- Рано е да се правят категорични изводи и оценки. Аз съм настроена положително и очаквам най-после някой да започне да прави това, което всички искат.

Четиригодишната фискална рамка не замества 3-годишната бюджетна прогноза, която трябва да е много по-ясна. Надявам се до края на септември да се види докладът на Агенцията за икономически анализи и прогнози и да се внесе тригодишната прогноза заедно с бюджетно разходните тавани, както е по закон. Мисля, че след този документ ще може по-лесно да се отговори на въпроса ви.

- На мястото на правителството бих поискала отсрочка, защото законът изисква бюджетът да се внесе в парламента до 30 октомври, но е очевидно, че те нямат намерение да отлагат и бързат. А в това бързане някои неща не стават ясни. Колкото до политиките, нека изчакаме края на септември и тогава ще се види дали има нещо пропуснато. Но дори и сега, в този начален период ми се струва, че се подценява същото, за което има дълга традиция в последните 10 години. А то е, че коментарите и работата по бюджета не се насочват към публичните услуги и тяхната ефективност, към проблемите на обществото, които не са решени, и чак след това да се говори за макрорамки и проценти от брутния вътрешен продукт.

- Разбира се, законът за бюджета е много по-различен от бюджетирането в една компания. Дори в САЩ, които имат най-развитата и либерална теория, когато говорят за бюджет, говорят по друг начин. Достатъчно е човек да е прочел последната книга на бившия председател на Фед (Алън Грийнспан и книгата му "Ера на турбуленция" - бел. ред.), за да види, че бюджетът е една еманация на правата на гражданите и на демократичните устои на държавата. Никой не си позволява да сложи на първо място "толкова процента от БВП" и това да е най-важното. Най-важни са нуждите на обществото от здравеопазване, образование, условия за развитие на човешките ресурси, а у нас такава дискусия за съжаление никой не провежда.

Няма нагласа и чувствителност в българското общество, липсват обществени групи и граждански сдружения, които да отстояват такива позиции. Вижте колко силна е дискусията за данъците, защото зад нея стоят представителите на работодателите, които се ограмотиха и са на много добро ниво. Синдикатите също са на добро професионално ниво и техните експерти участват в дискусията за заплатите и доходите. Там има напредък. Но никой не стои зад това да се защитават разходите за образование, да се разнищят образователната система и нейните проблеми, за които от време на време се сещаме. Няма дискусия и за здравеопазването, която дори от чисто икономическа гледна точка е цяла наука в САЩ. А тук от време на време някой се сеща да напише нещо или да се изкаже. Ако прочетете старите източници в България до 9 септември 1944 г., ще видите изключителното ниво на разговорите, които са предхождали бюджета. Имали сме блестящи професори с много по-добра грамотност в разглеждането на бюджета като правно-политически акт, от една страна, и като израз на финансовата основа на управленските програми.

Това не е днешен синдром, от много дълго време е. Сегашното правителство дори го извинявам, защото нямат време.

- Това, на което обръщате внимание, е отсъствието на истинска икономическа дискусия доколко действа кривата на Лафер, тоест дали намалението на осигуровки и данъци води до повишаване на приходите. За съжаление има много твърдения, включително на Пол Кругман, че никъде не се е потвърдила тезата, че намалението на осигурителната тежест се самофинансира, защото се явяват нови платци. И в Щатите през 80-те, когато това е била господстваща идея, са установили, че всъщност не става така.

У нас няма нито едно изследване освен приказките. И аз съм приказвала, че е хубаво да намалим данъчната тежест, защото това ще ни донесе по-голям брой данъкоплатци, вместо да се крият или лъжат. Това се говори в последните години, но се подценява, че когато има инфлация и увеличаване на заетостта, данъчните приходи, особено корпоративните и подоходните, също нарастват бързо и това не е свързано с размера им - нарича се фискален дивидент, защото приходите на държавата идват от самата инфлация и броя на данъкоплатците. Никой обаче не изследва дали увеличените приходи след намалението на корпоративния данък на 10% е положителен ефект от тази стъпка или фискален дивидент от инфлацията, която беше двуцифрена.

Това ме кара да съм по-скептична, иначе и аз бях защитник на тезата да оставим повече пари на бизнеса да действа в кризата. Бях убедена в тези свои разсъждения, но с вноските това не се случи категорично. Ние ги намалихме страшно много през 2006 г., но ножицата между приходи и разходи продължава да се разтваря и се запълва от бюджета. Едни големи пари от общите ни данъци се изливат в този пенсионен фонд, което прави несъстоятелна идеята за съществуването му отделно от другите данъци.

- Проблемът е, че доводите и на двете групи са еднакви, без убедителни доказателства. Дори и да се увеличи дефицитът в резултат на намалението на осигуровките, може би е по-добре, но никой не го изследва, а за съжаление в момента няма време за такава дискусия. "Ние искаме да намалим с 5 пункта, но сега ще го направим с 2 и следващите години по един пункт" - това е малко несериозно. Единственото извинение за липсата на дискусия е липсата на време. Но ние винаги намираме извинение и сериозна причина да се избегне тази дискусия.

- Това е едно клише, което ни се повтаря от много години. Най-напред това беше внушено от МВФ, чиито експерти аз ценя, защото до голяма степeн в тази сфера ние дължим грамотността си на тях. Но има много сериозни автори с изследвания, обхващащи периоди от 10 -15 години, и те по никакъв начин не доказват, че има много пряка връзка между т.нар. двойни дефицити - тоест че ако имате дефицит в текущата сметка, в никакъв случай не можете да имате дефицит в бюджета. Тази доктрина вече се оборва. Доказва се тезата, че дефицитът по текущата сметка е огледален образ на чуждите инвестиции и на сближаването по доходи с ЕС, което не може да се прескочи.

Твърдението, че щом имаме валутен борд, не може да има дефицит - това пък никъде не е доказано. Истина е, че има косвена връзка, но има ситуации и времена, които изискват по-задълбочен анализ. В рамките на една година може би би било по-полезно да имаме дефицит, който да предотврати голямата безработица и в никакъв случай няма да срине валутния борд, ако с него ние сме подхранили експортните производства. Тук силният контрааргумент е "вижте какво стана в балтийските републики", но всичко зависи от конкретната ситуация и поставените цели.

- Не, аз лично не мисля. Въпросът е да се харчи с цел, програма и да се прави анализ на ползите и разходите.

- Това е най-важният въпрос, на който трябва да отговори икономическата политика на всяко правителство. Предишното правителство нямаше абсолютно никаква програма. Те бяха разконцентрирани - едни искаха да се води социална политика, други да стимулират бизнеса, трети да подпомагат общините и в крайна сметка нищо. Ако прочетете доклада за тазгодишния бюджет, ще се ужасите от празните приказки. Напълно несъстоятелни неща. Предишното правителство нямаше визия.

За съжаление и това правителство няма визия, защото погледът върху подобен проблем трябваше да се постави в средносрочната фискална рамка, която е за 4 години. Тя трябваше да покаже дали ще се прави нещо за населението, което се оплаква от ниски доходи и пенсии, или пък ще продължим да говорим за инвестиции в инфраструктура, която е много лоша и липсва. Няма отговор на този въпрос. Аз очаквах много и от работодателите, които са заинтересувани и имат много сериозна грамотност в сравнение с гражданския сектор, който трябва да се занимава с публичната сфера. Но и работодателите не поставят този въпрос, грижат се малко тясно за интересите си - данъците, осигуровките.

- Ще е наивно да се опитвам да отговоря сега. Това трябва да се изследва, а не да се отговаря доктринерски "не можем да имаме дефицит". Поддържайки цели като излишък 3% от БВП, преразпределение от еди-колко си процента от БВП, ние разбихме цялата инфраструктура, не направихме нищо за публичните услуги и доведохме населението дотам, че с основание да се счита за нещастно. Аз мисля, че до внасянето на бюджета има достатъчно време да се появи някаква дискусия и да не се задоволяваме, че планираме същата минимална работна заплата и определен размер на осигуровките. Това е важно, но не е решаващо. Все пак имаме министър на финансите, който идва от САЩ. Фактът, че е дишал въздуха на Вашингтон и Световната банка, предполага да очакваме нещо повече според мен.

- Във фискален аспект на този етап нямаме никаква потребност. Всичко ще зависи какво ще се случи със спада на БВП. Виждате, че целият свят е оптимистично настроен в последно време и смята, че скоро ще се измъкне от кризата, докато при нас повечето считат, че до началото на 2010 г. спадът ще се увеличава.

- Първо, трябва да има много голяма яснота - да седнат администрациите и да кажат на премиера за какво са точно парите от Европейския съюз и в какви направления ще помогнат. Когато се види, че не може да решат всички проблеми, тогава да правим програма, която да привлича инвеститори или средства отвън. Всичко опира до сериозна работа и сериозна грамотност.

- Възможно е, но едва ли ще стане за толкова кратък период. Има огромна сива икономика и не само там, където се говори - погледнете частното здравеопазване, почти не регистрира приходите си. В това отношение има резерв.

- Няма нищо лошо, ако се прекъсне нелегалният внос, напротив. От това ще живне нашите текстилна и обувна индустрия. Аз лично одобрявам тези мерки на министъра на финансите. Трябва човек да се занимава с дребните неща, за да се види, че има ред. Дори да не донесе очакваните ползи, пак ще е правилно да се направи.