Юлиана Николова, секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС: Служителите масово са отказвали да взимат решения за парите от ЕС

Юлиана Николова, секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС: Служителите масово са отказвали да взимат решения за парите от ЕС

Юлиана Николова, секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС: Служителите масово са отказвали да взимат решения за парите от ЕС
Юлиана Николова е свързана с европейската интеграция на България повече от десетилетие. Участва в преговарящите екипи за присъединяването на страната ни към Световната търговска организация, Централното европейско споразумение за свободна търговия и Европейската зона за свободна търговия. През 1999 г. е зам.-министър на промишлеността. След като молбата за кандидат-членство на България в ЕС е одобрена, Николова влиза в основния преговорен екип на София, който се ръководи тогава от Владимир Кисьов. От 2000 г. до 2001 г. е директор на дирекция "Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции" към Министерския съвет. След смяната на кабинета "Костов" Николова е един от основателите на Европейския институт у нас. Сега се връща в Министерския съвет като съветник на премиера Бойко Борисов по еврофондовете.
Какво заварихте по оперативните програми, когато заехте поста?
- Нямах някакви особени очаквания. Била съм член на обществения съвет към бившия вицепремиер Меглена Плугчиева и имах представа какво са правили в Министерския съвет. Премиерът Борисов и вицепремиерът Дянков ми дадоха ясна задача какво трябва да се случи. Едната е пряка ангажираност на министър-председателя с управлението на еврофондовете, по чието усвояване оперативното ръководство е в ръцете на вицепремиера Дянков. Целта е да се избегне всякакво дублиране на структурите, които ще се оптимизират. Всички много искат да чуят, че ще се правят радикални промени. Трябва да е ясно, че това изисква промяна в оперативните програми, което ще предизвика спиране на процеса, защото ще е необходимо отново да бъдат одобрявани. Това не работи добре за България. В този смисъл правим оптимизация на структурите, без да се правят радикални промени.
Значи няма да има окрупняване на оперативните програми, за което се говореше в предизборната кампания.
- Няма как да се случи, изключено е. Ако имате три програми с три управляващи органа примерно, ще трябва да се управляват средно по около 3 млрд. евро. Това изисква повече ресурс и затруднява процеса. Сега всяка от седемте програми управлява по около 1 млрд. евро и следва определена политика - важно е тя да се реализира, за да се почувства ефектът от населението.
Основният проблем на получателите на средства по оперативните програми са забавените плащания. Какво направи новото правителство по този въпрос?
- През август са разплатени около 20 млн. евро на бенефициентите. За сравнение, през юли, който е пиковият месец, плащанията бяха 12 млн. евро. Основната причина за забавените плащания в повечето случаи са нормативни изисквания, които ние сме въвели. Друга причина е масовото прехвърляне на решенията дали да се разреши дадено плащане на по-горно ниво. Това говори за страх на служителите. За да се отпуши системата, всяко решение трябва да се взима на съответното ниво, не всичко да се прехвърля на министъра, на зам.-министъра или на управлявщия орган. Трябва да има свобода и отговорност на служителите.
Може би имат съмнения за някакви нередности и се страхуват да не бъдат подведени под отговорност.
- Ако отговорно проверяват конфликта на интереси и всяка стъпка от процедурата при взимането на решението, няма от какво да се притесняват. Не трябва да има съмнения при провеждането на процедурите. Конфликтът на интереси възниква в процеса на изпълнение - основно при възлагането на обществените поръчки.
Кои са най-проблемните оперативни програми?
- Поставени са приоритети по отношение на еврофондовете. На първо място е получаването на положителни становища по оценките за съответствие на оперативните програми. За втори път ни бяха върнати с отрицателни оценки докладите по пет оперативни програми. Спряхме изпращането на тези по "Околна среда" и "Регионално развитие". Няма опасност по тях да загубим авансовите плащания, защото те са свързани единствено със сертифицирани заявки за междинни плащания, което е направено. Поставили сме срок до края на октомври оценките за съответствие по седемте оперативни програми да бъдат изпратени в Брюксел.
Основният проблем е със системата за управление на евросредствата (ИСУН), който сами сме си го създали. Извършили сме системен одит за сигурност на системата, в който казваме, че има високи рискове за нея, и съответно няма положително становище.
Сега сме възприели координиран подход за рещаването на проблемите - тези с ИСУН са едно, повтарящите се по оперативните програми също ще се разглеждат заедно. В приоритета с код 112 - извънредни ситуации, попада приключването на предприсъдинителните програми по начин, който да е удовлетворителен и за България, и за Европейската комисия. Рисковите проекти са поставени под постоянно наблюдение и се докладват на седмична или месечна база. Целта е бързо да се решават проблемите в големите инфраструктурни проекти. По програма ИСПА те са 14. По-голяма част са във водния сектор, както и магистрала "Люлин", вторият мост над Дунав и жп линията Пловдив - Свиленград. Тези проекти изискват специално наблюдение. В Брюксел обяснихме какво ни е нужно, поискахме удължаване на сроковете. Ще търсим подкрепа от други страни членки, които имат подобни проблеми, като Полша, Чехия, Румъния.
По програма ФАР се обсъждат два подхода. Единият е да се преговаря генерално за цялата програма, другият е да се гледа проект по проект. Аз съм привърженик на втория.
Този подход се прилагаше и от предишните управляващи, но резултатът е, че за година се увеличи финансовата санкция за България. Ако миналото правителство си наложи корекция от 12 млн. евро върху цялата замразена сума от 323 млн. евро, то сега само за ФАР - регионално развитие, сумата набъбна на 32 млн. евро от пътните проекти с нередности и изтекли срокове.
- Подходът "проект по проект" изисква анализ на системните грешки. Ако има системни слабости, е необходимо да се види дали те рефлектират върху всички проекти, или са само за един. Този анализ не е направен. От Еврокомисията казаха, че предишното правителство им е изпращало кашони с документация, но не и анализ. Ще представим такъв анализ от няколко страници. Сами ще извеждаме къде има системни грешки и слабости. Към 30 ноември трябва да е ясно какъв подход ще възприеме правителството, защото това е крайният срок по някои удължавани договори по програмата.
Какво става със списъците с нарушители, за които настояваше ОЛАФ?
- Няма окончателно решение на правителството по тези списъци. Причината е, че публикуването на списъка с нарушителите по САПАРД е предизвикало фалит на някои от фирмите, защото банките са им отказали кредити. Публикуването на списъците с лошите длъжници е нож с две остриета. Защото нарушенията основно са по процедурите. Например за една община като нарушение е записано, че освобождаването на гаранцията за добро изпълнение се е забавило със седмица. Иначе проектът е изпълнен и са постигнати резултатите. Но понеже отговаря на дефиницията за нарушение, този проект е отишъл при нередностите и сега този кмет може да загуби цялата получена субсидия. Затова е необходимо да се правят разграничения. Предложението ми е, ако някъде има съмнения за фирми или общини, че са нарушители в процедури, при участието им в следващите да има по-строг предварителен контрол върху тях. Не може да се слага на една везна забавено плащане с няколко дни и даване на поръчката на брат или на роднини и приятели. И двете са нарушения по смисъла на регламента, но случаите са съвсем различни.
Какво става с оперативна програма "Конкурентоспособност", където усвояването е 0.08% и бизнесът не е доволен?
- И аз имам такива впечатления. Не е важно да отчитаме цифри, ако бизнесът няма реалното усещане, че програмата му помага. Върви процедура по освобождаването на председателя на управляващия орган на програмата Ивет Жаблянова. Поисках от инспектората да провери дали констатираният конфликт на интереси по отношение на Жаблянова води до нередности при използването на европейски пари. Помолих икономическия министър да има ясен план с кого ще замени шестимата уличени служители по "Конкурентоспособност", както и как да се спре текучеството на кадрите.
Действаме и по програмата за развитие на селските райони, където спряхме приемането на нови проекти. Това е болезнено за хората, които са ги подготвили, но когато имаш получени над 9000, а си обработил под 3000 и 6000 стоят и чакат година и половина, това не е нормално. Амбицията ни е три месеца след като си подал документите, заявката да е обработена.
Предшествениците ви даваха големи бонуси за чиновниците, работещи с евросредствата, този подход ще се запази ли?
- Този въпрос не е обсъждан. Еврокомисията много настоява този механизъм да бъде използван за задържане на хората. С риск да ме намразят аз ще настоявам да бъде запазен, но не като се раздават пари на калпак, а на базата на перфектно изпълнени задължения. Това означава нито един забавен договор повече от три месеца. Ако имаш 7000 необработени заявления, на какво основание получаваш 14 хил. лв. бонус? Текучеството на кадрите е по-скоро управленски проблем, а не се дължи на ниски заплати.
Имаше коментари, че хората напускат заради оказван политически натиск с кого да сключват договорите.
- Да, така е, и аз ги разбирам тези, които напускат. Трябва да направим такава работеща система, че когато някой ти спусне такова нещо, ти да намериш съответния начин този някой да бъде отстранен. В момента има пълна политическа подкрепа на това нещо.
Какво става с Васил Маргаритов, който управлява оперативна програма "Околна среда". Запазва ли позицията си?
- Той е в продължителен отпуск по болест, което създава известни проблеми, но колегите работят усилено. Европейската комисия иска да има приемственост на системите. Затова ще предложа на колегите по двама души да се занимават с един проблем. За да може, ако се случи нещо, да има веднага кой да го замести. Така няма да се получава дупка и да изчезва информация. Целта е да има приемственост на познанията. Рискът е двамата да не влязат в комбина, защото тогава става страшно.
Какво очаквате от предстоящия доклад за усвояването на еврофондовете, планиран да излезе в началото на октомври?
- Очаквам обективна оценка за направените усилия след миналогодишния, както и за ангажимента, поет от новото правителство. Очаквам, че ще бъдат поставени ясни цели, които трябва да следваме, за да излезем от извънредната ситуация с еврофондовете и работата с европейските пари да стане ежедневие. Не съм поддръжник на тезата да обвиняваме Еврокомисията. Ако тя види проблем някъде, трябва да седнем и да го решаваме. Ако ние смятаме, че това не е проблем, трябва да говорим с комисията откъде е дошъл за нея проблемът. Ако откажем да признаем, че съществува, тогава при нас проблемът е много сериозен. Миналата година българското правителство отказваше да признае, че има проблем с политическата намеса при усвояването на еврофондовете. Включително изявлението, че това да възлагаш на брат си не е конфликт на интереси.