- Тази година събираме по-малко приходи от миналата заради икономическата криза. Но анализите ни показват, че спадът на приходите при нас е по-скоро в резултат от кризата в другите държави, отколкото в България. Основно се усеща разликата при нефтопродуктите. Цената на петрола падна драстично, много под очакваните нива за годината. Много поевтиняха и металите и рудите. Най-големите ни приходи са от тези стоки. По тази причина събираме около 120-130 млн. лв. по-малко на месец от ДДС.

- От акцизи за тримесечието сме събрали 32 млн. лв. по-малко, общата сума е 822 млн. лв. Миналата година срокът за ползване на бандеролите на цигарите със стар акциз беше шест месеца, а сега само три, затова очакваме от следващия месец да почнем да наваксваме.

Има малък спад в потреблението на горивата. Има и тенденция за преход от по-високите ценови категории към по-ниските, което се отразява върху косвените данъци.

- Контрабандата е риск, с който се борим постоянно. В съседни държави като Сърбия, Македония и Молдова цените на цигарите са значително по-ниски. Нормално е да се насочи контрабанден поток, но засега е на ниво куфарна търговия. Не са засечени организирани канали или, ако ги има, те не са резултат на новите явления, а са канали, които си вървят от години и с които нашите колеги се борят от години.

- Всички акцизни стоки са рискови. Горивата, цигарите и спиртните напитки винаги са били стоки със сравнително висок риск. От гледна точка на плащането на акциза са важни автомобилите. Ние нямаме митнически контрол на вътрешните граници, а в повечето страни членки те не са акцизни стоки и не се придружават със специални документи.

Затова единствената бариера е необходимостта от регистрация в КАТ. Колегите от Пътна полиция всеки месец ни дават данни с регистрираните автомобили. Ние анализираме дали са дължими, платени ли са, пишем писма, покани. Това е сложен процес, тъй като адресите често се сменят, собствениците трудно се откриват. Но ние си работим в тази насока и съвсем скоро ще се видят и конкретни резултати.

- Това са вътрешнообщностни доставки и са изцяло в прерогативите на НАП.

- Имаме план за взаимодействие и за съвместни мерки, като "Краун ейджънтс" се явяват координатори. Ние ще си помагаме, но няма да вършим работа, която не е в нашата сфера. Ще извършваме съвместни действия в тези области, които са предмет на контрол и от НАП, и от митническата администрация. Засиленият контрол ще може ли да компенсира спада на икономическата активност?- Засиленият контрол винаги има добър ефект, стига да не пречи на бизнеса.

Трябва да се внимава покрай сухото да не изгори и суровото, защото е много важно в момента да не се затруднява работата на фирмите. Разбира се, в рамките на един силен контрол, който да не позволява нелоялна конкуренция от фирми, решили да не спазват закона.

- Всяка администрация си е създавала система за автоматизиране на собствените процеси. Ние и сега работим много с НАП, правим справки и си обменяме информация. Въпросът е, че информацията, която разменяме, е класифицирана - данъчна или служебна тайна. Трябва да се подходи много внимателно, за да може хората да си вършат по-добре работата и в същото време да не се позволят злоупотреби, ако изведнъж се даде достъп на няколко хиляди души.

БИМИС е чисто българска информационна система на митниците, а чрез модула ТАРИК сме свързани с Европейската комисия. В момента в процес на разработване е система за управление на акцизите, тъй като там по редица причини европейското законодателство не е уеднаквено, но върви такъв процес. В рамките на този процес ще се развива и нашата система, тъй като в един момент след няколко години тя ще се интегрира със системите на останалите страни членки.

- Технически достъпът е даден, но само определени хора могат да ползват тази информация, защото законът позволява толкова. Трябва да има законодателни промени, да има механизъм, които да позволят на повече хора да работят с информацията, но да не позволяват злоупотреби.

- В момента имаме най-доброто сътрудничество от години, извършваме съвместни проверки и свързването на информационните ни системи ще сложи последния щрих във взаимодействието ни. Технически нещата са готови. И към момента се правят справки, но за да влезе в широка употреба, трябва да се създаде правната рамка.

- Много време ще ни е необходимо, защото броят на върнатите бандероли и на цигарите, които трябва да се унищожат, е много голям. На нас ни бяха върнати към 47 млн. броя необлепени бандероли, получихме от фирмите и около 75 млн. кутии с цигари, облепени със старите бандероли, които да се унищожат.

-Ще пренасочим хора към тази дейност. Допълнително обучаваме наши служители, за да са експерти в разпознаването на бандеролите.

- Не е върнат акцизът за предишните 47 млн. необлепени бандероли. Течеше процедура по проверки и администриране и издаване на съответните административни актове. Ние не връщаме акциз, а по-скоро го прихващаме, тъй като с освободения финансов ресурс фирмите си заявяват от новите образци бандероли и ги получават.

- Не преговаряме, тъй като унищожаването е по желание и в интерес на фирмите. Ние имаме контролните функции и трябва да се съгласим със съответния обект. Приели сме изгаряне до пълно унищожаване. До момента са водени преговори със завод във Врачанско, прави се запитване и до "Златна Панега", преговаря се и с някои други заводи, включително металургични. Там изискването ни обаче е да няма никакъв страничен достъп до пещите заради горчивия опит в "Кремиковци". Там се оказа, че има достъп до лентата, която води стоката до пещта.