- Министерството на здравеопазването като институционален бенефициент по програмите на ЕС има възможност да кандидатства по две оперативни програми - "Човешки ресурси" и "Регионално развитие". По втората ведомството вече е представило рамкова програма за обновяване и модернизация на държавни болници, лъчетерапевтични центрове и на няколко домове за социални грижи за деца. По нея кандидатстват с проекти пет болници - Инфекциозна, "Александровска" и тези в Стара Загора, Велико Търново, Кърджали. Общата стойност на програмата за държавните болници е 147 млн. лв. Министерството на регионалното развитие обаче през август отхвърли рамковата програма с мотива, че не отговаря на изискванията. По този начин отпадат и проектите, без те самите да са разглеждани по същество. Затова сега една от приоритетните задачи на министъра на здравеопазването е да подготви нова рамкова програма не по-късно от 30 ноември тази година. В нея трябва да представим нашето виждане за преструктуриране на болничната система, да изложим аргументите си и да определим лечебни заведения, които ще кандидатстват за средства, съобразно политиката ни за преструктуриране на болничната инфраструктура. Ако представим проектите на болниците до март, нормално е до лятото на 2010 г. те да бъдат одобрени и усвояване на парите да започне в края на следващата година.

По програма "Регионално развитие" има още една възможност за кандидатстване за ремонти и обновяване, този път на общинските болници. Тя е за 140 млн. лв., като проектите трябва да се представят от общините, които са собственици на болници. За да се кандидатства обаче, задължително условие е да има национална здравна карта. Тъй като такъв документ все още няма, а сроковете за изпълнение на проектите са кратки, ние в момента водим разговори с министерството на регионалното развитие и с представители на Европейската комисия, като търсим решение. Засега има предложение, което мисля, че ще бъде прието с консенсус - вместо здравна карта да бъде подготвен документ, който ще дава точна визия за преструктурирането на болничната помощ. Той ще бъде приет от правителството и ще даде гаранции, че парите ще се използват рационално. Ние сме длъжни да защитим всички проекти, защото наследството в здравеопазването е много тежко и тези общо 287 млн. лв., които ще получим в следващите две години, са крайно необходими.

- По тази програма са спечелени четири проекта. Първият е "Информирани и здрави" и е за 4.6 млн. лв. Той предвижда да се проведат шест кампании - за намаляване консумацията на готварската сол, срещу тютюнопушенето, битовия и транспортния травматизъм и други. Вторият е "Спри и се прегледай" за 19.5 млн. лв., като целта е хората да бъдат информирани за необходимостта от профилактични онкологични прегледи, както и да се извършат такива. Има и два проекта, свързани с акредитацията на лечебните заведения и продължителното обучение на медицинския персонал, както и "Практически увод в лечението на спешни състояния". Тези проекти са стартирали през лятото на 2009 г. и срокът им за изпълнение е около 17 месеца. Отскоро имаме одобрена операция за обучение за икономическа ефективност и по-добро качество на здравеопазването, която е за 10 млн. лв.

- Точно такава е идеята ни - не просто да вложим някакви пари в здравеопазването, а да направим политика за преструктуриране на болничната инфраструктура. Визията ни за сектора предвижда страната да бъде разделена на шест здравни еврорегиона. Във всеки един от тях трябва да има поне една високотехнологична болница, която ще предлага всичко, включително кардио- и неврохирургия и т. н. В момента в България има само три такива болници - в София, Пловдив и Варна. Смятаме, че трябва да се развият поне още три. Другите болници ще са регионалните. Там ще се работи по основните медицински дейности. След тях идват местните лечебни заведения (голяма част от досегашните общински болници), които ще се занимават предимно с диагностика, продължително лечение, ще се преобразуват в болници за рехабилитация, хосписи или медицински центрове. Освен това обмисляме реновирането на част от досегашните окръжни и общински болници в травмацентрове, които ще осигурят достъп на пациентите, нуждаещи се от спешна и неотложна помощ.

- Процесът няма да е бърз, ще се прави плавно през годините. Важно е да има ясна, устойчива политика с точни правила, която да е обърната към нуждите на хората. Демографските потребности на населението са динамични и съответно болничната инфраструктура трябва да се нагажда към тях.

- Здравноосигурителният модел е въведен преди десет години и е крайно време да се подобри. Затова в кратки срокове ще предложим промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения. Установихме някои негативни тенденции и целта ни е с тези поправки в законодателството да ги премахнем. Първият проблем е свързан с големия брой неосигурени. Въпреки че здравното осигуряване е задължително, около 1 млн. българи не си плащат вноските. От това здравеопазването губи над 800 млн. лв. годишно. За да променим нещата, обмисляме отпадналите от системата да се връщат по-трудно в нея. Сега те плащат 12 вноски и отново могат да ползват услугите, покривани от здравната каса. Нашето предложение е вноските да са най-малко за три години назад и дори да има глоба. Това е комплекс от мерки по отношение на неосигурените, който ще доведе до увеличаване на приходната част в бюджета на здравната каса.

Втората грешка, която забелязваме в здравноосигурителния модел и смятаме да поправим, е свързана с управлението на НЗОК. Считаме, че сегашният брой органи на управление на касата може да се оптимизира и да се намали съставът им. С тези мерки искаме да запушим пробойните в системата. Обмисляме и нов революционен модел на контрол, който ще се осъществява от независима агенция за медицински одит. Ще се определи ясно какви са санкциите при отчитане на неизвършена дейност, при искане на пари от пациенти за услуги, които се плащат от здравната каса и т. н. За целта контролът и санкциите ще се разпишат в Закона за здравното осигуряване. Ще се предложи и нова методика за акредитация на лечебните заведения. Убедени сме, че всичко това значително ще подобри ситуацията в сектора.

- Демонополизацията на здравната каса е политика, която е записана в предизборната програма на ГЕРБ и ще бъде извършена. Това обаче не може да стане изведнъж. 2.4 млрд. лв. е бюджетът на касата за тази година, месечно се харчат около 180-190 млн. лв., а всички акумулирани средства в доброволните частни фондове са около 30 млн. лв. Няма как механично да пуснем парите от доброволните фондове в осигурителната система, защото те не биха могли да покрият потребностите на хората за повече от месец. Следователно трябва да има проектозакон, който да планира демонополизацията на НЗОК, но и да стимулира населението да се осигурява допълнително в доброволните дружества. Тук има няколко идеи, които са предмет на обсъждане. Затова на този етап не искам да влизам в детайли, защото те все още не са напълно уточнени и не искам да подвеждам читателите.