Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на "Кей Би Си секюритис": Гърция няма да бъде изоставена, защото ефектът ще е много голям
| Сериозните бюджетни проблеми на Гърция разбуниха духовете както на бизнеса, така и на капиталовия пазар в България. Какъв е реалният им ефект у нас - за това потърсихме мнението на Илиян Скарлатов, изпълнителен директор на "Кей Би Си секюритис". Освен миналите си контакти - работил е в южната ни съседка, той и в момента работи активно с гръцки инвеститори. Със Скарлатов разговаряме и за прогнозите за българския капиталов пазар през 2010 г. |
| - 2009 г. беше годината на принудителната оптимизация - Капиталовият пазар у нас има нужда от повече възможности за търговия |
Как бихте определили 2009 г. и какво очаквате от 2010 г.?
- За мен 2009 г. беше година на преструктуриране и оцеляване - трудна, но и полезна. Полезна, защото повечето компании, които имаха неефективни дейности и разходи, принудително ги оптимизираха. Не всеки успя да оцелее, но в крайна сметка такива са правилата на капитализма, макар и в момента да не го виждаме в чистия му вид, защото наблюдаваме капиталистически модел при покачване и социалистически при спад, в който държавата спасява частния сектор.
Но не мисля, че се извадиха нужните изводи, т.е. това, което се случи, ще се случи отново. Основният проблем идва от продължаващата липса на регулация на дериватния пазар.
В реалната икономика ситуацията е много по-ясна. Всички, които преди кризата бяха предприемчиви и имаха агресивна инвестиционна стратегия, се оказаха притиснати в ъгъла от банките, защото стойността на обезпеченията рязко падна, проектите им не бяха завършени, а съществуващият им бизнес страдаше от ниски продажби. Консервативните предприемачи, от друга страна, успяха да извлекат малка полза от бурното икономическо развитие преди кризата, но след нейния старт бяха достатъчно ликвидни. В общи линии последните по рентабилност на капитала станаха първи, а първите или претърпяха значителни загуби, или продадоха бизнеса си, или изобщо не оцеляха.
Така че 2009 беше година на оптимизация, консолидация, преструктуриране, сливания и придобивания и най-вече на изчистване на пазара от неефективни компании. Успешните сделки, разбира се, не са много, защото всеки, който е затруднен, иска да продаде най-лошия си актив най-скъпо, докато всеки, който купува, иска да купи най-добрия най-евтино. Така се получава ситуация на постоянно изчакване.
На фондовата борса картината е ясна и многократно анализирана. Проблемът за мен не е в посоката, а в липсата на обеми. При подобно интервю в края на 2007 г. дадох два прогнозни сценария - година с невиждан дотогава брой първични публични предлагания или година на обръщане на тренда. Тогава подчертах изключителната важност на късите продажби, за да се запази поне частично транзакционния обем на БФБ, като се позволи на инвеститорите да печелят и при низходящ тренд. Случи се вторият сценарий - трендът се обърна, но късите продажби така и не стартираха и инвеститорите не успяха да капитализират близо 90-процентния спад на борсата, породен от паниката на чуждите инвеститори.
"Гледай Атина, мисли за София" - така преди около година в. "Капитал" обобщи протестите в Гърция. Една година по-късно всички погледи пак са насочени към Гърция заради бюджетните й и икономическите проблеми. Как оценявате ситуацията и доколко тя оказва негативен ефект върху България в момента?
- Ситуацията е деликатна. Общото между Гърция, България, Румъния и Сърбия е, че сме по-емоционални народи с леко хазартна натура, като това определя бизнес културата ни. Други прилики в икономическо отношение трудно могат да се посочат, защото Гърция е много по-стар и по-развит пазар от България.
Освен това фондовата им борса е значително по-голяма и е най-ликвидната в региона с изключение на Турция, която не е част от ЕС. Днес гръцкият пазар регистрира дневен оборот от 154 млн. евро и предлага пълната гама от инструменти – къси продажби, маржин търговия, деривати като опции върху акции и фючърси върху индекси, ETF-и и др. Това помага на ликвидността на пазара, а тя е основната причина много чуждестранни инвеститори все още да имат значителни портфейли в гръцки акции или фондове, посветени изцяло на Гърция.
Пострада ли обаче имиджът на страната около намаляването на рейтинга и доколко това има ефект у нас?
- Гърците са население с високо ниво на задлъжнялост, надминаваща размера на БВП. Не мога да дам точна статистика, но ако у нас 5% от населението имат кредитна карта, и то една, там едва 5% нямат такава, а останалите имат по няколко.
Съответно като цяло гръцката икономика винаги се е базирала на много дълг. Те веднъж са обявявали банкрут като държава (през 1893 г. - бел. ред.), но втори път едва ли ще се случи, защото страната е член на Европейския съюз и еврозоната. Проблемът при тях е, че трудно се преструктурират, защото, когато започнат да оптимизират който и да било държавен сектор, гражданите започват масови протести. Гърците защитават правата си много силно, а това поставя преструктурирането на страната в омагьосан кръг. Затова и смятам, че нещата няма да се подобрят за една година, ще отнеме поне две-три години.
Какво да очакваме тогава? Може ли да изтеглят средства от свои дъщерни компании извън Гърция, например от България?
- Гръцката нация има ресурс, основно гърците в корабоплаването извън Гърция, които държат най-големия търговски флот в света. С достатъчно усилие може да се намери и структурира решение на високата държавна задлъжнялост.
Последните няколко дни обаче точно гръцки инвеститори се изтегляха от българската борса. Това може ли да прелее и сред останалите крупни гръцки инвеститори в различни икономически сектори?
- Това, което случи последните дни, не се различава значително от случващото се преди месец или преди шест месеца. Ако днес на един пазар има акции, поевтинели с 30% (в случая Гърция), а портфейлът ви от ценни книжа в съседната държава държи своята стойност непроменена (България), най-логичното решение е – продажба на "скъпия" актив и покупка на "евтиния".
Тоест локалната криза около свалянето на рейтинга не е повлияла?
- Това е от изключително значение за нагласата и доверието на чуждите инвеститори. Нищо не се е променило в последния момент, просто сега беше по-широко разпространено из медиите. Инвеститорите с фокус към Гърция много добре знаеха каква е ситуацията в страната, и то отдавна. Тези, които продават сега, са спекуланти и инвеститори, които не са си "написали домашното". Същата беше ситуацията и когато се говореше, че България ще фалира в началото на годината. Ние знаехме, че това е смехотворно, но въпреки това чужди инвеститори продаваха на всяка цена.
Иначе целият регион има известна връзка с Гърция в по-малка или по-голяма степен, защото в повечето държави (България, Румъния, Сърбия) те имат не по-малко от четири банки, телекоми, производства на метал, стъкло, текстил и продукти от хранително-вкусовата промишленост. Няма как една икономика с подобно присъствие на гръцки капитал да не е повече или по-малко корелираща с Гърция. Затова, ако има по-сериозен проблем в страната, това ще се отрази тук чрез дъщерните дружества, които ще пренасочат капиталов ресурс от местните компании към гръцките майки, и това ще се отрази на паричното предлагане в България.
Значи можем да се стигне до изтегляне на ресурс?
- Това е най-логична стъпка, ако компанията майка има затруднения. Според мен обаче такъв сценарий е силно преекспониран, точно както Дубай беше преекспониран. Това са държави, които няма да бъдат изоставени просто защото доминото след тях е много дълго. Въпросът е как ще се договорят проблемните зони. Разбира се, когато те се обсъждат публично, силата за договаряне е по-слаба, т.е. ще трябва да дадат повече за това, което ще получат.
А притеснени ли са чуждите инвеститори в България от гръцкия ефект?
- Не. Притеснява ги ниската ликвидност на местния ни капиталов пазар. За ефективен пазар е нужна пълната гама от инструменти за търговия, а за целта е нужна подходяща инфраструктура. Както и апетитни активи като "Булгартабак холдинг" и дялове от Българския енергиен холдинг или негови дъщерни дружества. Това ще е бенчмаркът през 2010 г., който може да съживи и промени капиталовия пазар у нас.
А как оценявате поведението на българското правителство в момента - свиването на публични разходи при срив на чужди инвестиции с единствената цел да се балансира бюджетът?
- Според мен тази политика има за цел един конкретен приоритет – влизане в ERM II, т.е. покриване на съответните макроикономически критерии и приемане в механизма. Подходът на правителството просто е ототгоре надолу. В момента за пръв път ние имаме възможност да покрием изискванията и дори се справяме по-добре от повечето европейски страни, т.е. настоящото правителство има шанса в следващите три-четири години да въведе еврото.
А ефектът от приемането му ще бъде много голям за всички сектори на икономиката. Тази крачка обаче не може да се направи, без да се плати определена цена, която в случая е спиране на плащанията към държавните контрагенти. За съжаление обаче тези фирми - доставчици на държавата, не могат да спрат плащанията си към банките. Така цялата тежест и напрежението от оптимизирането на бюджета пада върху бизнеса, който е притиснат от банките, а не получава парите от държавата. Прилагането на механизъм за гарантиране на задълженията на държавните контрагенти пред банките би било едно добро решение.
В средата на първото тримесечие на 2010 се очаква държавният дълг да се увеличи, като тези средства ще се използват за разплащания между държавата и бизнеса. Държавният дълг може да бъде увеличен, защото делът му в момента е нисък спрямо брутния вътрешен продукт. Правилният въпрос в настоящия момент е дали това ще се случи навреме, така че компаниите да оцелеят.
Защо обаче не видяхме опити на бизнеса да потърси алтернативни източници на финансиране – капиталов пазар, дялови инвестиции?
- Проблемът е времето, за което можеш да го намериш. Една сделка с дялова инвестиция отнема между 6 и 9 месеца. Набирането на капитал от борсата пък отнема 4-5 месеца. За толкова време бизнесът ти просто вече може да е мъртъв.
Все пак бяхме свидетелите на проекти с привилегировани акции, които дават гарантиран паричен поток, ликвидационен дял и подобни. Какви проекти ще се реализират оттук нататък според вас?
- Ние имаме няколко мандата за сливания и придобивания - както от страна на купувачи, които искат да се възползват от ситуацията в България, така и от страна на продавачи, които имат затруднения и искат да се оптимизират и да продадат части, които не са в полезрението на основния им бизнес.
Колкото до набирането на капитал през фондовата борса, компаниите все още се опитват да намерят реалистична оценка за това, което продават – ноу-хау, мениджмънт и бранд.
Какъв сценарий обаче да очакваме общо за пазара през 2010 г.? Ще бъде ли отново година на специални продукти като привилегировани акции?
- Общо е трудно да се каже. Може би проектите за набиране на капитал от фондовата борса ще са два пъти повече от тези през 2009 г., но това не е драстична промяна. Все пак проектите през тази година бяха едва три.
По-скоро ще има повече сделки по сливания и придобивания, защото много започнаха през 2009 г. и ще се завършат догодина.
Донякъде процесът ще зависи и от това как ще завърши публичното предлагане на "Енемона". Ако е успешно, това ще е добър сигнал за останалите компании, които биха искали да набират капитал от фондовата борса.
Колкото до хибридните финансови инструменти, те едва ли вече ще са с толкова атрактивни характеристики като 10% дивидент, просто защото условията са вече по-прогнозируеми и по-спокойни. Достъпът до капитал просто вече е по-лесен спрямо една година назад.
Допълнително очаквам по-дълбока корекция догодина, но въпреки това в края на 2010 г. ше завършим на по-високо ниво спрямо началото на годината.