Боряна Димитрова: Мнозинство ГЕРБ - десница е възможно при привличане на нови групи избиратели

Какво би повлияло повече на настроенията за участие или не в изборите - послания в посока към запазване на статуквото, които пораждат усещане за сигурност, или повече отговори, макар и трудни, на предизвикателствата на икономическата криза и неуспехите на еврочленството?
- Не е тайна, че през последните години много хора не само загубиха интерес, но дори се отвърнаха от политиката. От една страна, обръщането към частния живот - работата, семейството, децата, приятелите, е съвсем естествен процес, човек не може да живее в състояние на постоянна мобилизация. До изборите тези хора ще вземат решение и процесите, които сега текат, са особено важни за техния вот. От друга страна, не можем да си затваряме очите, че публичното и медийното пространство немалко допринесоха за загуба на ориентир в политическите позиции и разграничителните линии. А когато човек губи ориентир, бързо се дезинтересира. Такъв човек е лесна мишена на различни търговци - от продавачи на надежда до купувачи на гласове.
На предстоящите избори важна роля ще играе темата за икономическата криза. Страховете от нея нарастват изключително бързо. Само за 4 месеца спадат наполовина онези, които са смятали, че отражението й у нас ще е умерено, за сметка на определящите го като "силно". Тук е налице огромен глад за информация. Хората искат да се говори: какво да очакват за работните места и заплатите, накъде ще вървят цените, какво ще стане със спестяванията, кредитите. Онази партия, която успее да предложи най-ясни, разбираеми и приемливи решения - за изхода от кризата, за борбата с корупцията и злоупотребите с еврофондовете, ще вземе категоричен превес в изборната борба.
Кои послания са по-печеливши?
- В обществото има нагласи както за залагане на познатото и сигурното, така и за търсене на нови лица и решения. С нарастването на страховете привърженици на втората теза се увеличават, но битката на този терен тепърва предстои. Тук изграждането на образа на можещия, компетентния, на знаещия как да се справи с положението е от ключово значение.
Каква избирателна активност може да се очаква на изборите за евродепутати и за Народно събрание?
- Към момента степента на интерес към предстоящите избори е умерен. Около 30% биха гласували на евроизборите и около 50% на националните. Предвид процесите, за които говорихме обаче, и особено ако има сблъсък на тези между основните опоненти, очаквам този интерес да нарасне.
Купуването на гласове беше порицано и от Европейската комисия. Забелязвате ли воля у политиците да вземат мерки срещу тази практика?
- Умерен песимист съм за прекалено оптимистичен развой. Има чисто обективни предпоставки, които намаляват тежестта на купуването на гласове в национални избори. Много по-лесно и икономически изгодно е да "напазаруваш" 500-1000 гласа и да излъчиш кмет в малка община, отколкото 12 000 -14 000 гласа, необходими за депутатски мандат. Същевременно обаче на различни места вече се активизират политически брокери, които предлагат 2, 3 или 5 хиляди гласа и в зависимост от офертите са готови да ги предоставят на различни партии. Моят песимизъм произтича именно от масовизирането на това явление. Когато партиите веднъж са позволили духът да излезе от бутилката и цяла пирамида от хора вече имат интерес от изборната търговия, тогава пресичането й става изключително трудно. То изисква много по-цялостни и радикални мерки. Другият проблем е, че у нас всяко правило се пише успоредно с механизмите за неговото заобикаляне. Реално най-ефективното противодействие виждам във високата избирателна активност и наличието на широка мрежа от граждански наблюдатели.
Какъв ефект може да предизвика провеждането на два избора скоро един след друг?
- В България, а и в много други страни, два вота са били близо един до друг само когато са се провеждали избори на два тура. Практиката показва, че водещите на първия тур използват инерцията и най-често усилват преднината си на втория. Оттук и очакването, че тъй като евроизборите ще са с по-ниска избирателна активност, те ще облагодетелстват партиите с твърди ядра. В това има математико-електорална логика, която може да сработи в полза на БСП, ДПС и "Атака". Онова, което е трудно да се отчете в момента, а със сигурност ще повлияе, е т.нар. реакция на следващия ден, т.е. в деня след изборите. Ако партии, към които има висока обществена нетърпимост, се окажат със свръхвисока тежест, победата им може да се обърне срещу тях. Доста хора могат да се окажат мотивирани да гласуват "против" картината, произведена на първите избори.
Как създаването на оста СДС - ДСБ пренарежда политическата картина? Може ли да се очаква преливане на гласове между ГЕРБ и дясната коалиция?
- Тази "ос" е само на няколко дни, а вече десетки сценарии за пренареждане бяха направени - от пълна промяна, до пълно фиаско. За да не ги умножавам безцелно, бих искала да обърна въпроса - каква е ситуацията, в която се появява новата коалиция? Три неща си струва тук да бъдат отбелязани и "държани под око" в близките месеци:
Първо, основният субект в дясно, ГЕРБ, е в състояние на макар и лек, но постоянен спад. Неговите избиратели са изключително пъстри и разнородни. Те са променяли вота си неведнъж, преминали са през ОДС, НДСВ, някои през СДС/ДСБ и "Атака" и в зависимост от обстоятелствата, а и от поведението на лидера могат отново да го сменят. Мобилизацията им за гласуване е слаба особено по отношение на евроизборите. Първите проучвания сочат, че на този вот дистанцията ГЕРБ - БСП се очертава по-малка, отколкото на националните. При цялата условност на сегашните прогнози към момента ГЕРБ би взел 30-35% от действителните гласове за парламент. Това поставя изключително трудната задача пред дясната или десните коалиции да прибавят още 15% действителни гласове, за да сформират правителство. Преливането на гласове между ГЕРБ и десните, което макар и ограничено съществува, не помага за постигането на общ управленски проект, защото не увеличава общия потенциал. Десните ще трябва да се обърнат към нови групи, които не са гласували през последните години. Ще припомня само, че когато в България е бил налице силен вот антистатуквото, той винаги се е опирал мощно на младото и средното поколение. Тъкмо сред тях обаче делът на негласуващите продължава да бъде най-висок.
Второ, коалицията СДС - ДСБ може да разчита на около 8% от действителните гласове според проучването на "Алфа рисърч", което течеше на терен в момента на нейното обявяване, поради това не отчита напълно ефекта от сформирането й. В същото проучване обаче два пъти и половина повече анкетирани, самоопределящи се като хора с десни възгледи, но неподкрепящи ГЕРБ, се обявяват за обединение на десните партии. На тази база може да се приеме, че 13-15% от гласувалите е таван, който може да бъде постигнат, но при сериозни усилия и единодействие на новата коалиция. И отново подчертавам - при отваряне към нови социални групи. Ако ГЕРБ и десните действат като скачени съдове, шансовете за мнозинство намаляват. И обратното. Тук, разбира се, влияние ще оказва и подкрепата за НДСВ и Движение "Напред". Като профил техните избиратели частично се покриват с десните и предпочитаният от тях вариант за управление след изборите също е дясноцентристка коалиция.
И, трето, досегашната слабост на традиционната десница дава тласък за отливане на най-радикалните опозиционни настроения към "Атака", която не само бележи ръст през последните месеци (докъм 8%), но притежава и много мобилизиран електорат, а по всяка вероятност и допълнителен скрит вот. Колебливите послания вдясно от типа, че "европейската народна партия е против сътрудничеството с националистически формации", са твърде слаби като аргументация и ако не бъдат поставени по-ясни разграничителни линии, дясното може да се окаже силно притиснато от партията на Сидеров.
Какъв ефект би имало евентуално присъединяване към СДС - ДСБ на партии като БНД, "Новото време", "Ред, законност и справедливост"...?
- Въпросът е много повече политически, отколкото електорален. Привържениците на всяка една от тези партии са от такъв порядък, че трудно могат да бъдат уловени със социологически инструменти. Което обаче не означава, че дясната коалиция може да си позволи лукса да се лиши от който и да било глас. За да формира управленска алтернатива, тя се нуждае от много повече гласове, отколкото получи Неделчо Беронов, "Десният алианс за София" или отколкото проучванията сега регистрират. Електорално решение задачата няма, нужно е политическо. То трябва да даде ясен сигнал - дали тази коалиция се обръща към всички десни, реформаторски настроени избиратели (не партии, не лидери, а избиратели, които не носят греховете на лидерите), предлагайки им общи принципи, визии и мерки за управление, или продължава да се взира в себе си и сенките от миналото.
Участието на "старите" лидери в листите би ли имало ефект върху изборните резултати и в каква посока?
- Позитивен ефект би имало, ако коалицията успее да наложи такъв модел на поведение, да изведе на преден план такива идеи и личности, че да направи безсмислено обсъждането на този въпрос.
Какви хора гласуват за партията на Яне Янев? Видима ли е тя през социологическите изследвания?
- Като обществена подкрепа партията на Яне Янев е от кръга на партиите, за които вече говорихме, но самият той е по-ясно разпознаваем. Харесват го хора, близки по профил до избирателите на "Атака", а и доста от самите тях. Дефицитът на ярко опозиционно поведение от страна на традиционната десница увеличава шансовете на хора като Янев, също както и на "Атака".
Има ли промяна в подкрепата и профила избиратели на ДПС?
- Не, ДПС си остава партия на турския етнос, около която гравитират и част от ромите, но техният вот отива също към БСП и ГЕРБ, вероятно и към други партии. Подкрепата за ДПС е близка до тази, която получи на миналите избори и по всяка вероятност ще я запази, предвид феноменалната избирателна активност, която успява да осигури.
Какъв ефект би имало създаването на либерален алианс между ДПС и НДСВ?
- Електорално - никакъв. Каквато и да било коалиция с ДПС получава ни повече, ни по-малко от гласовете на движението. Политически обаче това би бил изгоден за БСП ход, защото ще й позволи да се дистанцира поне отчасти от негативите, които ДПС носи. За НДСВ, обратното, ще му донесе нови негативи.
Има ли динамика в подкрепата за БСП? Корупционните скандали, негативният рейтинг на много от министрите й, неуспехите на еврочленството и газовата криза отразяват ли се на електоралния потенциал на партията? Има ли ефект промяната в посоката на посланията - към по-ляво настроените, към пенсионерите? Отцепването на партия на Илия Божинов предизвика ли някакъв отзвук?
- През последната година, когато се разразиха и най-големите скандали, подкрепата за БСП е спаднала с около една четвърт. Въпреки това благодарение на твърдия си електорат от възрастни хора и живеещите в селата тя запазва по-висока подкрепа от правителството. По отношение на посланията БСП реагира твърде гъвкаво. Като не успя да разшири влиянието си върху средните слоеве, тя смени линията на говорене и това забави сериозната електорална ерозия от средата на миналата година. По-левите от БСП партии и течения служат по-скоро за натиск към по-голяма преразпределителна роля на държавата. Във всички случаи БСП не е лесен противник - електоралната база, лоялността, способността за мобилизация не могат да бъдат пренебрегнати. Консолидацията вляво е силен пример как за да има силна политическа алтернатива, от която България наистина се нуждае, е необходима и консолидация вдясно.