Жул Кортенхорст, главен изпълнителен директор на Европейската климатична фондация: ЕС трябваше да се ангажира в Копенхаген независимо от останалите
| - Преходът към зелена икономика вече е направен и няма да се върнем назад - Страните, които развиват ВЕИ и енергийната ефективност, ще просперират. Тези, които останат на стария модел, ще вървят зле |
Срещата в Копенхаген успех ли беше или провал според вас?
- Честният отговор ще е: конференцията не беше успехът, на който се надявахме. Ако погледнете съдържанието на споразумението от Копенхаген, ще установите, че, от една страна, то е ясна посока за бъдещето. Страните се договориха, че трябва да удържат глобалното затопляне в рамките на 2 градуса, и ще предприемат мерки в тази посока. От друга страна, няма детайли за целите за намаляване на емисиите – т.е. това не е обвързващо споразумение. Количеството пари е на масата, но в дългосрочен план все още не е ясно откъде ще дойдат парите.
Как се стигна дотук – кои бяха основните пречки за сключване на споразумение с конкретни параметри?
- Мисля, че да се постигне споразумение по един толкова сложен въпрос, при това сред 213 различни страни, не е лесно.
Да, но те имаха няколко години и поредица кореспонденции и срещи на високо равнище...
- Вярно е, но ако се вгледате в процеса на постигане на споразумение, беше наистина много трудно в рамките на две седмици в Копенхаген да бъде изложено в детайли какво трябва да се направи. Трябва да признаем също, че националните позиции доста се различават - все още сме далеч един от друг.
Резултатът от срещата ще повлияе ли по някакъв начин икономиката?
- Въпреки че резултатът не покри очакванията ни, все пак е важно да се осъзнае, че посоката на икономиката за бъдещето вече е съвсем ясна. Ние ще се придвижим към зелена икономика, нисковъглероден просперитет. Този процес вече е започнал и страните, които ще просперират, са онези, които ще "скочат" върху тази възможност, които ще развиват и въвеждат възобновяемата енергия и енергийната ефективност.
Страните, които ще вървят зле, са онези, които ще останат на стария модел. В този смисъл смятам, че изводите за икономиката са много съществени. Хората на бизнеса и потребителите по целия свят започнаха да осъзнават колко важна е темата за климатичните промени.
Слушах изказванията на държавните глави - всички те говореха за зелен растеж, видях как милиони хора по света се мобилизираха и поискаха от правителствените си лидери да се ангажират с решаването на проблема, гледах как бизнес лидерите говорят за възможностите, които открива този растеж, и наблюдавах как медиите поставиха темата за климатичните промени в центъра на събитията през изминалия месец. Всичко това ми дава основание да мисля, че вече направихме прехода и няма да се върнем назад.
Европейският съюз беше ли достатъчно амбициозен в предложенията си на срещата?
- Ако Европа беше сложила 30% на масата (ЕС заяви, че ще гони такова намаление на емисиите, ако и другите страни поемат съизмерими ангажименти – б.а.), щеше да е амбициозна, но тъй като не ги постави, не я приемам за достатъчно амбициозна. В действителност позицията изглеждаше разколебана, и то в решаващия момент, Европа нямаше достатъчно твърдост и смелост.
Вероятно почти всеки политик би възразил, че подобно решение не е въпрос на твърдост и смелост, а на здрав разум и на конкурентоспособност?
- Замислете се обаче – на практика европейските политици заявиха следното: нашата конкурентоспособност в бизнеса е по-сигурна със стария модел. С други думи, ние знаем, че светът е поел към нисковъглероден просперитет, но в Европа ще продължим по старому още известно време. В същото време Китай вече произвежда и инсталира повече ветрогенератори и фотоволтаици, отколкото Европа, и пуска по пътищата си повече електрически коли.
Но ние настояваме, че ще защитаваме нашата стара позиция. Все едно при появата на персоналните компютри да кажем: не, ние ще защитаваме производството и работните места в старите компании за мейнфрейм компютри (първите компютри, заемащи цели помещения – б.а.), не искаме интернет, не искаме персонални компютри. Или пък: не искаме мобилни телефони, защото това заплашва старите ни производства.
Тоест според вас Европа трябваше да поеме ангажимент за 30% намаление на емисиите си (до 2020 г. спрямо нивото им от 1990 – б.а.), без да поставя условия към никого?
- Да, така смятам. Ако в последните два дни на срещата (заседанията на правителствените лидери – б.а) Европа беше сложила тази цел на масата, това щеше да е много умен ход от нейна страна. Така щеше да направи преговорите много по-продуктивни и щеше да има по-силен глас в тях. А сега Европа не беше част от преговорите, тя дори не участваше в тях, когато "сделката" беше сключена. Когато се подписваше споразумението, имахме една Америка, разговаряща с Китай, Бразилия, Индия и Южна Африка. Европа я нямаше и това беше много тъжно.
Какви са впечатленията ви от настроенията в Копенхаген встрани от официалните срещи?
- Зависи за кой момент питате. На финала имаше някакво облекчение, че поне не си тръгваме със съвсем "празни ръце", и в същото време огорчение, че не стигнахме по-далеч. Процесът на преговорите на Обединените нации трябва да се премисля внимателно – в момента консенсусът между отделните страни се интерпретира като единодушие, но той съвсем не е това, което е особено фрустриращо.
Какво можем да очакваме в периода до следващата среща на ООН в Мексико за климатичното споразумение?
- Откровено казано, не знаем какво ще се случи в следващите 12 месеца. Хората в момента се колебаят дали традиционният процес на рамковата конвенция за промените в климата към ООН е най-удачният формат за постигане на напредък в преговорите. Не знаем все още стъпките за постигане на правно обвързващо споразумение, не знаем дали ще се състои срещата на страните от конвенцията в Берлин в средата на следващата година, кой ще присъства там, ще има ли работни групи - експертни или на високо равнище, кой ще ги председателства, какво подготвят мексиканците и т.н.
Няма ли споразумението да дойде твърде късно – ще имат ли време всички страни да го ратифицират преди 2012 г., когато изтича действието на Протокола от Киото?
- Ако постигнем добро споразумение, с което държавите да са съгласни, не мисля, че ще отнеме твърде много време то да се ратифицира.
Като представител на западноевропейска държава как оценявате искането на източните страни, сред които и България, да прехвърлим част от разрешителните си за емисии по Протокола от Киото след 2012 г.?
- Това е голям проблем. От една страна, ясно е, че България например е заслужила тези разрешителни. От друга страна, очевидно е, че ако всички неизтъргувани разрешителни от настоящия период се прехвърлят след 2012 г., това ще затрудни много сериозно системата за търговия с емисии. Моето мнение е, че страните като вашата би трябвало да прехвърлят тези разрешителни в следващия период, но не непременно за да търгуват с тях глобално, а за да ги използват за резерв за покриване на дефицити в бъдеще.
| Жул Кортенхорст е главен изпълнителен директор на Европейската климатична фондация (ECF). Роден е през 1961 г., получава икономическо образование в университета "Еразмус" в Ротердам и бизнес университета "Харвард". Започва кариерата си като консултант в престижния изследователски институт "Макинзи", след което работи осем години на различни длъжности в британско-холандския петролен гигант "Роял Дъч/Шел", включително и като управляващ директор на подразделението за България. Оглавявал е международните операции на "Клайънтлоджик корпорейшън", една от водещите компании за аутсорсинг услуги в сферата на връзките с клиентите, както и европейската организация със сходни функции CORDENA. В началото на този век влиза в холандския парламент като депутат от Християндемократическата партия, участва и в парламентарните комисии за външна и европейска политика. |