- Въпросът не бива да се свежда единствено и само до тези 1.1 млрд. лв. Около 380 млн. лв. от тях са присъдени и събирането им зависи от съдебните изпълнители. Те са тези, които реализират ипотеките, които сме направили. До момента сме поискали около 600 законни ипотеки, от които 360 са вписани през последната година.

След законната ипотека вече няма проблем, че купувачът няма нищо, но се появиха други. Първо се обезценяват активите, второ - няма търсене и трето, има приватизирани дружества, които са в ликвидация и вече не притежават активи. По мои изчисления от тези 380 млн. лв. могат да се съберат немалка част с пълното съдействие на съдебната власт и правителството. Освен това да не забравяме, че в момента има законодателна възможност да се разсрочват задълженията. Заведени са искове за 800 млн. лв. и сме готови с други за 200 млн. лв., за които нямаме пари да ги заведем.

В резултат на усилията ни от основаването на агенцията досега сме събрали около 120 млн. лв. в пари и още 100 млн. лв. в компенсаторни инструменти. За последните седем месеца събрахме 10 млн. лв.

- Това са несравними неща. Не трябва да се забравя, че от началото на приватизацията досега Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) контролира инвестиции за над 7.5 млрд. лв. Тридесет и един процента от купувачите не изпълняват задълженията си по тях, но останалите 69 на сто са ги изпълнили и дори преизпълнили. Общо в приватизираните дружества са вложени над 4.5 млрд. лв. Освен това АСК осъществява контрол и за около 2 млн. работни места. Юристите ни са на възраст между 25 и 35 години, но благодарение на тях печелим около 80% от всички дела.

- Това зависи от съдебните изпълнители, АСК е свършила своята работа дотук. Основната ни възможност да съберем парите на държавата беше тя да разреши законната ипотека, което се случи през 2006 г., макар и само за шест месеца на действие. Тя представлява възможността освен от имуществото на купувача да ипотекираме част или цялото приватизирано дружество, за да обезпечим задълженията, които собственикът му не изпълнява. Така например през 2004 г. направихме запор на акциите на "Кремиковци", направихме запор и при други дружества. Тръгнахме да продаваме акциите и се оказа, че зад тях няма активи. Това можеше да се улесни само чрез законната ипотека.

- Първо, когато говорим за вече присъдените задължения - парламентът трябва да ни каже волята си дали и как ще се прилага изменението в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, според което начислените неустойки може да се разсрочват до пет години. При условие че според икономическата комисия тези пари трябва да се съберат, за да се запълни дупката в бюджета, логично е да се мисли, че ще има преосмисляне. Второ, тъй като трябва да се ускори събираемостта, съдебната система трябва да подготви специални указания как да се действа при тези присъдени вземания. Трето, трябва да се прецени при обезценка на активите доколко изгодно е те да се продават. Например има дела, по които сме завели огромни искове и сме платили съответната цена, а като продадем активите, може да се окаже, че те не покриват дори стойността на иска. Отделно държавата трябва да ни окаже съдействие и при чуждестранните купувачи, защото невинаги разполагаме с достатъчно власт да събираме вземанията си от тях.

Когато говорим за висящите производства - те могат да се точат с години. Затова предлагам всички неустойки да минат по реда на така нареченото заповедно производство, по което се търси неплатената цена на сделката. Така ще спестим и от таксите по исковете.

- Не сме правили сметки. Очакваме например разходите по делата пред арбитражния съд срещу купувача на БТК да са над 1 млн. лв. По делото за разликата при препродажбата на дружеството сме поискали от правителството и Министерството на финансите средства за воденето му. Отделно от това начислените неустойки за съкращаване на персонала в телекомуникационната компания досега са за над 60 млн. лв. От тях сме завели дела за 20 млн. лв. - направили сме го нарочно, защото за останалата част от сумата срокът още не е изтекъл. Купувачът на дружеството не е платил доброволно никаква част от неустойките досега.

- Все още няма решение дали ще се води от Министерството на финансите, от нас или от някой друг. Подали сме обосновано искане до предишното правителство, но така и не получихме отговор. Надяваме се сега въпросът да се реши бързо.

- Имаме законови форми да търсим вземанията си. Не може да отпишем тези пари. Завели сме 10 иска и всичко зависи от съда. В случай че осъдим купувача, има механизъм парите да бъдат събрани. Убедени сме, че разполагаме с достатъчно доказателства, за да спечелим. Спорът е дали реално вложените средства в малоценни и малотрайни предмети са инвестиция или не. Досега успяхме да докажем категорично, че тези пари не са инвестиция, и преди седмица спечелихме дело за 34 млн. лв. срещу комбината.

- Във всеки договор има различни задължения, по част от тях е записано, че има неустойки и се дължи конкретна сума, но по други няма никаква гаранция за неизпълнение. Като надзорен съвет сме създали правилник, чрез който тълкуваме закона и сме предвидили в случаите, когато не е отбелязано, какви санкции следват.

Много от решенията обаче водят до съдебни спорове, които могат да отнемат години. Друг проблем е липсата на обезпечения. По стария закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, който важеше до 2002 г., е било задължително да се обезпечават такива договори, но за близо една трета от тези, за които трябваше да продължи плащането и при нас, това не е направено.

- Не е в правомощията ни да налагаме санкции. Трябваше да направим процедура, чрез която да си търсим обезпечението. Освен това се оказа, че голяма част от тези дружества не са били контролирани до 2002 г., когато се създаде агенцията.

Наложи се със задна дата да започнем проверки за периода от 1993 г. - 2002 г. на договори, които определено бяха с много празноти. Това ни отне доста време, в началото бяхме повече хора - около 120 души, а сега сме едва 69 по щат. Имаме късмет все пак, че работим със служители, които въпреки ниското заплащане си вършат работата. Успяхме да съберем повече от 5 млн. страници с документи. Въпросът е как да задържим вече обучените си кадри. Заплатите на юристите ни, които се явяват на дела за десетки милиони, са около 500 лв. При всеки слух, който се пуска за бъдещето на агенцията, напускат хора. Това се случи и миналата година, когато се говореше, че агенциите за приватизация и следприватизационен контрол ще се обединяват. През миналата година бяхме най-оптимизираната агенция - съкратихме 23% от персонала си.

- Изгубихме дела заради изтекли давностни срокове и защото не е бил осъществяван контрол преди създаването на агенцията. За близо 40% от сключените договори за приватизационна продажба липсваха документи. Не беше ясен броят на приватизираните дружества от министерствата на икономиката и на строителството.

- Преди шест години на този въпрос отговориха законодателите. Техните основания бяха три - практиката на приватизация и следприватизационен контрол от 1993 до 2002 г. показа, че ако няма специализирана структура, която да се занимава със следприватизационния контрол, такъв не се осъществява ефективно. Освен това Европейската комисия препоръча да се разделят двете функции в отделни органи - за приватизация и за следприватизационен контрол. Създадохме стройна система с приватизационните задължения на купувачите. Недостатък на АСК е, че тя не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства.