- За да се вземе каквото и да било решение, трябва да се съберат всички съществени за преценката известни факти. Необходим е незабавен реалистичен анализ на приходните и разходните потоци както до края на 2009 г., така и за 2010 г. Анализът трябва да отчете какви са възможностите за подобряване на събираемостта на данъците, както и какви са съществените икономии, които могат да се направят.

Очевидно и в двете направления има много резерви. Важно, макар че в настоящия момент не е особено перспективно, е да се види и какви възможности има пред държавата за продажба на активи и приватизация на дружества и дейности. Трябва да се заложат и резерви за подкрепа на финансовия сектор, ако това се наложи. От числата трябва да стане ясно какви са възможностите за балансиран бюджет и ако те позволяват, би трябвало да се опитаме да се справим сами.

Със или без фонда ще се наложи да харчим по-малко и да събираме по-добре. Болезнените реформи са неизбежни и в двата случая. Само че сигналът за чуждестранните инвеститори в двете ситуации е коренно различен - респект към онзи, който има воля и сили да се справи сам, снизхождение и лоша репутация за онзи, който моли за помощ. Ако числата обаче покажат, че дори след използването на всички резерви сегашната негативна тенденция на месечни дефицитни бюджети ще се задържи, то наистина трябва да потърсим подкрепата на фонда.

- Необходим е стабилен макроикономически фундамент - бюджет, инфлация, лихвени нива. Няма как да кандидатстваш и едновременно с това да искаш да се направят ред компромиси. Стратегията според мен минава през поддържане на балансиран бюджет и много сериозни усилия за запазване на финансовата стабилност и конкретно на банковата. Ако постигнем това, следващите стъпки - ERM II и еврозоната, биха могли да се случат в не толкова далечно бъдеще. Ако обаче не си напишем домашното, каквито и аргументи да представим пред ЕЦБ, няма да има резултат. Дори и позоваването на примери със страни - членки на еврозоната, които не спазват критериите, няма да сработи. Не трябва да искаме прекалено много компромиси от ЕС и конкретно от ЕЦБ, а да представим достатъчно аргументи в подкрепа на нашето членство.

- В условията на глобална финансова криза ние нямаме привилегията да сме изолиран остров. Икономиката и финансовата ни система са отворени и зависими от външната среда. Няма как да няма негативи за финансовата система.

- Още по времето, когато бях в БНБ, съм си мислил за тази хипотеза. Честно казано, подобни тези притесняваха много хора, особено в първите месеци на кризата, и каквото и да кажеха банкерите, се приемаше със съмнение. След близо година в криза обаче има много доказателства, че чуждите банки нямат никакво намерение да изоставят поделенията си. Нима шведските, финландските и немските банки изоставиха субсидиарите си в Прибалтика, имаше ли изоставени банки в Унгария, Румъния, Русия и Украйна?

В тези страни кризисната турбулентност досега бе най-висока. Погледнете и България. Банките капитализираха печалбите си и не раздадоха дивиденти, дъщерните банки получиха и друга сериозна капиталова подкрепа. Към края на септември 2008 г. собственият капитал на банките е 7.6 млрд. лв., в края на май е 8.7 млрд. лв. - повече от 1.1 млрд. лв., като над 90% от него е капитализирана печалба и увеличен акционерен капитал от чуждите банки. В края на май подчиненият срочен дълг и хибридите са 2.293 млрд. лв., към края на третото тримесечие на 2008 г. бяха 1.814 млрд. лв., т.е. близо 500 млн. лв. допълнителна капиталова подкрепа пак от чуждестранните банки майки. От началото на кризата досега имаме общо 1.6 млрд. лв. допълнителен капитал и това не изглежда като изоставяне. Можем със сигурност да твърдим, че чуждестранните институции майки понастоящем дават допълнителна сигурност на нашата банкова система.

- Резултатите ще са много по-ниски от 2008 г. Те обаче са производни на два по-важни фактора в момента - поскъпващите депозити и влошаващото се качество на портфейлите. В резултат на първия маржовете между активите и пасивите на банките се свиха с повече от 1% за 12 месеца. Това означава автоматично 17-18% по-ниска доходност на активите, респективно по-ниска печалба. Вторият фактор са лошите кредити и провизиите по тях. До май 2009 г. са точно три пъти повече, отколкото за същия период на 2008 г. - 331/110, и то след като БНБ либерализира Наредба №9 за провизиите, които банките начисляват, и са колкото за цялата 2008 г.

Ако предположим, че до края на 2009 г. разходите за обезценки най-малко ще се утроят и ще достигнат близо 1 млрд. лв., т.е. с почти 700 млн. лв. повече, заедно с ефекта от свития марж крайната печалба може да падне докъм 450 млн. лв. след отчитане на въздействието на променените Наредби №8 и №9, което би било три пъти по-малко от миналата година. Печалбата естествено няма да е разпределена равномерно и ако се спазват стриктно правилата, то поне няколко банки би трябвало да завършат 2009 г. със загуба.

Последното не би трябвало да е изненада и в никакъв случай не е предпоставка за съществена заплаха за капиталовите резерви. Всъщност, ако се махнат отбивите от капитала по Наредба №8 за капиталовата адекватност на банките, то реалната печалба до май би била приблизително 220-230 млн. лв. Механично екстраполирана за година, тази стойност става 450-460 млн. лв., което би било един съвсем приличен резултат в тези условия.

- Депозитната война всъщност не води до увеличение на ресурсите на банките, а до преостойностяването им чрез по-високите лихви по депозитите и чрез разходите за реклама. Доходите от основна дейност са основни генератори на собствен капитал, с който да се покрият загуби за провизии например. Като изцедим основната си доходност, тя може да не стигне, за да покрие нарастващите разходи за провизии и да доведе до подяждане на собствения капитал. Това е опасността.

Ако този процес продължава да се задълбочава, институциите трябва да търсят външни източници на капитал, което в сегашните условия за някои от тях е неизпълнимо. Другата опасност е за бизнеса - поскъпващият ресурс макар и с по-бавен темп избутва цената на кредита нагоре. Така силно намаляват проектите, които остават печеливши при по-скъпо финансиране от банките, респективно рецесията се задълбочава.

- Всички смятаме, че се надхвърли. Но това е пазарната реалност. Стоката депозит, респективно ликвидност, е дефицитна на местния пазар и за да си я набавят, банките плащат цената, която притежателите й искат за нея. А тя е все по-голяма. Ако парите, които събират банките, поскъпват, то няма как да не поскъпват и кредитите, които се финансират със същите тези пари. Защо смятате, че банките умират от садистична радост да вдигат лихвените проценти, това е огромна заблуда. Банкерите са много по-разтревожени от процеса, защото виждат дългосрочните му измерения.

- Много се каза за това. КЗК трябва да проверява, никой не оспорва това нейно задължение. Две неща в действията обаче смятаме за неправилни. Първо, проверките на банките според нас трябва да се подготвят старателно, да се мотивират с достоверни факти, а не със смехотворни твърдения на нередовни длъжници. Убеден съм, че БНБ би съдействала максимално на КЗК, за да се отсеят множеството абсурдни сигнали, които постъпват в комисията. Така ще се спести похабяването на капацитета на държавната администрация.

Второто нещо, с което не сме съгласни, е показността. Нека да я има, когато се установят конкретни нарушения, а не предварително, когато още не са събрани никакви факти и доказателства. Репутацията на банките е най-крехкото, но и най-взривоопасно нещо в стопанството и най-малко в условията на криза отива на държавна институция да я похабява. Да не говорим, че подстрекаването на кредитополучателите от въпросните сигналодатели да не си връщат кредитите е призив към беззаконие. КЗК едва ли би желала да съдейства на такива лица.

- Естествено. Никой не може да е щастлив, ако разходите му се увеличават. Банките също не преливат от щастие, че трябва да плащат много повече за депозитите си. Това е пазар и такива са неговите правила. И въпреки че напоследък силно нараснаха съмненията в способността на пазарите да се саморегулират и балансират, смятам, че не е далеч моментът, в който лихвените проценти по депозитите ще спрат да нарастват. Когато и ако това се случи, лихвените проценти по кредитите бързо ще претърпят паралелно развитие. Катализатор на този процес може да бъде възстановяването на достъпа на банките в България до външно финансиране с приемливи цена и срокове.