- Очаквам трудни първи три-четири месеца на годината, до края на март и април, а след това да настъпят по-добри времена. Силите на бизнеса започват да се изчерпват – дали ще издържим до края - това е въпросът. Наблюдаваме една от най-дълбоките и продължителни кризи, появявали се някога. Заговорихме за нея през август 2008 г., сега е януари 2010 г. – измина година и половина, без да сме наясно излизаме ли от кризата, къде се намираме и коя буква от азбуката ще последва – W-, U-, L- или "V-образна ще бъде кривата на излизането.

Световната макроикономика е много далеч от това, което виждаме в България и което можем да предвидим. Ситуацията е много крехка и не се знае какво точно ще окаже въздействие върху нашата икономика – срив на чужда борса, рязък спад на цените или друго.

Важно е първо да излезем от рецесията и да видим какъв ръст на БВП ще имат силните държави в Европа като Германия, Франция и Италия, защото те са пазарите, които ще повлекат и нас нагоре.

Бившият икономически министър Петър Димитров нанесе ясни щети на хората, които му повярваха, че кризата ще ни подмине, и не се подготвиха навреме, не подготвиха и фирмите си за нея. Такива нереалистични прогнози залъгват и правят лоша услуга главно на малкия и средния бизнес. Ако говориш от името на правителството и толкова важно министерство и не знаеш какво да кажеш, поне не казвай нищо. Важното е да се поучим и да не правим прогнози, които са нереалистични.

- Ще ми се да вярвам, че няма да има по-сериозни съкращения, ако ситуацията остане такава. Дори на пазара да има леки сътресения, надали ще се прибегне до подобни мерки.

- Инфраструктурата си е, както си я знаем от времето на Тодор Живков. Нищо не се е променило, даже се е влошило. Промяната е някъде около 100 км магистрали – това, което в останалите държави го правят за месеци, тук го правим вече 20 години. Докато построихме новите магистрали, се развалиха старите. Дано обещанието на премиера за 65 км нови магистрали годишно се сбъдне. В противен случай районите извън големите градове ще останат недостъпни, икономиката ще се развива едностранчиво само в определени центрове, другите ще изостават все повече и повече. В същото време цените в големите градове стават ненормални – като се започне от работната ръка и се стигне до земята. Подобна ситуация ще накара много чужди инвеститори да се откажат от намеренията си за вложения у нас.

Освен пътищата в много тежко и окаяно състояние е жп инфраструктурата, където за съжаление се изсипаха много пари без кой знае какъв ефект. БДЖ – монополният превозвач към момента, бе оставен на произвола на съдбата. Има още един-двама участника на пазара, но са съвсем в зародиш и нямат толкова силни възможности. Не беше направено абсолютно нищо за преструктурирането на БДЖ, поставянето й на пазарен принцип и модернизирането й. В момента дружеството представлява една разходно ориентирана организация – има толкова разходи, значи трябва да има и съответните приходи. Логиката им е, че клиентите няма къде да отидат, независимо колко скъп става превозът на товари. Индустрията е хваната като в менгеме. Нито ние имаме пазарен механизъм, по който да реагираме, нито БДЖ действа като на свободен пазар. В момента с допълнителното свиване на товарите БДЖ е в колапс и стоим на тръни в очакване какво ще се случи с тазгодишните ни превози.

Тежкото състояние на инфраструктурата важи в пълна степен и за пристанищата. Защо в навечерието на новата година купихме пристанището на "Свилоза" в Свищов? Не сме пристанищен оператор и това не е основният ни предмет на дейност. Правим го, за да сме сигурни, че ще може да имаме врата за нашия товаропоток, за да върви нормално, да е предвидим като цени и да не ни пречи за по-нататъшно развитие.

- Много е опасно, защото допълнително натоварва вътрешнофирмената задлъжнялост. За съжаление не разполагам с конкретни данни и не мога да преценя доколко тежка е ситуацията, но ако е вярно, че дългът на правителството е около и над 1-2 млрд. лв., тези пари могат действително да прегреят икономиката, да се затормозят плащанията между фирмите и в крайна сметка да се стигне до фалити. Допълнително при влошеното банково кредитиране, каквото наблюдаваме, по-слабите ще отпаднат. За съжаление ще фалират главно фирми от малкия и средния бизнес, които са основни за стабилността на икономиката. Страна като България трябва да има много силно развит малък и среден бизнес, за да може да просперира.

Много интересен е и фактът как държавата декларира, че нашият бюджет е балансиран. Той би бил такъв, ако нямаше такова задължение от страна на държавата към фирми, които са извършили даден вид дейност и сега просто чакат да им се плати. Ако тези разходи все пак са включени, е хубаво бизнесът да го знае и да знае кога ще се изплатят. Строителите разбраха донякъде как ще бъдат компенсирани, но все пак не са само те...

- По време на криза влиянието на корпоративния данък се минимизира и няма значение дали ставката му е 10 или 20%, тоест ефектът му не е толкова голям. Определено данъците са добри за бизнеса, положително е и намаляването на осигурителната тежест с 2%, но корпоративен данък може да платиш, когато си на печалба. В случая, когато държавата не ти е изплатила задължението си, се получава двойно наказание. Компанията е издала фактура с ДДС, платила е ДДС на държавата за нещо, което самата тя не е получила. Реално бизнесът се води, че има приход с печалба, но като паричен поток тези пари ги няма.

- Да. Но не защото сме орязани, на база на силно орязаните квоти на България, а от прозрачния начин, по който бяха разпределени квотите. За първи път имахме такъв диалог с Министерството на околната среда и водите и това е много добър знак. Надяваме се, че ще продължим да работим с екоминистерството по този начин и за напред, както и с останалите ведомства в държавата.

- Пазарът на електроенергия реално не е пазар. Преди години беше обратната ситуация – вътрешните цени бяха много по-ниски от експортните. Това бяха моментни пазарни ситуации със сериозен недостиг на Балканите – в Гърция, Сърбия и Албания.

Въпреки че разликата сега между вътрешни и експортни цени не е драматична - около 10 лв., какво означава? Показва, че в България няма пазар, а само монопол. Експортните цени са по-ниски, защото няма кой да купи, ако са по-високи. Вътре в България са по-високи с 10 лв., защото няма откъде другаде да си купиш.

Една от основните задачи, с които трябва да се пребори министерството на икономиката е либерализацията на пазара на енергоресурсите, на електроенергията и на природния газ. Така ще има предвидимост и съпоставимост с цените, на които конкурентите ни купуват. Не да се определят от комитети или ДКЕВР. При такива субективно, а не пазарно определени цени се получава и друга аномалия - цената на газа например се вдига не с толкова, с колкото участва петролът във формулата, а с по-малко, за да не поскъпне парното с повече от тези 5-6%. Това обаче ще се компенсира от април нататък, когато парното вече ще бъде изключено.

Тоест индустрията ще плати част от цената на парното за една малка част от населението на България. Индустрията ще бъде натоварена, за да може софиянци или жителите на още два-три града да имат по-ниска цена на парното. Това е вид кръстосано субсидиране като по учебник, пример за това какво не трябва да се случва в една нормална пазарна икономика. Това води до допълнително натоварване на индустрията, при това в кризисен момент. В момента няма предприятие в черната металургия в световен мащаб, което да е на печалба. Въпросът е колко дълго може да издържи фирмата да бъде на загуба и всяка допълнителна капчица, и най-вече непазарна, е достатъчна да обърне колата.

- Инвестициите не само са възможни, но са задължителни. Разбира се, в силно оптимизиран вариант. Колкото и да продължи кризата, един ден ще излезеш от нея и трябва да си достатъчно готов да предложиш конкурентоспособни цени на клиентите си - добра себестойност, качество и т.н. Ако застинеш в състоянието, което си бил преди началото й, може да се окаже, че тя е преминала, но не и за теб. Инвестициите трябва да се планират и дори да не се извършат на момента, поне да се подготвят.