- Първите не 3, а 15 мерки сме описали като "Пакт за стабилност I" и те тръгват от днес. Дори вече сме започнали работа по голяма част от тях. Целта е бързо да бъде овладяна кризата и да запазим колкото се може повече работни места, както и да разкрием нови. По мои изчисления тези краткосрочни мерки ще запазят 100 000 работни места. И, разбира се, ще имат оздравителен ефект за бюджета. А там заварваме плачевно положение. Само за юни бюджетният дефицит е 360 млн. лв. Държавата е на годишен дефицит още от 15 юли - нещо, което Пламен Орешарски така и не посмя да признае. Но съм сигурен, че ще се справим.

След този пакет от 15 краткосрочни мерки ще подготвим и втори - "Пакт за стабилност II." Той ще съдържа мерки за влизането на страната в еврозоната, както и по-широки, които трябва да доведат до увеличаване на производителността в България. Те ще засягат образованието, строителството на пътища, екологията и усвояването на еврофондовете. Вторият пакет ще е готов през септември.

Трите най-важни икономически задачи за мандата са лесни за дефиниране - излизане от кризата с безработица под 10%, влизане в еврозоната и построяване на колкото може повече километри магистрали. Последното зависи и от това как ще рестартираме еврофондовете и ще подготвим бюджета.

- Ако предишното правителство беше стегнало разходите от началото на годината и беше признало, че сме в условия на криза, сега нямаше да сме на годишен дефицит. Но това е минала тема.

Това, че тръгваме с мерки по-късно, не е причина да не ги започнем - по-добре късно, отколкото никога. Мерките в "Пакт за стабилност I" ще помогнат - просто не толкова, колкото ако бяха започнали да се прилагат от януари-февруари.

- Никога не съм казвал, че осигурителната тежест ще падне веднага. Винаги съм казвал, че ще падне с 5 процентни пункта, вече как е въпрос на бюджет. Според мен 2-1-1-1 през годините, в рамките на мандата е по-разумно по време на кризата.

- Да. Всъщност, ако беше станало още през февруари, когато с Георги Ангелов правехме това изследване, спасените работни места щяха да бъдат 195 хил. Колкото по-навътре влизаш в кризата, толкова ефектът от антикризисните мерки намалява. Така че ефективността на тази мярка реално е паднала наполовина с тези 6 загубени месеца от началото на годината досега, но все пак 100 хил. работни места е голямо число и има смисъл на фона на всички други мерки. Хубавото на намаляването на осигуровките е и че не може да създаде корупция, защото важи за всички, докато при останалите трудови политики - обучения или проекти за строителната промишленост, се минава през договори, има забавяне, а и не е явно колко чисто ще стане, особено ако се прави бързо.

- Намалението на осигурителната тежест е мярка за запазване на работни места и ръста на производство. Работодателите искат да върви производството - едва ли ще изхарчат допълнителните пари за лукс. Не е в тяхна полза.

- Тези стъпки вече са предприети. Досега водихме неформални разговори с Евросъюза по какъв начин да се организира работата по еврофондовете. Сега разговорите ще станат официални. Вече има принципно съгласие, от днес започват действия по административните промени. За тях ще разберете съвсем скоро.

В тази област тръгнахме с летящ старт и това е голям плюс. Другият е, че с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев работим от два месеца заедно по тези теми.

- Не се знае дали ще е дирекция или съвет, но ще има структура в Министерския съвет. Формата зависи от преговорите, които от 2 седмици се водят с ЕС. Няма да има министерство.

В тази структура ще се концентрират хората, които работеха досега с Меглена Плугчиева (бел. ред. - бившият вицепремиер по усвояване на европейските средства); хората, които бяха с тези функции в Министерството на държавната администрация, може би и част от хората в Министерството на финансите. Това ще е основното ядро за работа с еврофондовете. Оттам всички министерства, които имат оперативни програми, също трябва да си организират идентични еврозвена. Така че, като дойде някой от Европейската комисия, да говори като цяло с Министерския съвет и в частност с ресорното министерство и тези звена да са свързани. Как ще се свържат и кой ще отговаря за това, ще се разработи в следващите няколко дни.

- Част от тях трябва да останат в Министерството на финансите, защото те одитират останалата част от системата. Но екипът, който комуникира с Европейската комисия, трябва да е централизиран в Министерския съвет.

- Министерството на финансите ще представи идеите си на първото заседание на Министерския съвет, надявам се още този четвъртък. Над това работехме с министър Орешарски и с директорите на дирекции в последните седмици. Целта е да стигнем не балансиран бюджет, а излишък в размер на 0.5% от БВП. Затова е необходимо да се съкратят 2.1 млрд. лв. от планираните разходи. От тях близо 1 млрд. ще дойдат от спестяване на капиталови вложения, така че тази част е сравнително лесна за намиране. Другият милиард е по-труден. Част от него ще дойде от съкращаване на администрация - премахваме две министерства, някои държавни агенции ще си отидат, някои дирекции в министерствата ще се закрият. Това ще се отрази много по-сериозно върху бюджета за следващата година, но и през тази според изчисленията ще доведе до икономия от около 300 млн. лв. Другите спестявания трябва да дойдат от съкращаване на текущи разходи на министерствата. Екип от Министерството на финансите вече е минал по другите министерства и агенции и е набелязал кое може да се спести, без да пречи на основните им задължения.

- В правителството вече имаме ресорен зам.-министър по туризма и изниква въпросът трябва ли ни държавна агенция, или тя влиза в министерството. Щом има отраслов зам.-министър, според мен има смисъл да се влее там като дирекция или поне да стане изпълнителна агенция по-малка от сегашната. В Министерството на финансите има друг пример - Агенцията за икономически анализи и прогнози. Идеята за нейното създаване, доколкото разбирам, е била тя да е независима, но поне на този етап явно не е. Вместо да има анализатори и в министерството, и в агенцията, тя трябва да влезе в портфейла на зам.-министъра, който отговаря за макроикономика и държавен дълг. Общо взето, последния път, като ги броих, от 40 държавни агенции 15 до 20 може да влязат към министерствата и по този начин да се съкратят и щатове, и правомощия. След 2 до 3 седмици ще има и идея как да се организират. Моята идея е първо да се организират агенциите около двете министерства, които ще се съкращават, и особено структурите около еврофондовете. Те ще са приоритет, другите промени ще следват.

- В нормални държави това наистина е трудно. Но предишното управление не беше нормално - голяма контрабанда, много харчове по безсмислени проекти, некомпетентност в използването на еврофондове. Това, като се промени, ще доведе и до повече приходи. Особено в бюджета за 2010 г.

- Ръст на приходите реално ще се появи в бюджета за следващата година. В този може да има 100 - 150 млн. лв. повече от митниците, от противодействие на контрабандата, за което е ясно как трябва да стане и според мен ще стане сравнително бързо. Другото, което ще отнеме около 2 месеца, е да се разгледа сериозно работата на държавните предприятия от енергийния сектор. Защото аз недоумявам как на фона на подобни предприятия в други държави тук са, грубо казано, 10 пъти по-малко рентабилни. Това е невъзможно от производствена гледна точка. В тези фирми явно се губи много. Ще проверим дали има вътрешни одити, какво показват от финансова гледна точка и след това с външни одити ще се провери къде отиват парите. Ако парите не изтичат в безсмислени проекти, те ще остават като печалба и тя след това ще влиза в хазната. Това са двата най-бързи начина да получим повече приходи.

- Проектно е, но пак излиза от държавата. Един вид Българският енергиен холдинг, вместо да плаща данъци на държавата, е харчил пари за необмислени проекти. В условията на криза всеки допълнителен лев в бюджета е важен. И енергийният сектор ще плаща както всички останали. Иначе как ще намерим повече пари за образование, магистрали и здраве?

- Аз. Отговорността се носи от този, който изпълнява реформата. Разбира се, премиерът Борисов и министър Цветанов също ще носят тази отговорност - без тяхна помощ трудно ще стане.

- НАП работи добре, макар че някои служители са ми казали, че моралът е нисък. Това ще променя веднага - смятам да пътувам из страната и да се срещна с всички служители на приходната агенция. Тяхната работа е още по-важна по време на кризата. Освен това заедно трябва да разработим системата за по-бързо връщане на ДДС. Това ми е приоритет.

Дали ще се сменят ръководствата на двете институции - това зависи от работата им. Аз ще отговарям пряко за двете приходни агенции и след известно време ще преценя има ли нужда от промени.

- Още от тази седмица ще се проверява къде има най-много забавени пари, сектор по сектор, след това фирма по фирма. Моята идея е просто да започне да се връща. След като не са засечени нарушения, много по-лесно е парите да се върнат и след това да минават инспекции. И ако при тях се окаже, че има измами или неточности, да се предвидят и наказания. Трябва тежестта да пада върху държавата, не върху фирмата. Постановката, че фирмите може би правят някакви измами и затова не трябва да им се възстановява ДДС, трябва да се промени. Ние първо трябва да върнем на всички и междувременно да търсим нарушенията.

- Проблемът не е в частния сектор. Проблемът е, че има хора в държавните структури, които позволяват това да стане.

Решението на тези неща не е трудно. В Световната банка съм правил секторни анализи колко данъци средно се плаща в енергийния сектор например или в селскостопанския. В енергетиката например тук нищо не плащат в сравнение с други държави. Определено има голям проблем.

Като се тръгне от този анализ, се вижда защо не плащат - защото не могат, защото не са рентабилни или защото някой, който е трябвало да проверява, не го е направил. При последния вариант изходът е лесен - тези хора изчезват от държавната администрация.

По време на криза трябва винаги да се смята, че фирмите са честни и си плащат, или ако не си плащат, то е, защото нямат достатъчно пари. Ние като правителство трябва да смятаме, че фирмите са честни, защото, ако смятаме, че са нечестни, не би трябвало да им връщаме никакво ДДС.

- От самото начало за мен идеята е да има един холдинг за миноритарните дялове и друг за мажоритарните.

Миноритарни има в около 220 до 250 предприятия. Ще е трудно с тези дялове да се тръгне към листване на борсата, защото мажоритарните собственици могат да кажат, че не искат. Тези миноритарни участия ще се съберат в един холдинг, който да развие Сребърния фонд. Вече сме разговаряли как може да се използват като активи, като инвестиции, ако част от тези дялове се продават и средствата влизат в пенсионната система. Така и частните пенсионни фондове ще имат къде да инвестират в по-дългосрочен аспект.

Мажоритарните държавни дялове, част от енергетиката и други фирми, които общо са 120, може да пуснем в пакет като холдинг за листване на борсата, но това ще е трудно от правна гледна точка. Затова предполагам, че ще става предприятие по предприятие или в група от предприятия. Така процесът ще стане по-прозрачен, ще помогнем на борсата, оттам и на чуждите инвеститори, ще се помогне и на пенсионните фондове.

- За такива сложни компании, които не са били особено прозрачни, опитът на други държави показва, че юридическият процес отнема около 6 месеца. Смятам, че още в първите седмица-две трябва да се съберем с новия министър на енергетиката, с борда на директорите на БЕХ, да видим отчетите и финансовите показатели, защото за БЕХ не съм виждал все още пълен отчет за миналата година. Тогава ще се разговаря дали като холдинг може да тръгне към листване, или е по-добре някои от основните дружества, като НЕК например, да тръгнат. Това зависи и от външния пазар, защото става дума за големи активи и искаме да привлечем и чуждестранни инвеститори. Въпросът е кое е по-добро в условията на криза. Работата трябва да започне и в края на август ще се знае дали БЕХ ще се листва като холдинг или поотделно.

- Оттук нататък бюджетни пари ще се използват само за съфинансиране, а не както досега за цели проекти, където предишното правителство се е провалило с еврофондовете. Европейски пари има достатъчно, само трябва да се използват прозрачно.

- Не, а не е и редно... С едно изключение. Може би трябва оттам да се отдели допълнителна сума за Българската банка за развитие, която пък ще даде тези пари на търговските банки за увеличаване кредитирането на малки и средни предприятия. Такава програма вече работи, но трябва да се засили.

- Както е преценен и сега в закона - 6.8 млрд. лв. Искам да си остане така.

- Не, сигналът е, като направим проектобюджета за 2010 г. и видим колко допълнителни приходи ни трябват. Разговорите с фонда ще започнат първо с анализ на състоянието на бюджета, не на тема заем. За състоянието на икономиката ще се допитваме и до Световната банка, и до ЕБВР.

- Донякъде това съвпада с нашата идея за използване на част от фискалния резерв за кредити за малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие. Така че - да, идеята е добра. Но само резерва над 6.8 млрд. лева. Изискванията на закона ще бъдат спазени и резервът до тази сума няма да се пипа.

- Няма да има компромиси. Ние вече знаем къде могат да се свият разходите, без да има отрицателен ефект върху потреблението.

Този анализ и тези мерки правим самостоятелно. Но ще поканим фонда да работят с нас и също да дадат мнение. Решенията обаче са наши. Аз съм работил в тази област доста години, а и в министерството има добри кадри по тази тема. Познавам добре предишните трима главни икономисти на фонда - Кенет Рогоф, Рагхурам Раджан и Саймън Джонсън, и при нужда ще се съветвам с тях. Както познавам и сегашния главен икономист на фонда Оливие Бланшар, главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф и голяма част от икономическия екип на Обама. За мен в международните финанси и борбата с кризата тайни няма.

- Не, тук няма място за компромиси. А и да се повишават данъци по време на криза е тъпо.

- Да, остава. Законите трябва да се спазват от всички. Това обаче е решение на парламента. И аз се уповавам на мъдростта на депутатите.

- С повече младежи, които остават да учат в България, а не напускат семействата си да учат в чужбина. С по-голяма продължителност на живота заради успешни реформи в здравеопазването. С повече магистрали. И най-вече със съзнанието, че най-после България е станала нормална европейска държава. Това ще даде основа на следващия ни мандат, в който България ще надмине средноевропейското ниво на икономическо развитие.

1. Преглед на разходите с цел приключване на бюджета за 2009 г. с положително бюджетно салдо. По предварителен анализ това означава съкращаване на разходи на стойност 2.1 млрд. лв.

2. Намаляване броя на министерските кресла с две и на административните разходи с 15% след функционален анализ на административните звена и структури.

3. Създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС (до един месец).

4. Вливане на още 250 млн. лв. в Българската банка за развитие тази година с цел увеличаване на кредитите за производство. Тези пари ще са от фискалния резерв

5. Намаляване на социалноосигурителната тежест с 2% пункта за 2010 г. и по 1% пункт за всяка следваща година от мандата на правителството (общо 5%).

6. Свързване на информационните системи на Агенция "Митници" и НАП.

7. Преобразуване на БЕХ в публично дружество и листване на 10% от акциите на борсата. Това ще осветли финансовите резултати на дружеството.

8. Сключване на договори за строителство до края на 2009 г. на два лота от магистрала "Тракия" и на още един лот през 2010 г. Сключване на договори за строителство на два лота на магистрала "Марица" до средата на 2010 г.

9. Създаване на специализиран държавен орган за централизирано управление на концесионната дейност при строги правила за контрол (към МИЕ).

10. Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед премахването на противоречивите и непрозрачни процедури и премахване на понятието малки обществени поръчки, засилване на ролята и правомощията на Агенцията за обществени поръчки.

11. Анализ на икономическата изгодност от АЕЦ "Белене" и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите.

12. Съсредоточаване на мажоритарните и миноритарните дялове на държавата в холдингови структури с професионално и прозрачно управление.

13. Намаляване броя на лицензионните режими с 30%.

14. Намаляване на минималния начален капитал за регистрация на ООД до 1 евро.

15. Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата "обслужване на едно гише" на Българската агенция за инвестиции; увеличаване на правомощията на агенцията в посока по-активно взаимодействие с министерствата; и намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата.