Красимир Попов: Стремим се да ограничим безработицата до 10% през тази година

През септември безработицата в България достигна 8.03% - рекордно ниво за последните 15 месеца. Работодатели и синдикати прогнозираха, че сривът на пазара на труда предстои през пролетта на 2010 г., когато може да стигне 12%. За това как Министерството на труда и социалната политика ще противодейства разговаряме с ресорния зам.-министър на труда Красимир Попов. Преди да влезе в екипа на министъра на туда Тотю Младенов, Попов отговаряше за европейските програми в министерството.
Г-н Попов, какви промени са необходими в програмите по заетостта на министерството на труда, за да се ограничи ръстът на безработицата през 2010 г.?
- Най-важното е мерките да бъдат антикризисни. Трябва да се съобразим с новата структура на безработицата, с възможностите на работодателите и с новите реалности. Вторият акцент е, че мерките, предложенията и решенията ни трябва да са консенсусни. Те трябва да са взети в рамките на социалния диалог със синдикатите и работодателите. Някои от тях със сигурност няма да са популярни и няма да бъдат подкрепени от цялото общество. Освен това мерките трябва да са фокусирани, за да решават проблемите на конкретни целеви групи в определени населени места. Най-добре е да са фокусирани на ниво населено място, защото от няколко месеца се появява сериозно различие на безработицата в рамките на отделните региони и общини. Има общини, в които безработицата е 7-8%, но в някои населени места достига 30 - 40%. Затова трябва да търсим локално решение на тези проблеми.
Как според вас може да се подобри ефективността?
- Чрез добро управление на публичните средства и чрез засилен публичен контрол. Чрез оповестяването на всички възможности, които дават програмите, постоянно наблюдение на динамиката на пазара и бърза реакция при промени. Вероятно ще има и мерки, от които ще се откажем, ако не докажат своята ефективност. За целта сме предвидили по някои от мерките да се прави независима външна оценка. Ако се прецени, че те не решават проблемите на хората, към които са насочени, ще бъдат променени.
Какво имате предвид, като казвате, че някои от мерките са непопулярни?
- Например подкрепата на предприятията за преминаване на непълно работно време се радваше на силен интерес от страна на работодателите. Едва ли обаче има работник, който да предпочита да работи половин ден и да получава по-малко възнаграждение. Затова трябва да се правят взаимни компромиси, за да се запази заетостта по време на кризата.
Какви са основните цели, които преследвате на пазара на труда чрез мерките?
- Основният ни приоритет е запазването на работните места. Ограничаването на безработицата чрез включване на хората в курсове за квалификация и подкрепа при последващата им заетост са също основни аспекти от стратегията, касаеща заетостта. Друга важна задача за нас е да помогнем на най-уязвимите групи на пазара на труда. Мерките в тяхна подкрепа ще вървят успоредно с тези за съкратените и за тези, които са застрашени от освобождаване. Както виждате, става въпрос за доста сложен баланс в политиката по заетостта.
Към кои групи хора ще насочите приоритетно ресурси догодина?
- Ще приложим балансиран подход, но предвиждаме и приоритетна подкрепа например за безработните младежи до 29 г. Субсидираната заетост на младежи от Националния план за действие по заетостта се радваше на интерес сред работодателите, тъй като покривахме разходите за наемането им за 12 месеца. Затова ще я продължим и догодина. Ще стартираме и мерките, свързани с младежите по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Друга интересна мярка е "Старт в кариерата", по която работодателите наемат за 6 месеца току-що завършили младежи, а ние плащаме техните заплати и осигуровки.
Една от препоръките на бизнеса в тази връзка е държавата да ограничи разходите за създаването на работни места за нискоквалифицирани кадри. Неотдавна бяха изнесени данни за неефективността на програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост", въпреки че за нея социалното министерство заделя доста сериозен ресурс.
- Тази програма е единственият шанс за някои хора да работят и ще продължи и догодина. Обикновено такива програми се реализират именно в период на криза, защото дават възможност на нискоквалифицираните кадри да запазят трудовите си навици или да ги възстановят. Не можем да разчитаме, че участващите в тях ще останат постоянно заети. По-добре е на хората без квалификация да се даде възможност да вършат полезна работа, отколкото да се дезинтегрират и да нямат никаква възможност за личностна реализация. Затова има и мярка по оперативната програма, при която над 10 хил. възрастни ще бъдат ограмотени чрез Министерството на образованието, науката и младежта.
Неотдавна министърът на труда Тотю Младенов заяви, че през последните 4 години държавата е вложила 64 млн. лв. за квалификация, но въпреки това в България има дефицит на квалифицирани кадри. Как обученията да станат по-ефективни?
- Трябва да има по-засилен контрол при провеждане и приключване на обучението. Трябва да се осъвременят базите, центровете да бъдат мотивирани да инвестират печалбите си в нови технологии и методи за обучение. Необходимо е да се правят реални тестове за оценка на нивото на придобитите знания и умения, а не да се издават сертификати на всеки, който е включен в някакъв курс, за да се вземат парите за него. Придобитите умения трябва да отговарят на нуждите на работодателите. Всички тези въпроси се обсъждат в рамките на Националния съвет за професионална квалификация и ще се намери адекватно решение, ако е необходимо, и чрез законодателни промени.
Неотдавна представители на синдикатите и работодателите заявиха, че през пролетта на 2010 г. предстои сериозен срив на пазара на труда и в резултат на това безработицата ще стигне 12-13%...
- Работодателските организации разполагат с данни от големите компании, които са техни членове, така че най-вероятно те ще са прави в прогнозите си. Не мога да се ангажирам с прогноза колко ще е безработицата през следващата година. Това, към което ние се стремим в момента, е тя да не надхвърли 10% до края на годината. Трябва да е ясно, че ако не съществуваха активните мерки на пазара на труда, в момента безработицата щеше да е по-висока с поне 1.5 процентни пункта. Правим всичко възможно при изключително ограничени финансови ресурси. За следващата година правим разчети на база заложената прогноза в средносрочната фискална рамка - за 11.4% ниво на безработицата.
Наскоро Агенцията по заеттостта съобщи, че по три от мерките за квалификация по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" средствата няма да се дават на работодателите, а на служителите под формата на ваучери. Как ще се кандитства промени кандидатстването по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" с въвеждането на ваучерния механизъм и колко души ще могат да изкарат курс за квалификация?
- Хората, които искат да се обучават и отговарят на критериите, оповестени от Агенцията по заетостта, трябва да подадат заявления в бюрата по труда. Създаваме възможност да се обучат около 109 хил. души, между които поне 40 хил. безработни лица.
Ще има ли изисквания към работодателите, чиито работници ще могат да получат ваучери за обучение?
- Все още не е е сигурно дали ще има специфични изисквания към работодателите по "Адаптивност", но здравият разум изисква те поне да нямат просрочени задължения. Предстои да обсъдим това в рамките на Комитета за наблюдение на оперативната програма, защото, от друга страна, в момента не са толкова много големите предприятия, които нямат задължения.
Как ще се определя кой да получи ваучер?
- На базата на подадените заявки, съобразно критериите за допустимост, определени от Комитета за наблюдение на оперативната програма за съответния проект на Агенцията по заетостта. Трябва да се има предвид, че в момента операциите са с одобрен бюджет, който може да бъде увеличен при сериозен интерес по дадена програма. Ще се опитаме да бъдем максимално гъвкави и ако видим, че някоя от мерките решава повече проблеми, ще пренасочим повече ресурси към нея.
Какъв ще е бюджетът на Националния план за действие по заетостта догодина и колко пари смятате, че ще усвоите по оперативната програма?
- Надяваме се, че и през следващата година ще е около 170 млн. лв. Смятам, че догодина ще изразходим поне около 250 млн. лв. от средствата от оперативната програма. Само за квалификация и обучение по ключови компетенции създаваме възможност да се изразходят около 100 млн. лв
Колко работни места очаквате да се се съхранят или разкрият в резултат от това?
- Поне около 150 000 работни места през 2010 г.
Наскоро казахте, че увеличаването на безработицата е голям проблем, но още по-сериозно е намаляването на заетостта. Защо смятате така?
- Заетостта осигурява вноските в общественото осигуряване. Високото ниво на заетост гарантира стабилността на солидарните системи. Заетите лица са осигурени срещу множество рискове. От друга страна, безработицата у нас в момента продължава да се движи с 1% под средната за Европа. Това означава, че проблемите на нашия пазар на труда не са стигнали степента на сериозност, която изпитват други страни от ЕС. Имаме възможност да запазим това положение чрез мерките от Националния план за действие по заетостта и оперативната програма. Нима е малко поне 40 хил. безработни да се включат в обучения и субсидирана последваща заетост само по оперативната програма, при положение че безработните в момента са около 297 500 души. През тази година мерките на националния план обхванаха около 100 хил. човека, разбира се, не всички от тях са безработни лица.
Кога ще започнат обученията?
- Агенцията по заетостта и в момента набира заявки чрез бюрата по труда от желаещи да се обучават. Нормативната рамка за стартиране на ваучерния механизъм бе одобрена от правителството миналата сряда. От началото на ноември агенцията ще стартира кампания за набиране на центрове за професионална квалификация и други обучителни организации. Най-късно до края на годината кандидатите, които отговарят на критериите, ще могат да получат ваучери за обучение.
Как ще се контролира качеството на обученията?
- В момента развиваме механизъм за контролиране както на качеството на обученията, така и на придобитите умения от хората. Не бива да се разсъждава само в контекста на оперативната програма, а в по-глобален мащаб с основната цел да гарантираме качество на всички обучения за възрастни. Трябва да има механизъм, който да контролира харченето на обществени средства за квалификация на хората, и гаранция, че те ще придобият умения, които ще им дадат възможност да работят пълноценно.