Страните-членки избраха председател - човек, на който може да се разчита, че ще е брокер на компромиси. Ван Ромпой е свикнал със сложни ситуации като министър-председател на Белгия. Очевидните критики към него са, че е участвал само в шест заседания на Европейския съвет, не познава сцената толкова добре, не е познат извън Белгия, да не говорим извън ЕС. Дали ще има статут, за да представлява съюза успешно пред САЩ и Китай? Не знам, но очевидно страните-членки не искаха изявен президент, а такъв, който да постига консенсус. От разговорите си с водещи фигури от белгийския бизнес научавам, че Ван Ромпой ще е ефективен - те всички хвалят способностите му. Той е скромен, но ефективен.

Тя беше изненадващ избор, дори за самата нея. Не беше очевиден кандидат. От друга страна, беше приемлива за Франция, Германия и европейските социалисти, които настояваха да получат един от големите постове. Изглежда решителна и работи ефективно зад завесата. Ролята и ще е важна, но и сложна - сред страните-членки няма единство за общата политика по сигурността и външните работи. Тази област няма да е интегрирана още дълго време, а Аштън е политик, която ще се съобразява с тези ограничения.

Мисля, че ще искат да играят голяма роля - това ще една от възможностите да покажат, че са важна институция. Евродепутатите са политици и обичат да привличат внимание. Те вече показаха на Барозу, че ще изиграят много голяма роля в избора на следващата комисия - включително в разпределението на ресорите. Несъмнено евродепутатите вече точат ножа на няколко кандидат-комисари, очаквам да се опитат да преговарят за смяна на един или двама от тях или за размяна на ресорите. Това ще стане през януари, когато Европарламентът ще проведе изслушвания на всички кандидати.

Широко се обсъжда ролята на новия комисар по климатичните промени, очаква се да има и дигитално портфолио, което включва авторски права и елементи от вътрешния пазар. Това са ключовите нови ресори. Не мисля, че ще има отделен комисар за добросъседство и Източното партньорство. Защитата на потребителите ще остане, благодарение на отличната работа на досегашния комисар Меглена Кунева. Може би ще останат и донякъде безсмислени ресори, като "Многоезичието" - ако някой от кандидатите не е особено подходящ за никое важно досие, може да получи такъв "безопасен" ресор.

Изглежда интересна кандидатура, биографията и е приемлива. Била е в Европарламента известно време, добре образована, има опит в социалните дейности. Зависи дали е допускала сериозни грешки в публичните си изяви напоследък. Разбира се, въпросът е какъв ресор може да получи - ако е важен, но в страни от досегашния и опит, Европарламентът със сигурност ще затрудни назначаването и.

Не е много вероятно. Първо, тези ресори са твърде близо до националните ви интереси, и второ, ако бяхте предложили някой  по-опитен, изявен мениджър, щяхте да имате по-добри шансове за голямо портфолио. От друга страна, никой не беше чувал за Меглена Кунева когато пристигна в Брюксел, а тя се справи много добре.

Все някой ще бъде разочарован - и вероятно повече от един човек. Но в крайна сметка, сега Барозу решава на кого каква област да повери - и кандидатите трябва да го впечатлят, това е като интервю за работа. Разбира се, той каза публично, че няма да поддава на натиска на големите членки, но той е политик. Трябва да балансира националните интереси, не само личните амбиции на номинираните. И най-вече, трябва да избере това, което ще работи най-добре за него - да постави комисарите на постовете, където ще му служат най-добре.

Винаги и по-малки страни получават важни ресори. Всъщност, важните ресори днес не са само тези, които са били важни в миналото. Правосъдие и вътрешни работи е изключително важна област. Дигиталната тема също, там е бъдещето. На високо ниво ще са транспорта и енергетиката. Икономическите досиета - вътрешен пазар, конкуренция, търговия - традиционно са най-желаните от големите членки. Но в досегашната комисия, част от тях отидоха при малки страни, например конкуренцията - при Холандия, вътрешния пазар - при Ирландия. Taка че силните ресори ще отидат при силни кандидати, не при тези от големи

държави.

А кой е в най-добри позиции за финансово обезпечените ресори - земеделие, регионално развитие и бюджет?Централно-европейските страни имат добри позиции за регионалното развитие, може би Полша. Бюджетът най-вероятно ще отиде при ирландския кандидат. Енергетиката ще отиде при Германия по всяка вероятност. Ще бъда изненадана ако Румъния получи земеделието. Този ресор обикновено отива при по-малка страна, на която може да се разчита - например някоя от скандинавските.

Традиционно, бизнесът не харесва бюрокрацията. Същевременно, иска правна сигурност, така че очаква добър баланс между свобода и регулация на пазара. Ще се търси диалог с новите комисари, бизнесът очаква да чуе каква работна среда ще му създаде новата комисия. Ще се приветства проактивно отношение към рестартиране на вътрешния пазар.

На първо място, в новата комисия ще има по-малко жени отколкото досега. Това ще създаде на Барозу проблеми с Европейския парламент, който настояваше в новия му екип да има повече жени. Той, разбира се, ще се оправдае със страните-членки, които номинират комисарите.

Определено новата комисия ще развива по-десни политики. Но като цяло е важно тя да гледа в дългосрочна перспектива. Барозу има амбициозни идеи в енергетиката и  климатичните промени, потребителската политика. По тях тепърва ще се работи. Но основният въпрос е - може ли комисията да спре отслабването на позициите и спрямо страните-членки? В последните 15 години има тенденция страните-членки да изместват комисията като двигател на европейския дневен ред. Днес националните правителства са и инициатора, и последната инстанция в ЕС. Други международни форуми също все по-активно се конкурират с европейските институции - например Г20. Съюзът се бори да запази влиянието си и ако нещата продължат както досега, ще го губи все по-рязко. Това не е добре от гледна точка на бизнеса, защото може да отслаби общия пазар и свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници. Ако новата

комисия е ефективна и активна, може да промени този процес. Всички ще загубим, ако ЕС не успее да си изгради позитивен дневен ред в следващите пет години.