Д-р Мария Трифонова: Фармацевтичният пазар в България расте въпреки кризата

На живо
Заседанието на Народното събрание

Д-р Мария Трифонова: Фармацевтичният пазар в България расте въпреки кризата

Д-р Мария Трифонова: Фармацевтичният пазар в България расте въпреки кризата
Д-р Мария Трифонова е генерален мениджър на "Рош България" ЕООД от 2006 г. Завършила е медицина през 1987 г., след което работи като асистент в катедра "Фармакология и токсикология" към Медицинска академия, София. През 1991 г. е стипендиант в болница "Сейнт Мери", Лондон. Започва работа в представителството на фирма "Фармиталия Карло Ерба" (Farmitalia Carlo Erba) през 1994 г., а по-късно след обединението с американската компания "Ъпджон" (Upjohn) застава начело на  новата корпорация "Фармация Ъпджон" (Pharmacia & Upjohn) за България. През 2003 г., след като фирмата е купена от Пфайзер (Pfizer),  д-р Трифонова оглавява представителството на компанията за България.
Хората да реагират на всеки грип така все едно е свински
Как вървят продажбите на противовирусния препарат "Тамифлу", който лекува свински грип?
- В България около 2.5% от общите ни продажби се падат на антивирусния медикамент. В световен мащаб делът е над 4%. Така че ние изоставаме спрямо останалите държави. От началото на годината досега сме продали "Тамифлу" за 1.3 млн. лв., което не е малка сума, но тъй като медикаментът е сезонен, очакваме сериозните продажби да са през ноември, декември и януари. Знаете, че препаратът е ефективен не само срещу новия грипен вирус А (H1N1), а и срещу всички останали грипни вируси. Имаше много дебати относно поведението на човек при първи грипни симптоми, затова бих искала да подчертая, че най-важното в такъв момент е бързата и адекватна реакция. Ако бъде предписан антивирусен медикамент, неговият прием трябва да започне във възможно най-кратък срок. Такива са и последните препоръки на СЗО - хората да реагират на всеки грип така, все едно че е пандемичният грипен вирус А (H1N1).
Какви нови продукти ще включите в портфолиото си през следващата година?
- Наистина имаме нови медикаменти, както и нови показания за лечение, отново в основната област, в която сме лидер - в онкологията. Другата сравнително нова за нас област е ревматологията. Знаете, че ревматоидният артрит е тежко хронично инвалидизиращо заболяване. Понякога засяга доста млади хора, така че там също сериозно инвестираме.
Как оценявате въвеждането на новия позитивен лекарствен с списък, по който ще се плащат лекарствата с обществени средства?
- Положително. Мисля, че той ще подобри достъпа на пациентите до нови медикаменти, защото преди въвеждането му включването на съвременни лекарства ставаше много бавно. Сега виждам, че процесите са доста скъсени във времето и това несъмнено е нещо положително. Горещата тема в момента е идеята за преминаване на лекарствата по Наредба 34, които се плащат от Министерство на здравеопазването, към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), което според мен също би трябвало да е цел на нашите политици.
Достатъчни ли са публичните средства в България за лекарства?
- Честно казано, парите за здравеопазване никъде не са достатъчни. Не знам коя държава може да се похвали, че лекарствоснабдяването й е напълно задоволено. И е нормално да е така, защото всеки от нас, когато има нужда от лечение, желае да получи най-подходящата за него терапия. Можем да правим компромис с храната, с облеклото, с почивките, но когато човек или негов близък е болен, иска да получи най-съвременна терапия, която в много случаи се оказва и доста скъпа. Ако съвсем обективно погледнем цифрите, има какво още да се желае у нас, защото за здравеопазване в България се отделят едва 4% от БВП. В Европа този процент е от порядъка на 10-11%, а в САЩ е 15%. Това показва, че безкрайно изоставаме от това, което трябва да ни е целта. Ако погледнем само процента за лекарства обаче, може да се каже, че сме добре. У нас около 20% от парите за здравеопазване се отделят за медикаменти, което е съпоставимо с европейските държави. Въпросът е от каква сума идват тези 20%. В България те са част от 4.2% от БВП, докато при тях са част от 10% от БВП. Базата е много различна. Така че не трябва да се гледа само процентът, а по-скоро колко пари на глава от населението се отпускат в ЕС и у нас. Тогава се вижда, че разликата е доста голяма. Според последни данни от проучване на EFPIA и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България НЗОК и МЗ отделят средно по 39 лв. на човек за домашно лечение. Само за сравнение, в Полша сумата е 42 евро, в Гърция – 242 евро, а във Франция е 302 евро.
Трябва ли да има промени в провеждането на тръжните процедури на здравното министерство?
- Тръжната процедура е нещо отживяло. Против всякакви правила е, ако на човек му е назначено лечение и той се повлиява и чувства добре, то да се сменя преждевременно, само защото една фирма е спечелила тръжна процедура с минимална разлика (например от една стотинка). Ако заболяването е хронично, това означава, че лечението може да се променя няколко пъти в рамките на 10 години. Този факт е достатъчно красноречив, че трябва да се излезе от тръжната процедура и централизираните доставки. Би било добре,да има много строг контрол върху начина на разпределение на медикаментите, да се взима предвид фармакоикономиката, да се търси резонна цена. Но не трябва да се допуска да се нарушава достъпът на пациентите до най-доброто лечение. Така че ако преминат лекарствата към здравната каса, със сигурност ще е много по-добре.
Изискването да се търси най-ниска цена в ЕС принуди ли ви да изтеглите от пазара ваши продукти?
- Принципно за мен не е правилно да се търси най-ниска цена, защото, след като сме в ЕС, не можем да очакваме, че към България ще има едно по-преференциално отношение, отколкото към другите страни от ЕС. По-резонно е да се изисква средната от трите най-ниски цени в Европа, което би ни поставило в аналогично положение със законодателствата на част от ново присъединилите се страни в ЕС. До този момент ние не сме изтегляли медикамент, но, честно казано, единствено етичните норми и съображения са били в основата на решението ни, защото много често лекарството ни е уникално, няма генерика, под патентна защита е, т.е. няма да е етично към лекарите и най-вече към пациентите, ако ги оставим без алтернатива. Искрено се надявам обаче политиците да преосмислят това изискване. В противен случай очаквам сериозни проблеми.  
Какво предвижда компанията като мерки, за да запази позициите си на пазара и през следващите години?
- Безспорно ще се фокусираме върху стратегическите продукти - таргетните терапии, персонализираното лечение, новите медикаменти и второто, на което много разчитаме, е развитието на екипа. Мисля, че в състояние на криза, когато ръстът не е такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме през последните години, мениджърският състав има повече време за преосмисляне на стратегиите си, организацията на компанията и възможностите за допълнително обучение и развитие на тима с цел разгръщане на максималния потенциал на всеки един служител.
Предвиждате ли някакви промени в собствеността - придобивания, продажби?
- Не. Идеята е със собствени сили да се развива компанията. Не предвиждаме промени, още повече че ние направихме едно от най-големите окрупнявания тази година с "Дженентек" и считаме, че това е посоката, по която трябва да продължим. 
Как се отразява финансовата криза на пазара на лекарства в България?
- Кризата безспорно се отразява, въпреки че фармацевтичният бранш е, общо взето, най-защитеният. От началото на годината до края на август ръстът, който е отбелязал общия фармацевтичен пазар в България, е от порядъка на 9-10% по данни на IMS Health, което означава, че пазарът въпреки всичко продължава да расте. До момента от януари до края на септември продажбите на "Рош България" възлизат на 55 млн. лв., като идеята е да стигнем до 70 млн. лв. до края на годината. Може би ако нямаше икономическа криза, ръстът щеше да е двоен. Определено смятам, че проблемите ще продължат и през 2010 г., така че очакваният ръст на фармацевтичния пазар през следващата година ще е между 4 и 6%, т.е. значително по-нисък от този през 2009 г.
Какви са финансовите резултати на "Рош България" за 9-те месеца на годината?
- За този период отчитаме 21% ръст по данни на IMS Health, което означава, че растем два пъти по-бързо от пазара, но това са и целите, които сме си заложили. Подобни таргети сме заложили и за 2010 г. - при ръст 4-6% за общия пазар очакваният ръст на "Рош България" е между 8 - 9%.
На какво се дължи това нарастване?
- "Рош" в момента е една от най-добре представящите се компании на българския фармацевтичен пазар. Отново по данни на IMS Health ние се класираме на първо място, ако разглеждаме компаниите, които предлагат само лекарствата по лекарско предписание. Ние нямаме ОТС продукти (лекарства без рецепта) и затова винаги се сравняваме с подобни компании. Ако погледнем тоталния пазар, там сме на четвърто място. Освен това като цяло сме и най-бързо нарастващата компания. От една страна считам, че сме късметлии, ако може така да се каже, с продуктовото портфолио, с което разполагаме. Имаме много нови медикаменти, които все още са под патентна защита, което безспорно ни дава голямо предимство пред част от конкурентите. Освен това имаме голяма гама от животоспасяващи и поддържащи лекарства, предлагаме и най-модерната, таргетната терапия и персонализираното лечение, където е потенциалът на фармацевтичния сектор в целия свят. Ако погледнем "Рош" глобално как се представя, ще видим, че компанията расте по същия начин - два пъти по-бързо, отколкото глобалният пазар. Друг фактор, който безспорно има значение, е тимът, неговата структура, организацията на компанията. Създадохме един баланс между хора с натрупан опит и дълъг стаж в "Рош" и голяма група млади, много мотивирани служители и се получи изключително добър екип. Безспорно успехите се дължат не само на отличната гама медикаменти, с които разполагаме, но и на хората, които стоят зад тях.