- На първо място ще има промени в законодателството. Законът за кадастъра се нуждае от добра синхронизация със Закона за устройство на територията (ЗУТ), трябва да се изчистят противоречията между двата. Сега има случаи, в които ЗУТ формира собственост и след като са минали всичките обявявания за нея, Законът за кадастъра изисква тя да бъде обявявана от ново. Така се получава едно и също нещо да се обявява два пъти. Това ще бъде променено. Обсъжда се и отпадането на дворищната регулация в ЗУТ. Това трябва да бъде отразено в кадастралната карта. Отпадането на дворщните регулационни граници ще облекчи значително собствениците в реализацията им на инвестиционните им намерения. Ще се промени и системата за лицензирането на дейността на геодезистите. В момента за тях се издават три различни правоспособности. Едното е от Агенцията по кадастъра и е свързано с дейностите по кадастралната карта. Втората е от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. И трети лиценз се дава от Камарата на инженерите геодезисти. Идеята е само един орган да издава лицензите и това да бъде Камарата на инженерите геодезисти. Мнението на геодезическата гилдия е, че не е нормално една и съща дейност да се сертифицира на три различни места. Активно работещите геодезисти са около 900 души.

 

- Това е свързано със следващата промяна в Закона за кадастъра - модела на работа в самата агенция при обслужване на граждани и при изпълнение на задълженията. Във всички големи градове, където има влязла в сила кадастрална карта, граждани недоволстват заради времето, което губят, за да получат услуга от нас. Според програмата за развитие на агенцията числеността й трябва да бъде около 600 души. Към момента работят 380 и много вероятно е от нас да се поиска да се свием още. Това обаче ще доведе до още по-големи опашки пред гишетата. Затова трябва да намерим нов модел на работа. Водим разговори с геодезическите фирми те да предоставят част от услугите. Например фирмите да приемат документите от гражданите за изваждане на скица, кадастрална карта и останалите административни услуги. Компаниите, които ще обслужват гражданите, ще бъдат избирани с обществена поръчка. Това засега е само идея, моделът все още не е изчистен. По моя оценка активно работещите геодезически фирми са около 90.

Аутсорсването на дейности на агенцията на частни фирми няма да доведе до съкращаване на персонал. Тези, които сега приемат документи, ще бъдат ангажирани с обработката им и така заявките ще се изпълняват в срок.

 

- Системата работи и всеки, който иска, може да си направи справка. Проблемът е, че тази справка не може да ви послужи пред институциите, защото няма подпис и печат. Дори на нотариусите да отнесете диск с електронно подписана и подпечатана скица, не съм сигурен, че ще ви я приемат. Едно от развитието на системата с отдалечен достъп е да не се налага хората да идват да си вадят скицата при нас, а нотариусът от кантората да направи справката по интернет и да продължи сделката. Предстоят разговори в тази насока.

 

- В момента за около 15% от територията на страната има кадастрална карта. До края на годината този процент ще бъде 18. Като брой имоти това са близо 30% от всички в страната, или около 5 млн. имота. Има територии, за които няма смисъл да се прави кадастрална карта, например Стара планина, Рила и Родопите. В тези планини има частна собственост, но тя е малко и постепенно ще влиза в картата. Идеята досега е била и ще продължи да бъде кадастрална карта да има за местата с активен пазар на имоти.

 

- Има в два района и то най-големите - "Младост" и "Люлин". Всеки един от тези квартали е по-голям от почти всички областни градове. Още 12 района са в процес на процедури. Не са възложени картите за 8 района. И какво ви притеснява това, че София няма кадастрална карта? София е много специален и сложен случай. Единият проблем е огромният брой сделки, които се случват. Другият е големият обем от информация за самия град и необходимостта от ресурси тази информация да бъде управлявана, а гражданите - обслужвани.

 

- В София не забелязваме такава тенденция. Най-сериозният проблем в процеса на обявяването на кадастралната карта е културата на българите по отношение на собствеността и кадастъра. Хубаво е, че с течение на времето тази култура се повишава. Какво имам предвид. Преди време в район "Искър" имаше оплаквания от хората, че искат да им вземат земята, и т.н. В "Младост" имаше подготвителна работа – раздаване на диплянки, отворени приемни, разяснителна кампания, билбордове. И въпреки това, както е типично за българите - първите две седмици нямаше никой и последната седмица се извиха опашки за представянето на документите. Иначе казано, ако хората познават процеса и участват в него, възраженията ще бъдат малко. Много важно е участието на собствениците при маркирането на границите на техните имоти, за да има точно оразмеряване. Агенцията не може да принуди фирмите да правят разяснителна кампания, защото това са допълнителни разходи.

 

- Много слабо. Има две хипотези. Едната е, когато геодезистът почука на вратата ви, вие го пускате, той мери и нанася в картата. Другата е - вие не отваряте, геодезистът не мери и за вашия имот има случайна информация, събрана от стари планове. След това обаче има възможност, когато поискате да подадете заявление, за да се отрази имотът ви в кадастъра. Но тогава вече ще трябва да си платите. Това е разликата, загуба на собственост няма.

 

- За бой не, но е имало случаи с някои по-нервни съседи. Обикновено става въпрос за спор на граница и единият съсед казва - тука, другият - не, тука - а геодезистът няма право да решава сам. В такива случаи има агресия от страна на собствениците, дори и аз съм присъствал на подобни неща. Когато има агресия, се обръщаме за съдействие към полицията. Тя винаги ни е помагала.

 

- Различно за отделните места. Някъде е добре, за други се твърди, че не е толкова добре. Това е една от задачите ми - да проверя къде как са се случили нещата. Наредбата изисква, когато правите карта с пряко мерене, т.е. геодезистите ходят на място, точността да е от порядъка на 30 см. Затова за спорове от порядъка на 10 см кадастърът не може да ви защити. За кадастрална карта, правена на базата на стари оцифрени планове, допустимото отклонение е 50 см.