Й. Фандъкова: Бюджетите ще зависят от качеството

Г-жо Фандъкова, кои ще са основните приоритети в работата ви като министър на образованието и науката?
- Не може да се изброят два-три основни приоритета, тъй като образователната система е много сложна. Вече сме направили анализ на ситуацията и имаме разработена програма, в която сме заложили нашето виждане за развитието на системата. Тя трябва да е в основата на развитието на всеки един сектор в
страната, трябва да заеме подобаващо място в държавата.
Как може да стане това?
- Чрез политическо решение, което ГЕРБ вече е заявила. Инвестицията в образованието е важна в дългосрочен план, но е и антикризисна мярка. Това е заложено както в управленската, така и в антикризисната програма на ГЕРБ. Образованието е единственият сектор, за който поехме ангажимент, че няма да се редуцират средства, независимо от кризисната ситуация.
Това означава ли, че в следващите години предвиждате увеличаване на средствата за образование?
- Разбира се, но с колко и кога може да се каже, след като се анализира ситуацията.
А тази година може ли да се отпуснат всички предвидени средства и да не се задържат 10% буфер, както е записано в Закона за държавния бюджет?
- Това едва ли ще е възможно. Ръководителите на училища и университети обаче трябва да са спокойни, че ще бъдат отпуснати 90-те процента. Ще отблокираме и средствата по някои от националните образователни програми. Сред тях задължително са тези за диференцирано заплащане и кариерно развитие на учителите, както и за ремонтите на държавните училища. Задължително трябва да се отпуснат средствата, които вече са спечелени по проекти от училищата.
Качеството на българското образование непрекъснато се влошава. Показват го международни проучвания, както и външното оценяване. Как смятате да обърнете тенденцията?
- Мярката не е една. Качествено образование не се постига за една година и с една стъпка, а с целенасочени инвестиции. Аз не съм привърженик на тезата, че добрата политика се изчерпва със залагане на 5% от БВП за образование. Трябва да продължи усъвършенстването на външното оценяване. Но най-важното нещо, което трябва да се направи бързо, е да се инвестира в човешкия капитал, в учителите. Лошите резултати се дължат не само на сложната и натоварена програма, която не развива ключови умения като съставяне на текст. Ако учителите не са достатъчно подготвени, нямат квалификацията, компетентността и самочувствието, няма как да искаме качествено образование. За това ще насочим усилията си към грижа за учителите.
Значи ще има повече програми за квалификация и преквалификация?
- Задължително. Една от първите ни задачи е да се изготви национална програма за подготовка, квалификация и преквалификация на учителите и да се разработи звено, което да се занимава с това. Обучението на преподавателите трябва да е задължително и да се финансира от държавата.
Какво ще включва то?
- На първо място поддържащата квалификация по съответния учебен предмет. Има хора, които години наред не са посещавали квалификационни курсове, а науката, която преподават, се развива. Задължително ще е обучението по съвременни методи на преподаване. Не можем да подминем и курсовете по информационни технологии. Те не трябва да включват само базови умения, а да позволяват на преподавателите да работят с учебните програми в електронен вариант. Това ще върне и задържи децата в училище. Програмата ще включва и обучение по чужди езици и най-вече английски език, като това ще им позволи да преподават езика на по-малките ученици. Експертите в образователната система също трябва да преминат през допълнително обучение. За повишаване на качеството на образованието трябва да се инвестира и във възпитанието на учениците чрез извънкласни занимания, спорт, изкуства. Поне в началните класове постепенно ще се преминава към целодневно обучение. Гражданското образование също трябва да влезе в училище.
Предвиждате ли модернизация и преразглеждане на учебните програми и учебниците? В последните седем години те се променят поетапно, но тази
година процесът спря на осми клас.
- Новият учебен план, който обхвана и седми клас, предвижда нови програми и учебници. Промяната трябва да продължи, защото децата, които учат по плана, трябва да завършат така, както са започнали. Ще правим обаче и периодична ревизия на учебните програми. Тези, които са добри, няма да се променят, а там, където има нужда, ще правим корекции. Това не е самоцел, а е свързано с промяната в ситуацията. Образователната система не трябва да е затворена, а трябва да дава знания и умения, нужни за реализацията в утрешния ден.
На колко време ще се ревизират програмите?
- На четири години. Но пак подчертавам, че не става дума за задължителна промяна. Например по чуждите езици програмите са съобразени с европейските практики и едва ли ще имат нужда от преразглеждане. По български език и литература обаче не е нужно човек да е специалист, за да си направи изводите, че децата трудно съставят текст. Това показаха и резултатите от матурите.
Предишният екип на МОН отвори дискусията за това дали не трябва да се даде повече тежест на текста при оценяването на матурите. Ще има ли промяна в тази посока още за зрелостните изпити догодина?
- Това е смислено, но не бива да се променят драстично нещата в краткосрочен план. Правилно е съставянето на текст да има голяма тежест, защото това ти трябва в живота. Но първо трябва да научим децата да съставят текст и чак след това да контролираме на какво сме ги научили. За това трябва да се преразгледа програмата по български език и литература, да се квалифицират учителите и след това да променяме начина на контрол. Формата и трудността на зрелостните изпити трябва да е съобразена със знанията и уменията, които учениците получават в клас, за да не ги натоварваме с частни уроци.
Задължителното външно оценяване за седмокласниците, предвидено за догодина, ще се превърне ли във вход за гимназиите?
- Не можем отсега да кажем дали то ще е достатъчно качествено, за да изиграе ролята на изпит за гимназиите. Със сигурност трябва да се върви към отказване от изпита и само гимназии, където има много желаещи, да могат да въвеждат собствени критерии за прием. Мисля обаче, че няма да имаме готовност още за следващата година да се откажем от изпитите по математика и български език. При всички случаи ще има отговор преди 15 септември. Най-късно на втората година трябва обаче да се откажем от изпитите, които са психически тормоз за децата и финансов за родителите.
Ще предложите ли нов закон за училищното образование, ще запазите ли философията на проектозакона, предложен от екипа на министър Вълчев?
- Приемането на този закон закъсня много. Подготвеният от екипа на министър Вълчев документ отговаря на мерките, заложени в националната програма за
училищното образование. Някои от нещата задължително ще се случат - като промяната на структурата на средното образование, което трябва да бъде разделено на два гимназиални етапа - до 10-и клас и след това. Редица от нещата, заложени в проектозакона ще останат, но като цяло той според нас няма нова философия. За това имаме готовност да предложим нова рамка, която включва други неща. Всичко трябва да бъде насочено към развитието на детето. Например обучението, възпитанието, санкциите за учениците трябва да са съобразени с възрастта им и това може да се заложи с конкретни текстове в закона. Той трябва да бъде приет още през първата година на мандата и ще очертава рамката, за да е устойчив.
Ще промените ли системата на финансиране на средното образование?
- Няма да отстъпваме от делегираните бюджети, но те трябва да се усъвършенстват и да се обвържат с качественото образование. Не може да се дават само пари за поддържане на сградата и за задължителната подготовка. Средствата за издръжка на един ученик не трябва да зависят, както сега, от големината на населеното място, а от условията в самото училище. Една от първите ми задачи ще е да направим анализ на всички програми, които бяха въведени в последните години. Аз не съм чула да има анализ на резултатите от програмата за безплатните закуски. Със сигурност тя е много ефективна на някои места, но 50 - 60 ст. за закуска в центъра на София не са нещото, което ще задържи децата в училище. Може би ще е по-добре по тази програма да се финансират само общините или училищата, които имат нужда. В същото време диференцираното заплащане трябва да се превърне в част от общата финансова
политика.
Ще успеете ли за четири години да превърнете матурите във вход за големите и предпочитани университети и да ги накарате да се откажат от приемните
изпити?
- Не мога да кажа дали ще успеем. Ще работим обаче за това университетите да имат доверие в зрелостните изпити. Няма нищо страшно, ако не се случи в четиригодишния мандат. Висшето образование се нуждае от бърза реформа чрез приемането на нови закони за висшето образование и за научните степени и
звания. Финансирането му трябва да се обвърже с качеството, като обаче се запази автономията на университетите.
Националната агенция по оценяване и акредитация ли ще мери качеството?
- При всички случаи там е ключът. Резултатите от техните оценки и последващ контрол ще бъдат обвързани с финансирането. Мисля, че ще получим подкрепата
на университети и научната общност за това. Критериите трябва да са обективни, но и мнението на студентите също трябва да се има предвид. Предстои точните условия да бъдат разработени.
Предшественикът ви министър Вълчев спираше опитите за откриване на нови университети. Според вас трябва ли броят на висшите училища да се увеличава или напротив?
- Това не трябва да зависи от министъра, а от законодателството. Няма нищо лошо в България да има много студенти. Икономика на знанието се постига с образовани хора, но от друга страна, образованието трябва да е качествено. Със сигурност не всички университети дават добро качество, но не трябва да се прави административна редукция. Първите и то бързи стъпки са да се заложат законовите и финансовите механизми, които да гарантират съществуването на автономните университети, но при засилен контрол.
Т.е. в закона трябва да се заложат по-високи критерии за откиравен на университети, а финансирането им да е обвързано с последваща оценка и тези,
които не дават качествено образование, да отпаднат по икономически причини?
- Да. Не е нужно във всеки малък град да има университет, но има начин младите хора от малкия град да получат висше образование, но от големи университети с доказано качество. Трябва да има окрупняване на университети, но не административно и механично.
Как ще стимулирате връзките между бизнеса и университетите?
- Задължително бизнесът трябва да бъде включен в целия процес, а не само да го търсим, когато става въпрос за финансиране. Той трябва да има изисквания за програмите и учебните планове и да участва в процеса на разработването им. И в този случай обвързването на финансирането с качеството е ключово. Когато парите ти зависят от качеството, си стимулиран да търсиш най-добрите начини, а това включва и работа с бизнеса.
Какво ще се случи с БАН?
- Няма да закриваме академията, но тя трябва да се реформира. Ръководството и работещите там имат интерес да участват в реформите.Там има ефективни и модерни институти, но и такива, които имат нужда от промяна. БАН трябва да има връзка с университетите и да се финансира на проектен принцип. Тук също парите ще бъдат обвързани с резултатите.
Ще продължите ли идеята за създаване на междууниверситетски научни центрове?
- Да, това е добър подход, който е и в основата на развитието на икономиката.
Ще промените ли Закона за научните степени и звания и предвиждате ли запазването на централна институция, която да присъжда степените?
- Има нужда от нов закон, който да позволява по-бързото развитие и израстване на младите учени. Ще направим анализ на всички, предложени досега законопроекти, за да изработим нашето предложение. То ще е готово в близката половин година. Едва ли обаче ще премахнем директно централната институция.
Вероятно ще се запази едно звен, което да има координиращи или контролиращи функции при присъждането на степените, но трябва да има и децентрализация в
самите университети.