- Въпросът е по-скоро доколко са подготвени българските предприемачи и мениджъри за периода на криза. Това не е първата, няма да е и последната криза. Компаниите в световен мащаб имат мерки за гарантиране на стабилност, които са неразделна част от корпоративните им стратегии, и ключов елемент е навременно предприемане на съответните действия. За съжаление голяма част от мениджърите в България не предприеха адекватни мерки. Този факт обаче може да ни изиграе лоша шега. Като цяло част от компаниите правилно се ориентираха, но други не успяха да се подготвят за кризата.

- Има различни мерки, които могат да се вземат. Някои от тях са правилно управление на паричните потоци, диверсифициране на продуктите и клиентската база, ограничаване или отлагане на някои от инвестициите. Все пак сигналите за кризата бяха отдавна, зависи кой как ги разбира.

- Доста съм мислил на тази тема докъде трябва да е ролята на държавата. В идеалния случай държавата основно трябва да се занимава с регулаторните дейности и да не допуска създаването на икономически диспропорции и балони, които са причина за най-тежките кризи. За съжаление винаги държавната регулация изостава от поведението на икономическите субекти.

Ако говорим за настоящата криза, изливането на стотици милиарди във водещи световни икономики вече показа някакъв положителен ефект, но аз лично имам опасения за нарастване на паричната маса и сериозни инфлационни процеси вследствие на това наливане на капитали.

- Нещо такова се получава. Няма неплатена сметка и периодът на това разточително потребление със сигурност ще бъде последван от период на много ограничения. Просто няма как, като се раздуят паричните агрегати, те изведнъж да изчезнат. Все пак тази парична маса, която се излива в световната икономика, ще доведе до някакви инфлационни процеси. Естествено големите централни банки и правителствата имат методи и средства за регулиране.

- Тук съм раздвоен - и да, и не. От една страна, винаги човек се чувства по-комфортно, когато може да разчита на някаква сигурност и управление на паричните си потоци и може да избегне външния натиск при наличието на такъв заем. От друга страна, гледам скептично и се притеснявам от рационалното изразходване на тези средства и вероятността за нарастване на външния дълг, който трябва да плащаме по един болезнен начин. По-скоро трябва България да има някаква финансова дисциплина при изразходването на тези средства, но едва ли някой има точна рецепта. Тоест хубаво е да има един заем, стендбай, който да е на разположение, но как точно би се изразходвал той, това вече е съвсем друг въпрос.

- По-скоро си мисля, че те се надяват, че ще има. Възможно е да настъпи движение на пазара през третото тримесечие, но от гледна точка на възстановяване на пазара по-скоро не. Разбира се, финансовите пазари при всяка новина правят опит за съживяване, но друго е в реалния сектор, където се изисква много време да се завърти колелото. Нашата икономика е силно зависима от международните пазари и най-вероятно трябва да очакваме една студена зима. По-скоро следващата година, и то не първата половина, можем да очакваме според мен начало на възстановяването.

- Не, не такава студена, а хладна от гледна точка на икономическата активност, не в прекия смисъл на потреблението.

- Трудно е да се прогнозира това нещо, тъй като сме в период на икономическо забавяне и е трудно да се установи на какво се дължи. Но е сигурно, че нашите партньори изобщо и клиентите държат вече на качеството, разточителното потребление вече го няма на българския пазар, а и самите контрагенти много по-прецизно подбират партньорите, с които да работят.

- Това са два коренно различни типа предприятия. Примерно "Софарма" се намира в една много по-различна среда, това е фармацевтичният сектор, който е донякъде устойчив на световните икономически цикли заедно с някои други сектори като хранителната промишленост и подобни, в крайна сметка хората винаги имат нуждата от стоки от първа необходимост и биха заделили средства първо за тях, а биха отложили други. Така че "Софарма" е малко по-различна от бизнесите, които развиваме в "Доверие ОХ", и не трябва да смесваме двете групи, тъй като това са две коренно различни предприятия и по никакъв начин не допускаме смесване на бизнеса на "Софарма" с този на "Доверие". Те се са развиват самостоятелно, единствено доколкото някои от предприятията на холдинга оперират в близък или подобен сектор просто използваме нашето ноу-хау и управленски опит, никога не смесваме финансови потоци. "Доверие холдинг" е конгломерат от предприятия, които с течение на времето са били купувани през различни периоди след рухването на плановото стопанство, затова и тяхното представяне е по различен начин. С придобиването на контрола върху холдинга придобихме предприятия в различни сектори, основно в областта на текстилната индустрия, строителни, здравни фондове, болници, и подходът към всяко едно от тях е коренно различен, защото самият бизнес е различен.

- Обща мярка няма, но сме се стремили разумно да управляваме предприятията и паричните потоци. Например текстилният сектор, той реагира по съвсем различен начин - кризата на азиатските пазари доведе част от възложителите на поръчки, големи европейски компании отново са в България, тъй като държавната подкрепа за азиатските предприятия вече не беше така силна и те не успяха да се адаптират толкова бързо към световните промени. По този начин ние с нашите по-малки и по-гъвкави предприятия успяхме да извлечем полза от това да върнем на българския пазар някои от контрагентите, които бяха започнали да гледат по на изток.

- До пълно затваряне на предприятия не се е стигало, по-скоро имаше силно свиване на дейността на някои от тях и преструктуриране на други. "Марицатекс" например не е затворена, има силно ограничаване на производството, останаха само някои мощности. Отпадна предачното производство, защото машините бяха много стари и себестойността на продукцията беше много висока. Тоест ние просто преструктурирахме производствата, като основният мотив винаги е бил оптимизация на търговската и финансовата дейност на предприятията от холдинга.

- На този етап сериозни инвестиции не планираме да правим единствено доколкото те трябва да могат функционират и да се самоиздържат, но за мащабни инвестиции мисля, че не е времето и не знаем как биха се развили икономическите процеси в тази област.

- Най-интересното е, че "Софарма" бележи доста сериозен ръст през първите четири месеца на вътрешния пазар. След първоначалния спад се оживиха и международните пазари, което е доста добър старт за годината. По отношение на рецептите засега нямаме наблюдение, тъй като тези ефекти се опитват да бъдат преодолени от крайните дистрибутори и търговците, така че няма спад в продажбите. По втория въпрос - това касае лекарства, които се изплащат основно от здравната каса. Освен това ние не сме във високия ценови сегмент, така че по-скоро това би повлияло на големите компании, продаващи основно оригинални лекарства. Генеричните продукти биха били засегнати в по-малка степен, тъй като те по принцип са по-евтини. Но това са политически моменти. Днес условията са такива, утре някой ще преосмисли действията си. Все пак България е европейска държава и ние не можем да третираме българския народ по такъв начин и да му предлагаме само най-евтиното.