Вивиан Рединг: Имате нужда от независим регулатор за телекомуникациите

"От днес отново съм глупава." Това е най-силният комплимент, който Вивиан Рединг е получавала. Направила го чистачката във вестника, в който работила в Люксембург, когато преди 30 години напуснала журналистиката, за да влезе в политиката. Жената й обяснила, че като четяла нейните материали, разбирала за какво всъщност става дума. Това сподели еврокомисарят по време на неформалната си среща с редактори от българските медии на 2 май в София. Може би журналистическият бекграунд обяснява успешния начин, по който Рединг представя нещата, които се бори да промени или върху които иска да съсредоточи внимание. Разговаряхме с нея по няколко актуални за България и за Европа теми, свързани с регулацията на телекомуникационния пазар и интернет. Няколко дни по-късно ЕП отхвърли пакета за телекомите, който Рединг очакваше да бъде приет
Най-голямото намаление на цените на мобилните услуги в България беше оставено за последния период - юли 2010 г. Има забавяне и по отношение на преносимостта на номерата. Българската Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) вече ви представи три свои анализа за пазара. Как оценявате работата й като регулатор?
- КРС положи големи усилия, за да се движи в правилната посока. Но има още толкова неща, които трябва да се направят, и те се случват много бавно. Такъв пример е именно преносимостта на номерата. Имаше срок, в който трябваше да се свърши, и за съжаление не е. И начинът, по който се отлага, може да е дискриминация за малките оператори, но със сигурност е дискриминация за потребителите. Това не е нормално и трябва да се промени много бързо. Трябва да се случи прозрачно, да е съобразено с цената на разходите за трансфер и бърза услуга - не за 25 дни, а за 1 ден. Особено след като парламентът ще реши този срок като част от реформите на телекомуникационния пазар (пакетът за телекомуникациите не беше приет в сряда).
Ако не може за 1 ден и има забавяне, какъв ще е ефектът за България?
- Ако изискването е прието като европейско законодателство и не го спазите, ще трябва да преминем към наказателна процедура*.
В момента се планира увеличение на членовете на КРС от 5 на 9 комисари. Вкарва се през Закона за публичното радиоразпръскване и новите попълнения трябва да бъдат избрани от настоящия парламент преди изборите. Според вас имаме ли нужда от по-голям регулатор за телекомуникациите?
- Имате нужда от независим регулатор. И когато казвам независим, имам предвид независим от индустрията и независим от правителството. Така че оставете го да работи, не се месете, нека да прилага правилата, като те трябва да бъдат пропорционални - да не са дискриминационни за индустрията и да са в интерес на потребителите. Аз съм се изправяла срещу опозицията на много правителства, за да въведа в новите телекомуникационни правила, че регулаторът трябва да бъде абсолютно независим. Защото всъщност това е единственият начин да имаш истинска регулация. Затова моля политиците да не се намесват в работата на регулатора.
До вас имаше няколко сигнала за процеса на дигитализация на радио- и телевизионния сигнал, който тече в момента. Имате ли вече становище?
- Знаем, че има 2 закона и една процедура за търг. В момента ги разглеждаме много внимателно и от гледна точка на прозрачност и на равнопоставеност. Но аз имам моите съмнения. Когато финализираме анализа, ще представим позицията си.
В България има монопол на БТК около 97% за фиксираната телефония. Трябва ли според вас това да се регулира?
- Когато има монопол на някой пазар, важно е да се отвори инфраструктурата за конкуренти. Да имаш правила, които позволяват на потребителите да избират. Затова преносимостта на номерата е едно от важните неща и затова сме толкова категорични за него. Защото е измерител създаваш ли възможност за конкуренция и позволяваш на потребителите да се прехвърлят от един на друг оператор. Изборът тук не е много голям, но проблемът е, че го правиш невъзможен, ако потребителят е решил да прехвърли номера си.
В България минахме през голям дебат, че не може МВР да следи данните в интернет безконтролно...
- Неприкосновеността на личните данни е едно от най-важните ни европейски права. Не виждам причина да се третира различно за интернет и за, така да се каже, външния свят. Ние настояваме потребителите да имат своята конфиденциалност и европейските правила трябва да я гарантират. Изключенията могат да бъдат правени онлайн по същия начин както офлайн - когато потребителят доброволно дава достъп до своите данни или когато съдът разреши достъп заради заплаха от престъпления или тероризъм.
Има инструменти, с които да се следят престъпниците и в реалния живот, и в дигиталния. Няма причина да се елиминират всички правила за защитата на личността в новите технологии.
В Италия и в България имаше коментари, че липсата на лесен достъп до контактите в интернет затруднява залавянето на престъпници. Че те използват Skype, за да се крият. Може ли Skype да бъде проблем?
- Това е въпросът на вътрешните министри за пазенето на данните. Вярвам, че има технологии, с които да си свършат работата и да не елиминират всички граждански права. Ще бъде грешка да бъдат обвинявани в грехове VoIP, което е европейско откритие, и Skype, който е европейски бизнес със световна значимост. Трябва да се оцени важността им за потребителите и да бъдат оставени да се развиват.
В предпоследното си интернет обръщение предложихте нещо като суперполицай за киберсигурността?
- Това е друг въпрос. За кибератаките на инфраструктурата - каквато видяхме в Естония, а и в други страни. Нашите анализи показват, че наистина тези атаки идват от организирани групи. И затова трябва да сме готови да се борим срещу тях. Заедно. Ако една територия е атакувана, останалите да са солидарни и да й помогнат. Да сме подготвени и да имаме координация да приложим мерките. Има нужда от координатор, затова предложих да имаме "господин киберсигурност" .
Говорите и за общ пазар на онлайн услуги?
- Не може да градим Европа без граници и след това да поставяме граници там, където всъщност няма граници - интернет. Ако искаме интернет потребителите да имат свободен достъп до съдържание или да купуват съдържание легално, трябва да отворим пазара. Иначе ще ги подтикваме към пиратство. Не искаме това. Искаме нови бизнес модели. Правна рамка, лесен достъп, приемливи цени - само тогава можем да преборим пиратството.
В България все още няма приета стратегия за широколентовия интернет и достъпа до него в селските и отдалечените райони. Има само проект. Какви последици може да има това?
- Аз лансирах политиката "Широколентов интернет за всички". По различни причини. Днес широколентовият интернет като инструмент е истински двигател за икономически ползи и продуктивност. Ако си малък бизнес някъде в страната и нямаш интернет връзка, ще загубиш спрямо твоите конкуренти. За да се движи бизнесът напред - малък, голям, ние имаме нужда от него. Това ще бъде инструментът на потребителите за лесна и бърза връзка и оттам достъп до образование, дори до здравна помощ - например дистанционния медицински мониторинг. Затова има нужда от него много повече в отдалечените райони. В градовете е лесно, но е важно за селските райони. Призовавам правителството стратегията за широколентовия интернет да не е само на хартия, а да я приложи на практика. ЕК предвиди 1 млрд. евро за широколентов интернет в селските райони и това е ясен сигнал за посоката.
*ЕК може да започне наказателна процедура срещу България за неспазване на европейското законодателство. Ако България не спази ангажимента си в определен срок, може да бъде изправена пред Европейския съд в Люксембург.
Телеком регулациите остават за следващия Европарламент Европейският парламент отложи влизането в сила на пакета за телекомите на последната си пленарна сесия тази сряда. Той включва три доклада за адаптиране на законодателството за телекомуникациите към технологичните и пазарни развития от последните години. Пакетът трябваше да сложи край на пазарната доминация на големите оператори и да подобри конкуренцията и регулацията в сектора. Това обаче се отлага заради спорна поправка в текста, която според потребителски групи може да ограничи свободата в интернет, като задължи доставчиците да режат достъпа на потребители, ползващи интернет за нелегално сваляне на съдържание, което е защитено с авторски права. Парламентът прокара в пакета текст, според който това може да стане само със съдебно решение, докато страните членки и ЕК искат това да е правомощие на полицията или национален регулатор. Институциите ще търсят общо мнение по спорния въпрос в рамките на т.нар. помирителна процедура след европейските избори. Отлагането оставя без достатъчна защита други важни потребителски права като смяната на оператора в рамките на 24 часа, получаването на прозрачна информация за тарифи и договори и защита на личните данни. По тези идеи, както и по изискванията за подобряване на конкуренцията в сектора и достъп до мрежата за повече компании няма различия. |