концерти, а от базара към залата, който се оказа абсолютно незаконен. Странно за мен, той е търпян 10-12 години и в момента, когато влязохме като ръководство, компетентните органи изведнъж се активизираха. Те направиха предписание базарът да се ликвидира. Направихме бизнес план, решихме да премахнем базара и да възстановим функциите на зала "Изток", да се направят няколко търговски помещения откъм лицето на залата, но нормални, със законни проекти, от които да взимаме наеми. Теглихме още един заем за възстановяването на тази зала, ремонта на фоайето и изграждането на нови търговски площи. Зала "Изток" може да се използва за допълнителни приходи от организация на промоционални събития, коктейли и т.н. Почти завършихме и търговските помещения, но пак година и два месеца пожарната ни бави, за да ги вкараме в експлоатация. За повече от година загубихме абсолютно всички източници на приходи, като изключим чисто спортните събития. А те бяха поддържани на социална цена - 1100 лв. на ден. Дори залата да е уплътнена 30 дни, което е невъзможно, това са приходи от около 30 хиляди лева, а издръжката е между 60 и 80 хил. лв. на месец в зависимост от сезона.

- Кредитът с натрупаните лихви в момента е 3 милиона лева. Те се дължат от дружеството, което поради невъзможност да ги плати от собствени приходи, се наложи акционерите да осигурят по 1.5 милиона лева. Смятам задължението на НСБ общо 2 милиона лева, защото бяха необходими спешни инвестиции в част от инфраструктурата към залата. Търсихме решение. Първо пристъпихме към продажба на хотела в Златни пясъци. Нека всеки отиде да го види за какво става въпрос. Той е с 60 легла и е абсолютно нерентабилен. Няма как с приходите да си покрие издръжката. Три пъти сме му смъквали цената и пак не успяхме да му намерим купувач. Случихме много лош момент, защото там почти няма хотел, който да не се продава. А и самият хотел не е за туристически бизнес.

- Така е. Хотелът има разгърната площ пет декара, а земята е общо 7-8 декара. Като започнахме да го продаваме, се надявахме някой да го вземе заради това. Само че около този хотел стана жилищен квартал. Построиха се блокове и се продават апартаменти, а този бизнес зацикли. Последната цена на хотела беше около 3 млн. лв. и пак никой не се яви.

- Кредитът ни е наследство. През 2005 г. областната управа е продала земята от общо 18 декара на дружеството "Универсиада". Една част са застроени от самата зала, а свободните са 10-11 дка. Впоследствие "Софийски имоти" предявяват претенции към 5-6 дка. Води се дело, което още е на първа инстанция.

- Не знам как ще се разруши залата, защото тя е със статут на паметник на модерната архитектура. В София коефициентът на интензивност на застрояване при спортните зали е много нисък и при "Универсиада" той даже е преизпълнен, но случаят е заварен. Отделно около 1/3 от терена са зелени площи и по закон няма как да се смени тяхното предназначение.

- Ако аз трябваше да правя сделката, доста бих се замислил. Бих купил например паркинга, който е общински и може да носи приходи.

- Не виждам законова възможност за друго. В договора има доста сериозни неустойки. Ако някой смята, че може да плати неустойката и да разруши залата, за да строи - не знам. По мое мнение е трудно осъществимо от чисто законова гледна точка. Може след 10 години нещата да се променят. Форсмажорни са и други обстоятелства - при нас за всички обекти осъществяването на спешни инвестиции е въпрос на оцеляване. Те са в трагично състояние не от вчера. От 4 години молим за средства за спешни и неотложни ремонти. Част от тези обекти действително са необходими и за тях има търсене, но не могат да работят. "Спортпалас" например е една развалина, затворен е от пет години, а за него още има запитвания от чужбина и до днес. Ако той се направи, може да се ползва и от нашите спортисти, и да носи приходи за дружеството. Сега нямаме почти никакви обекти, които могат да извършват търговска дейност.

- Първо беше изготвена оценка от лицензирана оценителска фирма, каквото е искането на закон.Тя беше за 8.2 млн. лв. Общо взето, я увеличихме с около 50% и започнахме преговорите от 11 млн. Но в един момент се оказа, че не само цената е проблем, а и какво се случва със залата. Тръгнахме да преговаряме за гаранции, че залата ще функционира и ще е достъпна. Тази процедура се проточи около пет-шест месеца. Бавихме максимално, защото имахме надежда, че ще получим някакви пари от бюджета като увеличение на капитала на дружеството за изпълнение на инвестиционната програма. Тогава можеше да се мисли да се теглят кредити, макар че имаме и друг кредит от 1.5 милиона лева за стадион "Юнак", който също е наследен. Ако бяха постъпили пари, това можеше да промени ситуацията. Но ако трябваше да вземем и втори кредит, можеше да стане само в случай че тръгне "Спортпалас" и започне да носи приходи. В момента това е един неработещ актив и е само на загуба.

- Имаше и такава идея, но оценихме, че ситуацията става много трудна. Когато преговорите започнаха сериозно, в България пазарът на акциите не благоприятстваше подобно решение. Ако бяхме тръгнали да продаваме акциите преди 2-3 години, ситуацията щеше да бъде коренно различна. А също, ако продавахме имот, а ние продаваме блокирани акции.

- Защото изчаквахме купувачът да преведе парите  съгласно договора и сделката да бъде завършена. В договора вкарахме такива неустойки, че ако не бяха платили с тях щяхме да покрием необходимите средства за кредита. Те платиха на 20 декември. Обмисляхме да обявим тогава, но пък идваха много празници, в които вестниците не излизат. Тогава можеше да се каже, че сме се опитали да го скрием от обществеността. Затова го направихме веднага след Нова година.

- При приключването на сделката разбрах, че ще купят един от големите баскетболни клубове. Явно имат друга дългосрочна стратегия. Надявам се, че това ще е допълнителна гаранция за развитието на залата. Но и сега в договора има достатъчно гаранции, че "Универсиада" ще работи поне при тази икономическа ситуация. За нас е важно, че залата ще работи за спорта и че си решаваме проблемите с неотложните ремонти.