- Срещнахме решимост в новото правителство, към което знаем, че има големи очаквания. В София видяхме увереност, че му предстои да изпълни - и то бързо - една мисия с много и ясно разписани цели. Новата администрация оставя много силно положително впечатление за отношението си към бизнес общността. След три дни срещи съм сигурен, че тя ще бъде добър партньор на бизнеса. Виждаме добро подреждане на интересите и приоритетите и ясно съзнание за ролята на пазара, което съответства и на разбиранията на ЕВБР за икономиката.

Техните (на правителството – бел. ред) приоритети в енергийната ефективност, транспорта, водоснабдяването, магистралите, комуналните услуги са точно в тези сектори, които и според нас са важни. Моля да ни разберете правилно - ние не диктуваме проритети, а просто констатираме, че правителството осъзнава кои са нуждите на България и какво да се направи за тях.

- Да, това е друг голям сектор, където сме предоставили значителен финансов ресурс и където сме ангажирани по няколко големи проекта. Ние виждаме как тези важни инвестиции са финансово изгодни и допринасят за устойчиво намаляване на енергийната интензивност в българската икономика. Става дума за саниране на жилища, енергийна ефективност на обществени сгради, инвестиции в индустрията за по-добро използване на енергийните ресурси.

Това е сфера, в която България демонстрира силни водещи позиции. Днес около една трета от това, което ЕБВР прави, е свързано с енергийната ефективност.

- Нашите нови проекти и развитието на този пазар ни показват, че тук се случват доста добри неща. Бих направил разлика между една стратегия "на хартия" и реалните резултати, а ние оценяваме именно резултатите. Затова и ЕБВР остава ангажирана в този сектор, а и новата администрация също е решена да остане ангажирана в тази област. Знаем, че в сегашните времена обществените институции не поставят този проблем сред най-належащите, понеже енергийната ефективност не е свързана с нова голяма инфраструктура и възможности за публични инвестиции. За тези проекти не се предвиждат големи капитали и често те са ограничени в рамките на едно предприятие или сграда. Те не дават възможност да се реже лентата пред камерите на медиите, да се държат речи и да се създава впечатление за нещо голямо. Но тези инвестиции са много важни. В същото време енергийната ефективност означава по-добра конкурентноспособност на икономиката и по-малка необходимост от големи инвестиции в нови електроцентрали.

- Не искам да посочвам конкретни проекти, защото това няма да е коректно към инвеститорите в тях. Понякога те просто искат да се свърши работа без много медийно отразяване преди да вземем решение да продължим напред с инвестицията. Проектите, които предвиждаме са кредитни линии за енергийна ефективност на средни и малки предприятия и частни лица; тези кредитни линии минават през банковата система. Имаме и кредити, предоставени директно на компании, които биват използвани за нови енергоспестяващи технологии и организация, за намаляване потреблението на енергия. Това може да са ново поколение бойлери или по-ефективни електродвигатели, отоплителни и охладителни системи, рециклиране на отработената енергия... хиляди неща, които могат да се направят с тези пари.

При тези проекти се засягат дори въпросите на данъкоплатците. Колко отопление отива за обществени сгради в България като болниците, например? Там се гълта много енергия и ако намалите консумацията с по-ефективно енергийно управление, това ще намали и тежестта върху данъкоплатците.

- Нека да разясня по-подробно. През първата година на кризата трябваше да се помага на финансовите институции, за да се избегне системен срив.

ЕБВР, Световната банка и други международни институции изиграха важна роля в стабилизирането на европейската банкова система. Тази година около 40% от това, което ЕБВР прави, ще отиде във финансовия сектор. При нормални обстоятелства това щяха да бъдат около 30% . С други думи, господин Миров казва, че след като сме преминали през пика на кризата, все повече и повече ще се концентрираме върху реалната икономика.

Много компании са в дългове или се декапитализираха и имат проблеми с обслужването на заемите си. Затова трябва да капитализираме добрите компании в промишлеността, земеделието, търговията. Ще продължим да работим по общинска инфраструктура, по голяма инфраструктура като магистрали, мостове, пристанища, производство на енергия. В някои държави участваме в сектора на природните ресурси, включително в проекти като тръбопроводи и газохранилища, например.

- И двете. Не можете да игнорирате едното. Ако се фокусирате върху външния пазар, какво ще стане с вътрешния? А ако е върху вътрешния пазар, какво се случва с хората, произвеждащи стоките за износ? Защо да се натоварват с високи цени и трудно достъпни стоки и услуги, от които се нуждаят? Търговските дисбаланси натоварват обменния курс на националната валута. Отговорът е, че трябва да се  търси балансирано развитие.

- Усещам, че ме водите към сравнение с България. Очевидно въпросът ви е за валутния борд...

- Именно. Капаните са в това да не се спазва дисциплина. При цялото ми уважение към моите приятели в Аржентина, там не поддържаха борда със стабилна икономическа програма и не спазваха дисциплина в икономиката.

Трите дни, прекарани в София, оставиха впечатление за среща с икономически екип, който е много предпазлив, който добре разбира контекста, в който работи валутния борд, и познаващ примерите на успешни бордове като този в Хонконг, и на неуспешни като този в Аржентина. И изводът от Хонконг е, че дисциплиниран екип може да поддържа валутен борд много дълги години без да предизвиква несигурност и нестабилност в системата.

- Не смятайте, че страните, които опитват да се измъкнат от кризата с големи разходи, няма да платят висока цена за това. Разликата е, че вероятно си мислите, че твърде рано ви се налага да изпиете "горчивото лекарство". Но ако погледнете икономиките, харчещи масирано, те често имат висока безработица и в това отношение не се справят по-добре от България. Те трупат огромен бюджетен дефицит, който в бъдеще ще тежи на обществата им или ще наложи големи съкращения на разходите, т.е. ще пият същото "горчиво лекарство", което вие вземате днес. Възможно е също те да обричат себе си и децата си на голяма инфлация с всички отрицателни последици за спестяванията и личното благосъстояние.

- Да, всички сме тясно обвързани днес. Антикризисната политика на някоя друга държава, например, може да тежи в момента на българския бизнес. Но идеята ми е, че такава взаимовръзка само ще накара българската икономика да стане по-ефективна. Защото когато търговският партньор се изправи пред последиците от своята икономическа програма, ще последва корекция и в темповете на адаптиране.

Казвам това без да критикувам чиято и да е правителствена програма.

Всеки от хората, вземащи тези решения, е претеглил плюсовите и минусите от подобна експанзия, колко голяма да е тя, къде  и кога да приложи ограничаване на държавния дефицит. Германия, например, прилага доста умерен подход към експанзията. Китайците - една от най-експанзивните икономики – се опитват да направят сметка доколко могат да стимулират вътрешното потребление и те ще трябва да приемат в някаква степен допълнителна инфлация за поддържане на растежа.

- Най-лошото е зад нас, но лошото не е приключило. Растежът най-вероятно няма да е толкова бърз, колкото мислехме. Предизвикателства за държавите, където работи ЕБВР, остават изключително големи. Няма да се изненадам, ако очакванията ни за растеж се окажат по-ниски от тези в прогнозата ни от м. май.

Иначе казано, кризата не е приключила. Има светлина в тунела, която е знак за промяна. Светът няма да се върне към темповете на растеж от 2006-2007г. Когато възстановяването започне, то няма да е рязко.

- Ние стигнахме дотук, защото сме много успешни, което, знам, може да прозвучи малко иронично.

Ние сме в бизнеса с инвестирането на капитали и има много голямо търсене на услугите ни. То идва основно от частния сектор, където е около 80% от дейността ни. Компаниите се нуждаят от средства, за да развиват проектите си, но те знаят че тези пари трябва да бъдат върнати. За компаниите, на които ЕБВР е предоставила заемен или дялов капитал, ние очакваме  да са успешни и печеливши.

Капиталовите ни ресурси не могат да отговорят на толкова голямо търсене и на многото възможности, които виждаме в региона. Около 5 млрд. евро на банката се предоставени като отпуснати кредити и дялово участие  всяка година. За тази година бяхме планирали да инвестираме 6 млрд. евро, но тъй като кризата се задълбочи увеличихме плана отначало до 7 млрд., а наскоро и до 8 млрд. евро. Търсенето догодина може да се окаже още по-голямо. Възможно е също, забавеното въстановяване на икономиката да означава търсене за подкрепа от наша страна на тези или още по-високи нива за следващите няколко години. Нашата капиталова база е ограничена за работа в рамките на 6 млрд. евро на година. Без допълнителни капитали няма да можем да отговорим на това търсене, на мнозина потенциални клиенти ще трябва да кажем: "Съжаляваме, бихме искали да работим с вас, но това е отвъд капацитета ни".

- Твърдението, че частните банки не кредитират, не отговаря напълно на истината. Ние им отпускаме кредити с изискването капиталите да отиват за определена дейност и обикновено става дума за подпомагане на най-засегнатите - малки и средни предприятия. В България, например, имахме кредитна линия от 50 милиона евро, които бяха усвоени от кредитополучателите много бързо - само за 3 месеца.

Част от споразуменията с тези банки включват разбирането, че те няма да предоставят средствата на банките-майки, а ще ги задържат в региона.

Така че те може и да не разширяват дейността си толкова активно и кредитите да не нарастват бързо, но пък и нямаме свиване на кредитирането.

Въстановяването на кредитния растеж ще стане при няколко условия. Те са:

добра бизнес среда, ефективно управление на икономиката, стабилност, увереност на кредитополучателите в бъдещето при поемането на рискове, добра банкова регулация, ограничила някои от крайностите от миналото, адекватни капитализация и ликвидност, степен на развитие на местния финансов пазар, за да могат банките да мобилизират дългосрочно ресурс в местна валута.